„Ну, погоди!” е култов анимационен филм с дълга история. Не едно поколение от бившия Източен блок израства с него. Но ето че на днешните деца приключенията на заека и вълка им се струват чужди и дори трудно разбираеми. Разгърдена розова риза, черни панталони, каскет или барета, цигара в устата, понякога и вратовръзка на точки – така изглежда вълкът в почти всички серии на „Ну, погоди!”. Детайлите на образа не са случайни; те съдържат в себе си определен културен код. Всеки от нас, детството на когото е минало през 60-те и 70-те години на миналия век, лесно разпознава във вълка кварталния бабаит с потенциала на бъдещ престъпник.

 Още един щрих – походката. Вълкът най-напред леко подскача от крак на крак (от едната задна лапа на другата), а след това тръгва с уверена, поклащаща се походка. Той не се доближава до заека, той се прокрадва към него. Създателите на филма много удачно са уловили образа, поради което и дрехите на вълка почти никога не се променят. Пред вас е хулиганът от задния двор, вредителят, асоциалният елемент, от който нищо добро не може да очакваш.

 Но от излизането на първата серия на „Ну, погоди!” са минали почти тридесет и седем години. За цялото това време се случиха кардинални промени в живота на нашето общество. Бабаитите не са изчезнали, но външният им вид се промени. През 90-те години те носеха кожени якета, вериги, а после модни сред тя станаха тежките кубинки. А розовата риза, цигарата в устата и моряшките панталони останаха в миналото. Ако днес някой квартален хулиган се появи в такъв вид, ще получи един зад врата от собствената си банда. И съвременните деца, които гледат „Ну, погоди!”, вече не виждат това, което са виждали навремето техните бащи и дядовци. Вместо опасен хулиган, те виждат идиот с розова риза. Образът си остава, но посланието към зрителя е изчезнало. Изгубили са се и още редица детайли, в това число и почти всички битови ситуации, в които се разгръща действието на анимационния филм.

 Ето например ситуацията, когато вълкът изплашено се крие от мечоците-милиционери. Те патрулират по улиците с мотор с кош. Но в днешно време няма нито милиция, нито пък подобни транспортни средства могат да бъдат открити в съвременния ни автопарк. Днес нашата полиция използва автомобили. Моторът с кош отдавна е останал в миналото. Е, все още може да се срещне някъде в дълбоката провинция по селските пътища, но надали днес много деца са виждали нещо подобно.

 И освен това  онези мечоци-милиционери с мотора патрулират улицата в търсенето на точно такива вълци с розови ризи и черни панталони като нашия главен герой от филма. В миналто бдителното око на стражите на обществения ред следеше за спокойствието по нашите улица и ако някой, някъде, нещо...  Но самата тази парадигма на обществените отношения също е отминала. И за да се обясни на днешните деца дълбокия драматизъм на тази сцена, трябва да им бъде прочетена цяла лекция, започваща едва ли не от 1944 г. Защото иначе те ще те попитат: „А той защо се крие от тях?” И ще имат основание да питат, защото в тези сини мечоци те не могат да разпознаят образа на доблестния служител на народната милиция.

 Или пък ето например една съвсем обикновена сцена. Солиден мъж с шапка и пазарска чанта в ръка се спира, за да си избере диня от „Плод и зеленчук”, почуквайки по кората. Този човек определено може да се оправя с хулиганите. Ако се сблъска с тях, той ще въдвори ред самостоятелно, без да чака появата на мечоците на мотора с кош. Солидни мъже, разбира се, има и днес, но сега те ходят на фитнес и не се разхождат с пазарска мрежа по улиците. Всъщност, разхождат се, но не в такива мащаби, защото пазарската мрежа отдавна е престанала да бъде основно средство за транспортиране на хранителни продукти.

 Подобни примери във филма има още много. „Ну, погоди!” изключително точно възпроизвежда бита по времето на комунизма, пренасяйки зрителите на култови места от отминалата епоха. Като на екскурзия. Ето ви и Спартакиадата на народите на СССР, ето ви Дома на културата; а ако искате ТКЗС с кладенец и събиране на реколтата, то ще можете да видите и това. А освен всичко друго във филма има и музей на космонавтиката (защото космосът е гордост за достиженията на Съветския съюз), задължителния грандиозен социалистически строеж, небостъргач, булдозер и даже круизен кораб, който кой знае защо плува сред води, пълни с акули.

 Всички тези неща си си останали в „Ну, погоди!”, но в реалността тях вече го няма. Онези маркери на бита и ежедневието вече са остарели. За тридесет и седем години израстна поколение, което не помни Олимпиадата в Москва през 1980 г., не знае какво е ТКЗС и никога не е участвало в изграждането на социализма. За телефонните кабини дори няма да споменаваме. На децата, родени през XXI век, им е трудно дори да разберат смисъла на съществуването на стационарния телефон вкъщи. Да звъниш от уличния автомат за пет стотинки, боже, защо? А нали в „Ну, погоди!” именно с телефонната кабина е свързана една от най-драматичните сцени – онази, в която заекът се залоства в нея с помощта на ракетата за тенис, а вълкът се опитва да го извади оттам. А освен това детето може да се зачуди защо дамата-прасе носи леген за пране в метрото. За него е логично, когато носиш нещо обемно или тежко, да си повикаш такси, или да го пренесеш със собствения си автомобил. Да не споменаваме, че ценността на такава вещ днес е в пъти по-малка от преди.

 Самият сюжет на „Ну, погоди!” много тясно е свързан с тези битови детайли. Те са част от действията, а не просто фон на случващото се. Ако вълкът просто преследваше заека, опитвайки се да го захапе, всичко щеше да бъде значително по-просто. В съзнанието на децата нямаше да възникват милион въпроси, които да ги затрудняват да разберат смисъла на случващото се. Тя сядат да гледат анимационен филм, за да получат удоволствие, а не за да обогатят знанията си за това как са живели техните родители, или дори дядовците и бабите им. Заради неразбирането на случващото се във филма на тях им доскучава, а този този луд вълк, гениално озвучен от Анатолий Папанов, и добричкият заек с гласа на Калвдия Румянова, също им стават безинтересни.

Превод от руски език  и адаптация за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Източник: www.poxe.ru