Златоград – омайно име за омаен град. Златоград – една бяла феерия от възрожденска архитектура и неустоима природа. Град, достатъчно малък да съхрани автентичността на родопската култура и достатъчно голям, за да приюти гости от близо и далеч.  Златоград е малък град в Родопите, разположен само на 2 километра от границата с Гърция и на 60 км югоизточно от град Смолян. Градът се намира в южната част на Родопа планина в долината на река Върбица. Населеното място се характеризира с най-малката надморска височина в своята община - от 420 до 550 метра. В климатично отношение районът принадлежи към континентално-средиземноморската климатична област.

Агушевите конаци - дворецът на Родопа планина

Красивите планински села на България

 Точната дата на възникване на Златоград като селище все още не е известна. Но направените по тези земи археологически разкопки и древното светилище „Белите камъни“ край близкото село Старцево подсказват наличието на живот още преди около 2000 г. Предполага се, че тук са битували траки, славяни и българи, а по-късно след Освобождението идват и помаци. Така днес в Златоград мирно и хармонично съжителстват мюсюлмани и християни, давайки пример за реално съществуваща религиозна толерантност. В Исторически бележник, документ от 18 век със спорна автентичност, Златоград е споменат като Беловидово. По-късно до 1934 година селището носи името Даръдере. Преди Балканската война градът е бил заселен главно от православни християни и българи, изповядващи ислям. През 1912 година в града се заселват българи от други части на България и в демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 120 помашки и 200 български семейства.

 Град Златоград се прославя с песента „Излел е Дельо хайдутин“, която се носи в космоса. Той е селище с богата култура и многовековна история. На територията му се намира най-старата построена по време на османското владичество църква в Родопите — „Успение Богородично“ — построена през 1834 година, сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от родопското Възраждане — „Златоградски писмовник“ (1852 година). Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати и кръглите комини. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с „въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди. В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

 В сърцето на града се намира етнографският ареален комплекс „Златоград” – един музей на открито, който в същото време е част от ежедневния живот на града. Комплексът включва етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиция с водни съоръжения. Обиколката на комплекса започва от музея, за да може посетителят да се запознае с историята на региона, преди да продължи. Музеят има археологическа сбирка, експозиция, която разказва за поминъка на местното население в миналото, колекции от носии, накити и обреден инвентар. Обиколката продължава с посещение на занаятчийските работилници. Всяка една от тях е действаща и пред очите на посетителите опитните майстори творят изделия, които могат да се закупят.

 Единствено в Етнографския Ареален комплекс на Златоград можете да видите как се изработва „кози рог“ пред очите ви, да получите за спомен синьо мънисто против уроки (ако посетите ножарска работилница) или пък да проследите първичната обработка на вълна, козина и памук. Тук можете да добиете представа как е изглеждала шевната машина преди повече от 100 години и да разберете как се коват средновековни мечове. Но не си мислете, че ще бъде тихо и пусто. Напротив. Във всички тези бели къщи има живот – някои са превърнати в частни домове, други в къщи за гости, а трети – в ресторантчета и кафенета. Почти отвсякъде се чува мелодията на гайди и веселата глъчка на обитателите.

 Терзийската (шивашка) работилница ни запознава с традициите в този занаят чрез интересни колекции от стари фотоси, шевни машини, ютии, ножици и аршини. Тук могат да се закупят оригинални носии от всички краища на страната. В гайтанджийската работилница могат да се видят машините за плетене на гайтани. Гайтаните са шнурове от вълна, които служат за украса на дрехите. В сарашката работилница са представени и трите разновидности на занаята – седларство (изработване на ездитни и товарни седла), хамутчийство (изработване на ремъчните принадлежности за впрягане) и тапицерство (обшиване на седлата с подплънки). В ножарската работилница може да се добие представа как се правят хладни оръжия, а в златарския дюкян може да се види колекция от руди и кристали от региона на Златоград, както и да се наблюдава работата на майстора ювелир. Медникарската работилница запознава с производството на съдове от мед, а в резбарската може да се види как се украсяват изделия от дърво. Грънчарската работилница привлича с пъстрите и разнообразни съдове от глина. Последната работилница е тази на тъкача - тук се предоставя възможност да се видят произведенията на традиционното тъкачество и плетачество. Една от атракциите на комплекса са трите водни съоръжения, които са действащи и днес – валявица, тепавица и воденица. Те се помещават в сграда, известна като Вунцовата воденица. Валявицата се използва за пране, тепавицата е съоръжение за обработка на вълнени тъкани, а воденицата - за мелене на брашно. В етнографския комплекс се отбелязват по традиционен начин редица български празници и обичаи – Трифон Зарезан (средата на февруари), Баба Марта (началото на март), Тодоровден (първата събота на великденските пости), Еньовден (24 юни), Коледари (24 декември) и др. Празникът на Златоград се чества на 21 ноември.

 След обиколката из комплекса може да се отдадете на почивка в някой от ресторантите или да пиете чаша въртяно кафе, приготвено върху нагорещен пясък и поднесено със специален ритуал. В Златоград има много хотели, тъй като градът е популярна туристическа дестинация. Настаняване е възможно и в самия етнографски комплекс – в стара възрожденска къща с автентична атмосфера.

 Разходката из Златоград ще ви зареди със сили и енергия. Течащата през града река Върбица ромоли приятно под множеството мостчета, които през топлите месеци стават предпочитано място за отдих. Опитайте от традиционните за родопския край пататник и баница с ориз, яйца и сирене. Разгледайте единствената в страната музейна сбирка на съобщенията, показваща първите междуселищни връзки. А ако от всичко това не сте се уморили (чистият въздух е гаранция за това), можете да си направите екскурзия и в околностите на Златоград. Там, на четирите върха от „Кръстатата гора“ ви очаква по един параклис. Освен да запалите свещ за здраве, ще останете очаровани от приказно красивата гледка към града. И със сигурност ще запомните старинното обаяние на църковно-манастирската крепост „Св. Неделя“, която се издига като страж от незапомнени времена. Златоград ви очаква – интересен, неподправен и обаятелен.

Източници: www.bulgariatravel.org   www.wikipedia.org