Зехтинът е растителна мазнина, извличана от плодовете на маслиновите дървета (Olea europaea). Тя се използва предимно за готвене, но също и в козметиката и сапуните и е доказано полезна за организма. Според римския природоизследовател Плиний, "Две са течностите, най-полезни за човешкото тяло. Вътрешно - виното, външно - зехтинът. Но този, последният, е повече от необходим". Дали като лечебно средство, като разхубавител, диетичен или кулинарен деликатес, "златистожълтата течност" от векове присъства неизменно в бита на хората.
За силната връзка между маслиновото дръвче и неговите плодове с религиозния и светския живот свидетелстват многобройни източници - писмени документи и произведения на изкуството. До наши дни са запазени също и много обичаи - празници на "течното злато". В Библията в преданието за Ной се споменава, че той изпратил гълъб, за да види дали се е оттекла водата от Потопа, а птицата се върнала, носейки в човката си маслиново клонче. От преданията на различни народи са познати и описания за "далечни страни", където "растат лози, смокини и маслинови дръвчета". Маслиновото клонче било символ на мира, а по-късно и на богатството. По време на Олимпийските игри маслиновото клонче се приемало като знак на победа. В древен Рим зехтинът принадлежал към всекидневната храна. Внасяли го предимно от Испания. Доказателство за размера на този внос е хълмът край град Остия, образуван от парчета на счупени съдове за зехтин.
Хипократ съветвал хората да използват зехтина за лична хигиена. Гърците измислили и първия сапун, смесвайки талк, пепел и няколко капки от жълтото злато. Арабите усъвършенствали технологията, като сварили зехтин и пепел във вода, а през XI век в Марсилия, Генуа и Венеция започнали да произвеждат истински течен сапун; твърдият сапун бил измислен едва през XVIII век. И досега хубавият сапун се прави със зехтин и струва скъпо. Хипократ, Гален, Плиний и други древни лечители отбелязват необикновените целебни свойства на зехтина, като го наричат вълшебен. Многобройните съвременни изследвания потвърждават полезните качества на зехтина. Сега този чист натурален продукт широко се използва в качеството си на оздравително и хранително средство.
Известно е, че именно заради целебните си свойства зехтинът влиза в състава на 473 медикамента, въведени в регистъра на Гален. В миналото зехтинът е бил смятан за най-доброто средство за масаж. Но първите истински научни работи, свързани със зехтина, започват едва през 1889 г. във Франция. В тях се твърди, че кехлибарената течност намалява отделянето на киселини в стомаха. Половин век по-късно, през 1938 г., в друг научен трактат се съобщава за способността на зехтина да пречиства жлъчния мехур. Всички тези, както и други целебни свойства на зехтина, са обусловени от неговия състав. Той е непостоянен и зависи от вида на използваните маслини, от годината на реколтата, от региона и от начина на отделяне на маслото. От Гърция маслината се разпространила по цялото Средиземноморие. Щафетата подхванали финикийците, отнасяйки клонки в Сирия и Палестина. Римските императори разсадили дърветата по територията на империята - цяла Северна Африка се покрила с плантации. След това делото продължили испанските конкистадори. Задължително се предписвало да вземат на борда на кораба маслинови фиданки. По този начин през XVI век маслината пресякла Атлантика и се заселила в Мексико, Перу, Чили и Аржентина.
Светът отдавна се е пристрастил към маслото, добивано от плодовете на маслината. Днес три страни са лидерите, заливащи с течното злато целия свят - Испания, Италия и Турция. В европейските магазини, в САЩ, Япония и Русия най-много се продава испански зехтин от Андалусия, по-малко италиански, но пък той се смята за най-качествен. Маслините, отгледани на туниското крайбрежие са толкова качествени, че дори испанците ги изкупуват. Във Франция маслините растат преди всичко в района на Ница - там има 1500 дървета.
В древността гърците са мачкали маслините с дървени сандали, също както гроздето за вино, след това ги заливали с топла вода, а маслото, което изплувало, изгребвали ръчно. И до днес този метод се практикува в Алжир. В Корсика маслините се изсипвали в чувал, тъпчели ги, а маслото изсипвали в корито. Първите маслопреси са изобразени в египетските фрески - отначало те били привеждани в движение ръчно, после включили животните - коне, магарета, камили. Такива машинки използвали в Сирия, Рим, в Северна Африка. Технологията за производството на зехтин обаче не се е променила през вековете, като в последниете години разликата е, че освен добит по абсолютно механизиран и автоматизиран начин, полученият продукт се пречиства в центрофуга и се филтрира.
За вкуса и цвета на зехтина се грижат дегустаторите. Един професионалист лесно ще отличи миналогодишен зехтин от прясно изстискания, полученият от ръчно брани маслини или от маслини, събирани от земята. За да се определи цветът, зехтинът се поставя в сини чашки без столче; за да се улови ароматът и вкусът му, помага нагряването до 28°С, като дегустацията става с малка лъжичка. За нас, обикновените консуматори, е достатъчно да знаем, че според европейските норми зехтинът се дели на 3 категории. Най-качественият и скъп зехтин е Extra Virgin и Virgin, получен чрез механично студено пресоване. По-ниско качество има зехтинът, получен чрез нагряване на маслинените джибри, а за най-нискокачествен се смята смесеният зехтин, в който има масло, получено чрез студено пресоване и рафинирано. Всички хвалебствени слова, казани за зехтина, се отнасят именно за Extra Virgin и Virgin. Зехтинът укрепва съдовете и сърцето, пречиства кръвта, не повишава нивото на холестерина, повишава имунитета, помага на храносмилането, предотвратява стареенето на клетките, инфаркт, диабет и дори рак.
Цялата средиземноморска кухня е вдъхновена и подправена с този ценен продукт. За салати се използва Extra Virgin и Virgin, а за готвене - рафиниран зехтин. Французите не допускат да се готви със зехтин, но останалите европейци спокойно го наливат в тиганите. В подкрепа на последното е фактът, че зехтинът гори при 210-230°, докато рафинираното слънчогледово олио още при 170°.
Зехтинът е най-здравословната и най-бедна на калории мазнина. Богат е на линолова и олеинова киселина, витамин Е, фосфор, желязо, белтъчини, минерали. Зехтинът е богат на полиненаситени мастни киселини и редки мононенаситени есенциални мастни киселини. Установено е, че зехтинът дава добър оздравителен ефект при лечение и профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. С негова помощ може значително да се намали нивото на «лошия» и да се увеличи «добрият» холестерол, да се намали интензитета на свободнорадикалното окисляване, да се нормализира артериалното налягане, да се увеличи еластичността на артериалните стени и да се намали рискът от образуване на тромбози. Зехтинът забавя протичането на процесите на стареене в организма.
Експериментите показват, че мишки, хранени със зехтин, са живели по-дълго от тези, които са хранени със слънчогледово или царевично масло. Същото се наблюдава и при хората: на о-в Крит, където местните жители употребяват предимно зехтин, продължителността на живот е една от най-високите в света. Американски учени доказали, че ако се пие по една супена лъжица зехтин на ден, като едовременно се намали употребата на други мазнини, рискът от рак на гърдата ще спадне с 45%. Изследванията са правени в продължение на 4 години. В тях са взели участие повече от 60 хиляди жени на възраст от 40 до 76 години. Гръцки учени установяват, че при употреба на 3 супени лъжици зехтин дневно, рискът от заболяване от ревматоиден артрит намалява 2,5 пъти. Ето само някои от полезните свойства на обожествяваната златистозелена течност:
Тайните на Нефертити
Красивата египетска царица се къпела във вода със зехтин. Тя се кълняла в неговата разкрасяваща сила, твърдят старите хронисти. Козметичните препоръки могат да се изпълняват и днес:
Кулинарни съвети
Въпреки че е вкусен и полезен, зехтинът трябва да се употребява пестеливо, или както съветват майсторите кулинари - "салатата да не плува". Ако се използва за готвене, не бива да се загрява силно, защото губи от полезните си качества и горчи. Вкусен и ароматен зехтин за подправка на салати се получава, като в бутилката се натопят клончета от розмарин или мащерка, салвия (градински чай), риган или малки люти чушки. Смесен със счукан чесън, зехтинът е чудесна подправка за хайвер от зеленчуци (печени чушки, патладжани и домати).
Автор: Калина Петкова
Източник: www.bb-team.org