Някога в Древна Гърция царят на Йолк, Езон, е отстранен незаконно от престола от своя брат Пелий. За да предпази сина си Язон, Езон го изпраща при мъдрия кентавър Хирон, който го отглежда и възпитава. След време Язон се връща в Йолк и предявява правата си над трона. Според предсказание на оракул човек с един сандал щял да свали от власт Пелий. Язон е обут само с един сандал, защото на идване в Йолк пренася през реката преобразената като старица богиня Хера и изгубва едната си обувка.

 Пелий отклонява претенциите на Язон, като обявява, че ще предаде властта, ако Язон му донесе от Колхида прочутото Златно руно. То е на овена, изпратен от бог Хермес да спаси Фрикс и Хела – децата на Нефела, първата жена на тиванския цар Атамант, от гнева на мащехата им, магьосницата Ино. Златорунният овен понася в небесата двете деца, но Хела пада в морето, което взима нейното име – Хелеспонт. Овенът, заедно с Фрикс, пристига в Колхида при сина на бог Хелиос цар Еет, където тържествено е принесен в жертва, а руното му – поставено в свещената гора на бог Арес, където е пазено от огнедишащ дракон.

 Така Язон организира поход до Колхида. Той е покровителстван от боговете Хера, Аполон и Атина. Построен е кораб, наречен „Арго”, в който е вградено парче дърво от свещения Додонски дъб. Участниците в похода са наречени Аргонавти. Язон свиква всички прочути герои на Гърция, едно поколение преди прочутата Троянска война.

 По пътя си аргонавтите преживяват много приключения и премеждия. На остров Лемнос царица Хипсипила ги приспива и опиянява, за да забравят своята мисия; намесва се Херкулес и разваля магията. Вторият престой на аргонавтите е на остров Самотраки, където те са посветени в тамошните мистерии. През Хелеспонта достигат град Кизик на брега на Пропонтида. Местните племена на долоните ги нападат, но са победени от героите. Сетне в Мизия изворни нимфи отвличат Хилас. В тракийския град Салмидесос героите Зет и Калаис убиват харпиите, които постоянно тормозят и отнасят храната на слепеца Финей. От благодарност той им предрича бъдещето. Във Витиния Полидевк убива царя на бебриките Амик и съплеменниците му нападат аргонавтите, които ги отблъсват.

 Следващо препятствие са Симплегадските скали на входа на Черно море (Босфора), блъскащи се една в друга. По съвета на Финей аргонавтите пускат гълъб да прелети през тях и той остава невредим, като изгубва само няколко пера от опашката си. Идва ред на „Арго” и той наистина успява – само леко е разрушена задната му част.

 Пътешествието продължава – на остров в морето аргонавтите са нападнати от Стимфалидските птици. Приближавайки Колхида, те чуват стенанията на прикования Прометей и накрая достигат своята цел – приказната земя на цар Еет. Колхидският цар привидно се съгласява да им даде Руното, но само ако Язон изпълни една задача – да впрегне в плуг два диви огнедишащи бика, да разоре с тях свещената нива на Арес и да посее в нея зъбите на дракона, убит някога от цар Кадъм, след което да победи воините, които ще изникнат от тях.

 Язон изпада в безизходно положение, но в него се влюбва Медея, дъщерята на цар Еет, която е вълшебница. Тя му дава да намаже тялото, копието и щита си с вълшебно мазило, което ще го направи неуязвим за огън и желязо. Обяснява му и че щом зъбите бъдат посети, от земята ще се появят войници в пълно бойно снаряжение. Съветът й е Язон да хвърли върху тях голям камък, за да се скарат и да почнат да се бият помежду си. Така по-лесно ще ги убие. Язон послушва Медея и изпълнява задачата на Еет. Въпреки това обаче, Еет няма никакво намерение да даде руното. Тогава Медея упоява с билка дракона, който го пази, взема го и заедно с Язон и брат си Апсирт отплават с „Арго”.Обратният път на героите също е изпълнен с тежки изпитания – бури („Арго” е отнесен от вятъра до крайния запад), безветрие, среща с коварните сирени, чиято магия побеждава с арфата си Орфей. Накрая „Арго” пуска котва в Йолк. Там Язон научава, че докато го е нямало, Пелий е убил баща му и всички негови роднини. Благодарение на хитростта на Медея, която успява да убеди дъщерите на Пелий, че за да му върнат младостта, трябва да убият и нарежат баща си, Язон жестоко му отмъщава.

 След убийството Язон и Медея са изгонени от Йолк и се заселват в Коринт при цар Креот, където живеят щастливо десетина години. Имат двама синове – Мермер и Ферет. Когато Язон решава да се ожени за дъщерята на Креонт, Главка, възмутената Медея им изпраща като сватбен дар отровни дрехи, от които новата съпруга умира в страшни мъки. Медея убива и малолетните си синове. Язон завършва живота си, според някои автори, под отломките на „Арго”.

 На 15 март 2018 г. беше открита изложбата „Златното руно. Пътят на Аргонавтите“ – Колекция Васил Божков, като част от програмата Европейска година на културното наследство 2018. Това съобщиха от пресцентъра на фондация Тракия. Софиянци и гости на столицата ще имат възможността да посетят събитието от 16 март до 10 юни 2018 г. в Национална галерия – Двореца.

 Майсторът оглежда своето творение от сребро и злато и очевидно остава доволен от свършеното. Изящният предмет е оценен по достойнство от знатния купувач, който е поръчал произведението на изкуството. То ще краси дома му през следващите 10, 20 или 30 години. След това благородникът ще легне в земята, а близките му ще го обградят с предмети от злато и сребро. Сребърният ритон с лъвска глава също ще бъде там. Обречен е да престои там над 2400 години, преди отново да види бял свят. Сега на уникалния ритон, изработен от древния майстор около 420-400 г. пр. Хр., му предстои вълнуваща среща с публиката. Той е само едно от украшенията на първата по рода си изложба, която отваря врати на 16 март в Националната художествена галерия.

 Един от най-богатите хора в Източна Европа и колекционер от световен мащаб Васил Божков ще предостави 62 експоната от личната си колекция, като 17 от тях ще бъдат показани за първи път пред публика. Изложбата на Национална галерия – Двореца и Фондация "Тракия" е озаглавена "Златното руно. Пътят на аргонавтите" - колекция Васил Божков. Очаква се тя да предизвика интереса на световната общност, още повече че откриването й е точно в европейската година на културното наследство. Чрез произведенията на изкуството на древните майстори посетителите ще минат по стъпките на приказното приключение на аргонавтите.

 Експонатите ще отведат зрителите в антични свещени места – Делфи и Самотраки, в тракийските царства, в земите на легендарните амазонки, в страната на слънцето – Колхида, на свещения остров Крит. Отделните модули разкриват различни аспекти от вярата и обредността на древните народи, както и някои от тайните на техните занаяти и изкуства. Златното руно е оставило трайни следи в колективната историческа памет като символ на новия живот, плодородието, царската власт и връзката с боговете. Жертвоприношението на свещения златен овен, пренесъл Хела и Фрикс в Колхида, е представено в сцената върху сребърния кантарос с позлата, поставен в центъра на експозицията.

 Изложбата включва златни и сребърни източни съдове, ритони, червенофигурни вази с изображения на светилището в Делфи, ритуални сребърни позлатени съдове, погребални дарове, обредни сервизи и др. В експозицията ще бъдат изложени и два съда с изображения на тракиеца Орфей – един от аргонавтите върху позлатени кантарос и ритон, които са единствените открити досега.

 В изложбата "Златното руно. Пътят на Аргонавтите" за първи път пред публика се експонира червенофигурна керамика. Сред тях са сребърният ритон със скулптирана фигура на стар Силен, възлегнал върху винен мях от кожата на пантера - блестящ пример за изтънчено произведение на лукса. Върху два сребърни съда се появява образът на Тезей - най-известният герой на Атика в Античността. Посетителите на изложбата ще могат да видят масивен златен кантарос от 12-10 в. пр. Хр., сребърна амфора-ритон със зооморфни дръжки, произведение на Западноанатолийско ателие от края на 6 в. пр. Хр. Изображения на Херакъл украсяват един сребърен позлатен кантарос. Предметите от изложбата са откупувани от цял свят в продължение на десетилетия. Някои от тях са спечелени на търгове в най-големите аукциони "Сотбис" и "Кристис", но има и изкупени от частни колекционери и музеи.

 "Колекция Васил Божков" се състои от над 3000 предмета на античното изкуство, постъпвали през годините от 2005 до днес. Съставена е от разнообразни групи паметници, изработени от различни материали, датирани от неолита до късната Античност. Най-древните експонати в колекцията са на повече от 7000 години.

 "Обикновено при оценката на колекцията хората, най-грубо казано, се вълнуват колко струват предметите. Те обаче са безценни. Замислете се само за културно-историческата им стойност! В тази връзка имахме много важна задача. Не само да реставрираме и консервираме предметите, но и да ги накараме те да ни "проговорят". Да ни разкажат кога и как са били създадени, кой ги е направил и какви материали е използвал. Това е изключително трудно разследване. Пренасяме се назад във времето и "разговаряме" с автора на обекта и с този, който го е използвал. Затова е необходимо познаване не само на техниката на изработка, но и детайлно познаване на историята на развитието на древните технологии при обработването на материалите", разказва проф. Веселина Инкова - ръководител на лабораторията за консервация и реставрация и изследване на културни ценности към фондация "Тракия".

 Проф. Инкова е позната като един от най-опитните реставратори не само в България, но и по целия свят. Тя и екипът й работят през последните 10 години за реставрацията и консервацията на предметите от "Колекция Васил Божков". Някои от артефактите са в много лошо състояние и се налага специалистите да се трудят върху тях в продължение на шест и повече месеци. Три месеца са отделени за реставрацията на кантароса с жертвоприношение на овен, който е емблемата на предстоящата изложба. Според проф. Инкова в света има само още един такъв обект със сцена на тази тематика.

 Куратори на изложбата, която ще продължи три месеца, са д-р Любава Конова – специалист по тракийска и антична история и археология, и магистър Елка Пенкова, подготвили и реализирали над 30 временни изложби в България и чужбина, както и раздели от постоянните експозиции в Национален исторически музей.

 Експонатите от Колекция Васил Божков ще поведат посетителите на приказно приключение с аргонавтите. Те включват златни и сребърни източни съдове, ритони, червенофигурни вази, ритуални сребърни позлатени съдове, погребални дарове, обредни сервизи и др. По-значимите от тях са сребърният ритон със скулптирана фигура на стар Силен, възлегнал върху винен мях от кожата на пантера – блестящ пример за изтънчено произведение на лукса. Два сребърни съда с образа на Тезей – най-известният герой на Атика в Античността, масивен златен кантарос от ХІІ-Х в. пр. Хр., сребърна амфора-ритон със зооморфни дръжки, произведение на Западноанатолийско ателие от края на VI в. пр. Хр., сребърен позлатен кантарос с изображение на Херакъл и централният предмет в експозицията – непубликуван досега сребърен кантарос със златни детайли, със сцена, изобразяваща жертвоприношение на овен.

Източник: www.168chasa.bg