Ги дьо Мопасан е един от най-великите френски писатели, чиито произведения се ползват с неизменна световна слава. Неговият слоган е лек и изящен, макар че животът му е бил изпълнен с тежки изпитания. Ранният развод на родителите му, борбата с неизлечим недъг, всенародната слава, калейдоскоп от любовни истории и... смърт в студено легло на психиатрична болница.

 Историята на живота на Ги дьо Мопасан прилича на безкраен двубой, в който победата изглежда непостижима. Първите тревожни събития се случили още в детството: когато момчето било на 11 години, неговите родители се развели. Останал при майка си, той много тежко преживял разпада на семейството и дал обещание на самия себе си, че никога няма да се ожени. И въпреки че в живота на литератора имало много жени, той така и не създал собствено семейство.

 В годините от зрелия си живот Мопасан страдал от сифилис. В един момент имало надежда за пълното му оздравяване, но съдбата се разпоредила по друг начин: постепенно болестта започнала да прогресира, разсъдъкът на писателя се замъглил и тежко психическо разстройство станало причина за неговата смърт в твърде ранна възраст. Великият французин напуснал този свят на 42 години; образован и интелигентен човек се превърнал в безволево създание, лишено от чувства и спомени. За времето на своя кратък живот Мопасан успял да напише голям брой художествени произведения, оставяйки след себе си богато литературно наследство. Негов учител бил Густав Флобер, който накарал начинаещия писател да дава всичко от себе си за литературата, да практикува, за да оформи и изчисти стила си, да изработи свой индивидуален подход. И резултатът не закъснял: още първите публикации били приети от читателите с възторг. И именно Флобер въвел Мопасан  в кръга на литераторите, запознавайки го с Емил Зола, Иван Тургенев и редица други писатели.

 През младостта си Мопасан бил участник във военни действия и затова в своите произведения той често се връща към описването на Френско-пруската война. Дебютната му повест „Лоената топка”, разказваща историята на жена с леко поведение, чиито нравствени принципи и патриотизъм се оказват далеч по-силни, отколкото тези на буржоазията, донесла и първия голям успех на писателя. Начинаещият писател спечелил вниманието на литературните кръгове с тънката ирония, скрита в повестта, както и с голямото майсторство на сбитата и същевременно наситената, ярка характеристика.

 Любопитно е, че Мопасан се присъединил към писмото на дейците на културата, в което се искало от властите на Париж да забранят строителството на Айфеловата кула. Разказвало се като анекдот, че Мопасан се криел от „безобразния скелет” в ресторанта на територията на самата кула, защото това било единственото място в Париж, откъдето тя не се виждала. Литературната дейност осигурявала добър доход на Мопасан и той можел да се позволи да харчи пари, без да се замисля, да издържа майка си и баща си, да си намира любовници, които после се превръщали в прототип на неговите литературни героини.

 През 1889 г. безгрижният живот на писателя бил прекъснат от страшна новина – по-малкият му брат починал от тежко психическо заболяване. Скоро и здравето на самия писател било силно разклатено. Последните години от живота си Мопасан прекарал в психиатрични клиники. Губейки бавно разсъдъка си, Мопасан направил опит за самоубийство на 2 януари 1892 г. След тази случка той бил приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където смъртта го застигнала на 6 юли 1893 г.

 „Плодородието и веселието, скрити в него, се съпротивляваха на болестта. В началото той страдаше от главоболие и припадъци на ипохондрия. След това пред него се изправи призракът на слепотата. Зрението му отслабна. Разви се мания на подозрителност, недоверие към хората, склонност да се съди с всеки за всичко. Той се бореше яростно, кръстосваше с яхта по Средиземно море, бягаше в Тунис, в Мароко, в Централна Африка – и непрестанно пишеше. Постигнал славата, той си преряза гърлото на четиридесетгодишна възраст, изгуби много кръв, но остана жив. Затвориха го в лудница. Там той пълзеше на колене... Последната записка в неговия печален лист гласеше: „Господин Мопасан се превърна в животно”. Той умря на 42 години. Майка му беше жива.”

Исак Бабел, разказ „Ги дьо Мопасан”.

Ето най-известните му цитати:

Ние знаем, че любовтта е силна, както смърта; затова е трошлива като стъкло.

Когато идва любовта, душата е изпълнена с неземно блаженство. А знаеш ли, защо? Знаeш, ли конкретно от къде е това усещане за огрномно щастие? Точно от това, че ние си въобразяваме, че е дошъл края на нашата самота.

Думите за любов са винаги еднакви – всичко зависи от това, от кои уста излизат.

Живот! Не толкова добър, но и не толкова лош, както мнозина казват.

Война – варварство, когато нападаш мирен съсед, но и свещен дълг, когато защитаваш родината.

Който не уважава себе си, той е нещастен, но пък за това, който е много доволен от себе си е глупак.

Не викай… Силните говорят тихо..

Няма щастие, което да се сравни с първото ръкостискане, когато едната ръка пита: „Обичаш ли ме?”, а другата отговаря: „Да,обичам те!”…..

Нормалната целувка никога не е толкова добра, колкото откраднатата.

Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.

По-добре да бъдещ нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете.

Чувствам, че истината е само в любовта.

Превод от руски език: Александър Василев

Източник: www.sci-hit.com