Училищата в малките населени места са засегнати в нищожна или ниска степен от ковид, там има по-малко ученици в просторни сгради, по-лесно се осигурява дистанция, а в същото време стриктно се спазват противоепидемичните мерки.  Това показва проучване на Център „Амалипе“. Опирайки се на данните от него, оттам са категорични, че дори и ако всички ученици се върнат присъствено в този тип училища,  пак ще имат възможност да бъдат разпределени така, че да се поддържа необходимата социална дистанция - нещо, което в големите градове трудно ще се постигне.

 Веднъж вече бе отправено искане да се даде възможност на директорите сами да решават за връщането към присъствено обучение в малките селища, като изключение от заповедта за ротация на по три класа през 2 седмици. След отказа на МЗ и МОН, сега от „Амалипе“ наново настояват, че ако заболеваемостта в тези училища продължи да бъде ниска, както показват и данните към момента, а всички противоепидемични мерки продължат да се прилагат със същата последователност, логично би било да се даде автономност на тези училища, покривайки определени критерии, сами да вземат решение.

 Изследването е проведено в рамките на 3 дни през миналата седмица  в Мрежата за интеркултурно образование „Всеки ученик ще бъде отличник“. Тя обединява близо 300 училища, голямата част от които са с различна концентрация на ученици от уязвими групи и особено на ромчета – точно тези деца, при които онлайн обучението или не сработва, или не е ефективно.  В допитването са се включили 233 училища от цялата страна. От тях над 50% са с до 150 ученици, всяко четвърто - с над 250 ученици. Над 57 % са селските училища, 28.57% са в малки населени места, и около 15% са в областни градове.

 Близо 77% от училищата  в момента нямат заболели ученици и учители, а в 20% заболеваемоста е под 5%, само 2,5 на сто имат над 10 % заболели. Малък е и процентът на педагози, преболедували Ковид-19. В половината от училищата до 5 % от учителите са се срещнали с ковид, а около ¼  до сега изобщо не са имали заразени преподаватели. По-голямата част от тях (около 75%) са селски училища. По отношение на учениците, над ¾ от училищата споделят, че никой от техните ученици не се е заразил (75.5%), в 20% от училищата ковид са преболедували до 5 % от децата.

 Участниците в анкетата са питани и как спазват основните мерки. Почти 100% са отговорите „да, всички ползват“ или „по-голямата част ползват“: топла вода, дезинфектанти, лични предпазни средства в междучасията, по коридорите и в общите помещения. 86% от училищата посочват, че успяват да осигурят напълно или в много голяма степен социална дистанция в час. 93% имат организация на движението по коридорите, а 98% са гарантирали да няма струпване на ученици.

 Показателни са и данните за базата: преобладаващият брой училища имат минимум 2 етажа, а 67 – две или повече сгради, едва 18  са само с един етаж.  Тоест, повечето разполагат с голяма площ. В същото време имат по-малко ученици. Това предполага, че в по-голяма степен може да се осигури дистанция, за разлика от някои училища в големите градовете. При стандартна големина на класната стая от  48 – 50 кв.м. и средна пълняемост на паралелките 16,3 ученици, както показва проучването, на всеки се падат по 3 кв.м. Това е повече от стандарта от 2 кв.м за площ за 1 място.  Важен елемент е  и средният брой паралелки в анкетираните училища. В прогимназиалния етап са 4.19 паралелки. При 3 класа в целия етап се пада средно по паралелка и половина на клас. В гимназиална степен средният брой паралелки е 7.51, което също е по около паралелка и половина на клас. Така, чисто математичски, дори и всички паралелки от един етап да се върнат присъствено, това пак ще е по-малко от едно голямо училище, в което има 5 или 6 паралелки само от един клас.

 Средният брой ученици в паралелка е 16.3. Най-голям % са училищата, в които паралелките са с между 16 и 20 ученици, след това са между 11 и 15. Има само едно училище с над 26 ученици в паралелка. 44 училища или 18.89% са с под 10 ученици в клас, а почти 2/3 са с маломерни паралелки.

Източник: www.marica.bg