1 август 2016 г. - датата, в която натовареният с огромни надежди нов училищен закон влиза в сила, дойде. Дългоочакваните промени обаче ще стават стъпка по стъпка, а изпълнителите им ще се учат в крачка. Преди да се задействат учителите, немалко работа следва да отметнат и общините, които също са "забъркани" в реформата. Някои общински ръководства вече започнаха да изпълняват новите задачи, други все още не са запознати с всичко, което се очаква от тях. Неяснотите около отговорностите им проличаха на организираната преди месец среща на Сдружението на общините, на която образователни експерти от МОН разясняваха детайлите около практическото прилагане на новия закон. Ето какви са част от притесненията на общинските власти. Но както каза и самият зам. просветен министър Диян Стаматов: "Не очаквайте готови отговори от нас. И ние нямаме такива".

Преструктурирането - два пъти мери, един път режи

 Преструктурирането на 1/2 от училищната мрежа е сред най-тежките "камъни", които общините трябва да избутат. Отговорността за това първоначално им бе прехвърлена с лекота от просветното министерство, което удобно нарече тази задача "предизвикателство" за местните власти. Решенията за преобразуване на школата наистина се вземат от общинските съвети, но след изричен анализ и становище от регионалните инспекторати. Преди дни МОН все пак се поправи и заяви, че ще помага на общините за преструктуриране на училищата, като е договорено до края на 2016 г. във всяка област да бъде изготвен предварителен анализ от РИО-тата и местната власт. Подкрепата е добре дошла, защото задачата на общинарите няма да е никак лесна. Те ще трябва да решат какво да правят с основните училища, които в момента са до 8-и клас, но занапред стават до 7-и - дали да съкратят един клас, дали да ги превърнат в начални школа или пък в обединени (1-10 клас).

 И трите варианта трябва да се обмислят добре, защото влекат след себе си различни последици. Първите два варианта водят до съкращаване на учители и намаление на ученици, което значи и по-малък бюджет. Третият - до търсене на нови педагози и привличане на още младежи, които, както е известно, не се намират под път и над път. Ключов тук ще е диалогът между родители, учители, директори, шефове на регионални инспекторати и местни власти. Готова рецепта няма, важна ще е спецификата на всяка конкретна област. Успокоителното в случая е, че срокът за преобразуването на школата е 31 май 2017 г., т.е. общините ще имат достатъчно време, за да преценят какво точно да сторят, за да не ощетят тези, в името на които се прави реформата - децата. От МОН дори посъветваха школата да не се юркат да се преобразуват, а да изчакат анализите от РИО-тата. Добре е обаче този анализ да започне възможно най-скоро, за да не оставим най-болезнената част от реформата за последния момент.

 Останалите преобразувания - например прогимназиите трябва да станат основни школа, СОУ-тата - просто средни училища, а гимназиите - профилирани гимназии - стават автоматично по силата на новия закон от 1 август т.г., без за това да е нужно решение на съответния общински съвет, уверяват от МОН. Тук обаче трябва да запретнат ръце директорите, които следва да сменят трудовите договори на учителите си, банковите си документи, печатите си и др. (всъщност това следва да е направено до днес). По същия начин има неясноти и за това как земеделските училища трябва да преминат към общините. Появиха се опасения, че някои общини не желаят да ги приемат, според други тълкувания пък те нямат избор и просто следва да изпълнят закона. В отговор на общински питания от МОН обясниха, че за промяната на финансирането и статута на земеделските училища и за промяната в собствеността на сградите има две отделни процедури - в първия случай е нужен приемно-предавателен протокол от агроведомството и МОН и заповед на просветния министър, а във втория - решение от областния управител, регионалното министерство и акт на МС.

 Неясноти се появиха и за детските градини. Разяснение бе дадено по друг въпрос, свързан с обикновените детски градини. Общинарите се чудеха дали е нужна заповед на кмета или решение на общинския съвет, с което обединените детски заведения вече стават просто детски градини, но от МОН обясниха, че това става автоматично от 1 август. Друг въпрос възникна около приема на 2-годишни деца в детските градини (досега в градина влизаха деца от 3 г. нагоре). Общинарите научиха, че условията в детските градини няма нужда да бъдат съобразявани с изискванията за отглеждане на 2-годишни малчугани, просто за по-малките вече ще важат правилата за по-големите. Много експерти от общините се интересуват какви ще са критериите, за да се обяви една забавачка за защитена - колко деца трябва да възпитава, на колко километра трябва да е и т.н. За съжаление обаче по този въпрос ще трябва да се почака, тъй като условията ще се приемат с акт на МС чак на 1 ноември.

Специалната подкрепа - тера инкогнита.

 Регламентите за подкрепа на личностното развитие са доста стряскащи за повечето общини. Според новия закон сегашните звена като обединени детски комплекси, центрове за работа с деца, ученически спортни школи и т.н. стават центрове за подкрепа на личностното развитие. Те могат да оказват както подкрепа за талантливи деца, така и за деца със специални нужди. Така че всяка община ще трябва да прецени кой от центровете си да запази, дали да промени дейностите им и как точно. Разбира се, всяка промяна означава търсене на нови специалисти... или пък освобождаване на наличните. Правилниците за дейността на новите центрове ще се пишат именно от местните власти. "Какво да правят по-малките общини, които и в момента нямат подобни центрове?", питат кметовете. Мъглявият отговор гласи, че могат да използват услуги от областните центрове. А как ще се заплащат тези услуги е подробност. Стандартът за приобщаващото образование ще е готов чак към Нова година.

 Не е ясно за местните власти и как ще се подсигури дейността на ресурсните центрове, които от 1 август вече се наричат регионални центрове за приобщаващо образование. В тях ще има регионални екипи за подкрепа на личностното развитие на учениците и децата, които трябва да оказват помощ на всяко дете, за което училището установи, че има нужда от някакъв вид специфична подкрепа. За тези екипи трябва да се подсигурят лекари, логопеди, психолози и други специалисти, а в същото време никой не казва ще се увеличи ли издръжката на учениците със специални потребности, за да се посрещнат тези разходи.

С родителите

 Общините ще трябва и да осигурят свои представители в училищните обществени съвети. Занапред всяко школо трябва да си създаде такъв съвет, който да включва освен по един представител на финансиращия орган, поне 3-ма представители на родителите и един от училищното настоятелство. За професионалните училища има изискване за присъствие и на човек от бизнеса. В град като София например Столичната община трябва да осигури близо 60 души, а Варна - към 30-ина. Те трябва да са компетентни в редица области, които влизат в правомощията на обществените съвети - одобряване на училищни стратегии, предлагане на мерки за подобряване на образователния процес, разпределение на бюджета, съгласуване на учебния план, избор на учители, план-прием, атестация на директори и др. Откъде общините ще осигурят толкова хора? Ще може ли един човек да участва в обществените съвети на няколко училища? Ако не - няма ли опасност по тази причина новите обществени съвети да работят само формално и общините не се ли превръщат само в разплащателна каса с наблюдателни функции? Все опасения, за които засега няма отговор.

Календар на директора

 В следващите 45 дни предстоят куп спешни задачи пред училищата. В родните училища ври и кипи. За разлика от други години, когато учителите почиваха през август, тази година те са в класните стаи, за да подготвят предстоящите промени, произтичащи от току-що влезлия в сила нов училищен закон. Доста напрегнато ще е и за директорите, които също трябва да отметнат цяла камара задачи - от промяна на наименованието на училището до утвърждаване на учебния план, който вече може да е различен за всяко школо. В опит да улесни преподавателите и началниците им просветното министерство издаде Календар на директора, в който детайлно са описани всички стъпки, които следва да се извървят от 1 август т.г. до първия учебен ден - 15 септември. Представяме ви в резюме задачите на един директор на неспециализирано училище.

Бюрокрация и пак бюрокрация

 От деня, в който законът влезе в сила - 1 август, директорите вече трябва да са предприели действия за промяна на наименованията на своите училища (напр. прогимназиалните училища стават основни, СОУ-тата - средни училища, обединените детски заведения - просто детски градини и т.н.). Те трябва да са написали доклад за това как предлагат да се нарича школото им до началника на регионалния инспекторат, който пък да подготви доклад до просветния министър. Министърът ще издаде заповед за наименованията на всички учебни заведения. Следва и промяна в наименованието на регионалните инспекторати по образование, които стават регионални управления по образование - РУО.

 Следващата стъпка е директорите да сменят обикновените печати на училищата. Печатите с изображението на държавния герб, каквито например имат средните, основни, профилирани и професионални училища и които се полагат на документите за завършена степен на образование, също трябва да се сменят с нови - те се изработват от БНБ и ще се предоставят от МОН след заповед на министъра. В съответствие трябва да се преведат още училищната документация и банковата сметка на училището. По отношение на смяната на БУЛСТАТ номера на училището все още има противоречие. Пред медиите зам. просветният министър Диян Стаматов твърди, че той трябва да се смени, но в Наръчника на директора изрично е написано, че това не е необходимо, а само се подава заявление до Агенцията по вписванията за удостоверяване на промените в обстоятелствата. По-нататък трябва да се променят (без преди това да се прекратят) трудовите договори на всички директори, както и на всеки от хилядите учители и възпитатели у нас. Помощник-директорите следва да се преназначат на длъжността заместник-директори, възпитателите стават учители, а младши учителите/възпитателите - просто учители/възпитатели. Всичко това следва да стане до 15 септември.

От 29 август до 31 август

 Учителите ще имат 3 дни, за да прочетат 6-те одобрени проекта на учебници по история за 5-и клас и преценят кои от тях са пригодни за прилагане в клас. След това директорите трябва да подадат заявки за предпочетените учебници, както и да сключат договори за тяхното закупуване и доставка.

До 5 септември

 Директорът (с помощта на учителите) трябва да разработи стратегия за развитие на училището за следващите 4 г., като приложи към нея и план за действие и финансиране. Част от стратегията е и програмната система, в случай че училището предлага задължително предучилищно образование. Очаква се до средата на август да дадат примерни програмни системи на школата.

 До 5 септември всяко училище, обучаващо първолаци и петокласници, трябва да разработи свой учебен план за тези два класа съобразно интересите на учениците и своите възможности, както и въз основа на рамковия учебен план, зададен от МОН. Избраният план ще се прилага за целия етап, съответно цялата степен на образование. Училището трябва да предложи списък с учебни предмети за всеки един от класовете, от които учениците и техните родители пък да си изберат чрез заявления предпочитаните дисциплини. Училищният учебен план по принцип се приема с решение на Педагогическия съвет и след съгласуване с Обществения съвет към училището, като се утвърждава от директора. Това обаче не важи за тази учебна година, тъй като до началото на септември едва ли ще има училище с реално функциониращ Обществен съвет.

5-10 септември

 В училището трябва да се проведе Педагогически съвет. На него пък следва да се решат изключително важни въпроси - освен за стратегията и учебните планове трябва да се приеме правилник за дейността на училището, както и годишен план, да се одобрят формите на обучение, учебните планове за индивидуална форма на обучение, да се приемат мерки за повишаване качеството на образованието и др. Сред задачите са още - приемане на програми за превенция на ранното напускане на училище и за приобщаване на децата и учениците от уязвими групи, предложение до директора за разкриване на занимания по интереси, приемане на годишна училищна програма за целодневна организация на учебния ден, избиране на спортните дейности и др.

10-14 септември

 Учителите трябва да проведат родителски срещи с майките и татковците на първолаците и петокласниците. На тях родителите трябва да бъдат запознати с правилника на училището и учебния план, избраните учебници, правата и задълженията на учениците, възможности за целодневно обучение, възможностите за обща и допълнителна подкрепа и т.н. Малко преди първия учебен ден учителите на 1-ви и 5-и клас трябва да изготвят годишното тематично разпределение на материала, който ще преподават, отчитайки интересите на учениците и спецификата на образователната среда (също се утвърждава от директора).

До 15 септември

 До началото на учебната година директорът трябва да определи план-приема за 2016 г. за 1-ви и 5-и клас - утвърждават се брой паралелки, брой места, списъкът с приетите ученици, като след това се подава информация до съответната община за записаните първокласници. След това той трябва да утвърди годишната програма за целодневна организация на учебния ден, както и да организира избора на спортни дейности от учениците - в случая трябва със заповед да определи педагогически специалисти по физическо възпитание с професионална квалификация "учител" или "треньор" по даден вид спорт.

Източник: www.segabg.com