Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е една от най-големите хищни птици, представител на разред Соколоподобни (Falconiformes), семейство Ястребови (Accipitridae). Той е палеарктичен вид, който гнезди в Южна Европа, Мала Азия, Синайския полуостров, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Казахстан, Индия. Тази величествена птица в миналото е била с многобройна популация, обитаваща скалисти места на всички континенти на Стария свят. В България изчезва около средата на XX в., но след 1970 г. се връща в Източните Родопи - по поречието на река Арда между Кърджали и село Маджарово: през 1978 г. е забелязана една гнездяща двойка, до 1985 г. са преброени 1–4 гнездящи двойки, а  през 2005 г. двойките вече са 36. Птицата скитат в Южна България и мигрира по Черноморието (3–5 птици) и Софийското поле. Главните местообитания на белоглавия лешояд са скалисти райони в долините на големи реки, най-често там, където се срещат вълци. Защитената птица гнезди колониално - до 10–12 двойки в големи скални масиви, като периодично сменя гнездовищата си. Известни са и единични гнезда (включително недалеч от пътища). Гнездата обикновено се правят на недостъпни скали, в непосрествена близост стада копитни жиовтни. Обикновено женската снася 1 яйце през януари.

 Белоглавият лешояд се храни основно с мърша. Деня прекарва в търсене на храна, планирайки на голяма височина, практически невидим за човешко око. Щом забележи труп на умряло животно, птицата се спуска рязко с полуприбрани криле. Когато един от лешоядите се спусне към плячката, останалите го последват веднага и за много кратко време се събират всички представители на вида, обитаващи околната местност. Обичайни са битките около трупа на умрялото животно.

 Белоглавият лешояд е тежка, рееща се птица и затова трудно излита от равна повърхност. При полет прибира шията си, навежда надолу глава и лети с редки махове на крилата. За разлика от американския си братовчед, той търси храната си не чрез обонянието, а чрез зрението си. Храни се основно с трупове на умрели животни – най-често бозайници и може да преживее без храна дълго време. Най-близък вид до величествения Белоглав лешояд е Черният лешояд (Aegypius monachus). Отрицателно действащите върху числеността на вида фактори са отравянето, отстрелът, липсата на храна, сблъсъците в електропреносната мрежа, но най-значимите фактори са намаляването на добитъка (особено след 1985–1989 г.), поставянето на отровни примамки и влошаването на местообитанията в резултат на минна дейност, залесяване, безпокойство и др. След 2004 г. заплаха са 40 вятърни генератора в Гърция, разположени до българската граница, в района на преминаването на птиците.

 През последните години са предприети редица мерки за опазване на белоглавия лешояд. Той е защитен по Закона за биоразнообразието. Включен е в Червената книга на България (1985 г.). Приети са национални и международни правни мерки, програма за поддържащи и възстановителни дейности, мониторинг и насърчаване на традиционното животновъдство. Гнездовите находища са обявени за защитени територии и защитени зони по програмата "НАТУРА 2000". Сред мерките са опазването му е и предложението за обявяване на Източните Родопи за природен парк. С голямо значение са кампаниите срещу използването на пестициди и отрови. Подготвя се реинтродукция и мерки за опазването на вида, като главната инициатива е свързнана с  разработване и прилагане на Национален план за опазване. Важна мярка е и насърчаване на пасищното животновъдство като и компенсиране на щетите от вълци.

Източник: www.e-ecobd.bas.bg