„В борбата между старото и новото, винаги побеждава утвърдения образец“ – тази сентенция вероятно принадлежи на млад специалист, решен да стане учител в столицата. Въпреки удобният шаблон, че „младите хора бягат от професията заради ниското заплащане и тежкия труд“, желаещи да опитат има. Странното е, че след първоначалният ентусиазъм, с който са посрещнати, следва една хубава, полезна и напълно отчайваща процедура, целяща да респектира младия човек – или да го откаже от идеята.

Проблем № 1 – Децата

 Ужасното в професията на учителя е, че тя е свързана с деца. Те неминуемо се превръщат в най- голям недостатък на професията. Съответно, ако провеждате интервю с млад кандидат-учител, следва да се постараете да включите въпроси за отношението му към децата. Например:

„Вие деца виждали ли сте?“

Възможните отговори на този въпрос са:

а) само на картинка;

б) ами, в същност, то не е трудно да ги видиш...;

в) не, и не искам да ги виждам.

„Вие не знаете какви са децата!“

 Това не е въпрос, но един бъдещ учител трябва да може да отреагира адекватно на неадекватни ситуации, затова е допустимо в началото на интервюто да се отправи такова предизвикателство. На това твърдение практически не може да се отговори, кандидат-учителят следва да наведе глава и да напусне завинаги, защото децата са... ами, деца. Разбира се, неприятно е когато влизаш в една професия с ентусиазъм и желание, от вратата да те информират, че “не знаеш...“, че децата всъщност са рептили под прикритие и опасностите дебнат за разлика от спасението, но всеки директор ще ви каже, че не е негова работа да мотивира млади идеалисти. Пък ако те се демотивират от едно такова изказване – значи просто са буквалисти и не са подходящи.

„Какво ще направите, ако в класната стая влети врабче?“

Въпросът е подвеждащ – кандидата може да си помисли, че той е насочен към врабчето, но всъщност въпросът се отнася към децата, които са потенциална жертва. Възможните отговори в този случай са:

а) Ще защитавам децата със зъби, нокти, мигли и писъци до последна капка кръв!; б) Хладнокръвно ще повикам охраната, докато звъня на 112; в) Ще отворя още един прозорец, защото дори хищните врабчета имат навика да отлитат така, както са долетели.

„Знаете ли какви са децата в София? Те съвсем не са такива, както в Пловдив или във Варна, или на други места!“

 Това твърдение, заедно с географското уточнение, вероятно също има дълбока, позитивна и смислена цел. За съжаление, тя не спомага за мотивирането на младия бъдещ учител. Легендите разказват, че една млада кандидатка попитала: “Може би ви ги карат със специална доставка от Марс?“. Това не е верният отговор, подчертаваме.

„Толкова сте млада и слаба, защо си мислите, че ще успеете да се справите?“

 И този въпрос е подвеждащ. Младият, неопитен учител може би ще си помисли, че въпросът е насочен към неговата самоувереност, но това изобщо не е така. Той цели да установи дали кандидатът случайно не е забравил да впише в автобиографията си постижения в областите вдигане на тежести, бокс, борба, бойни изкуства, дресура на животни или поне психодрама. Можем да предложим само два варианта за верен отговор:

а) Ако случайно ме допуснете да учителствам, обещавам в най- кратки срокове да порасна!  и б) Тържествено поемам ангажимент никога да не разнасям учениците на гръб, а само да ги уча!

Проблем № 2 – Опитът

 Опитът винаги е проблем. Въпросът „Имате ли опит?“ в този контекст е много подходящ към млад, току- що завършил кандидат. За кандидата остава само възможността да каже „Не, но имам желание!“. Опитните учители вероятно не говорят помежду си, но за сметка на това, кандидат-учителите, особено младите, го правят. За това е полезно за провеждащите интервютата да знаят, че въпросите се обсъждат между проекто-колегите им. След петото интервю, на което се явяват заедно, кандидатите установяват, че тези с опит биват отхвърлени, защото трябва да се дава път на младите, а тези без – просто защото са твърде млади и нямат опит. Е, разбира се, опитът се постига с работа, но кой би обърнал внимание на такава подробност?

 Друг подходящ за случая въпрос е „Как си представяте един учебен час?“ . Разумно би било да се влезе през вратата, да се поздрави, да се прегледа дневника и да се започне разговор по съответната тема. Един млад проекто-учител обаче взел, че казал:“Не ви разбирам – поведението на учителя в час зависи от възрастта на учениците, от програмата, от урока, от хиляди неща. Не мога да си представя всичките фактори, за да ви разиграя учебен час...“. Такива отговори не са верните, отново подчертаваме. След такива отговори следва друг въпрос: “И на какво основание си мислите, че можете да излезете от Университета и да влезете в училище като учител?“. Всеизвестно е, че във всяка професия трябва да се започне от ниско ниво, за да се стигне до висините. Така е и с учителстването – може година-две да почистваш училището, после да поработиш в стола или като портиер, после да се издигнеш до възпитател, и чак тогава да подхвърлиш идеята, че всъщност си дипломиран преподавател и би могъл... Ако все още би могъл. Все пак, щом директор на училище твърди, че до висшата позиция учител трябва да се издигнеш от ниското – какво друго ти остава, освен да предложиш услугите си като хигиенист?

 „Ако трябва да бъдем честни, Вие сте най- подходящ за позицията. Но, разбирате ли, още при подаването на документи дойде една бивша колежка в много тежко материално състояние и вече обещахме да ѝ помогнем...“

 Това обяснение обобщава ситуацията. За младият човек остава гордостта, че се е представил добре и (ако трябва да бъдем честни) е най- подходящ за позицията, която няма да получи. Квалификацията, опитът, амбицията и желанието за работа следва примирено да наведат глава и да напуснат. Иначе как ще можем да твърдим за пореден път, че младите хора днес са бездуховни, материално ориентирани и не искат да работят в сферата на образованието . Кому е нужна чак пък толкова честност?

Проблем № 3 - Програмите

 Те непрекъснато, всяка година търпят промени. В близките 25 години всеки министър на образованието се опитва да преобразува нещо и да образува друго. В резултат грамотността и интересът на децата умират, но все едно, промени трябва да има. Те са  неудобни за преподавателите, но едва ли са чак такъв проблем, че един млад човек да не може да се справи така, както и опитен преподавател би се справил. Някои от кандидат-учителите, с които разговаряхме, дори споменаха материали в Интернет, самоподготовка на учителя, методически материали за свободно сваляне в мрежата... Доводът „Не сте подходящ, защото програмата се промени“ се оказва елементарно оправдание. Но това все пак донякъде е разумен довод – неоспорим факт е, че програмата непрекъснато се променя.

 „А правли ли сте разпределение?“ също е въпрос, много уместен за бъдещ преподавател, на когото тепърва предстои да се срещне с училищната нормативна уредба. Един-единствен е верният отговор: ама разбира се, всяка вечер преди лягане си правя по няколко за тренировка!

Източник: www.temaonline.bg