Настроенията на децата в предучилищна възраст се променят бързо като пролетното време – рязко  и без предупреждение. Могат да се изброят един милион причини, поради които вашето дете изведнъж ви отблъсква, а в следващия момент отчаяно има нужда да се сгуши в скута ви. Най-добрият съвет за реакция в такава ситуация е да изчакате спокойно бурята да отмине. Не винаги е лесно. Ето списък с някои от често срещаните причини, поради които вашето дете се държи студено и съвет как да реагирате.

Детето има лош ден

 Също като възрастните хора и децата имат дни, когато единственото което искат е да пропълзят под някой камък и да останат там. Разочарованието и безизходицата могат да провокират детето да търси скривалище. Примери? Най-добрият му приятел не иска да играе с него футбол; съученици от горния клас са му се подигравали, че е плакало; детето не харесва картината, която е нарисувало или не е доволно от представянето си на училищното състезание.

Как да реагирате: Уважавайте неговото желание за дистанция, но му покажете, че сте наблизо в случай, че има нужда от помощ. Не се натрапвайте и не досаждайте.

Детето се възстановява след наложено наказание

 Съвсем нормално е, ако детето ви отблъсква веднага след като сте го наказали. То е нарушило установените правила и знае, че е сбъркало.Но все пак чувствата му са наранени и то иска да го разберете. А може би просто е уморено от „родителската възпитателна тирада“ – викането отнема много енергия и на двете страни.

Как да реагирате: Първо, приемете, че то има право да се чувства разочаровано. Помислете си как вие се чувствате след спор със съпруга/та ви или най-добрия ви приятел – може би имате нужда от малко време преди да се почувствате готови да се сдобрите. Вашето дете не е по-различно. Преди да дадете пространство на вашето дете, му покажете, че разбирате неговите чувства: „Не искаш да говориш с мен, защото си ядосан/а, че не ти позволих да стоиш пред компютъра до късно, нали?”. Уверете го, че независимо от всичко вие го обичате и сте наблизо, ако поиска да се гушка или има нужда да поговорите.

Детето ви е обидено и не знае как да го каже

 Емоционалния живот на децата в предучилищна възраст е сложен – те могат да изразяват своите чувства, но все още не умеят напълно да ги обясняват. Малчуганът е разстроен, че прекарвате по-голяма част от деня с бебето. Отсъствали сте дълго заради служебна командировка и сте пропуснали училищния спектакъл. Каквато и да е ситуацията, неговите чувства го завладяват, но то не знае как да ви покаже какво изпитва.

Как да реагирате: Ако подозирате, че има скрита причина за това вашето дете да ви отблъсква, поговорете с него. Внимателно му задавайте въпроси: „Чувстваш ли, че аз не прекарвам достатъчно време с теб?” – и приемете неговия отговор без оценка. Дори да чуете: „Ти си лош баща”, овладейте се и помнете, че детето едва ли наистина мисли така. Най-вероятно скоро ще му мине, но е добре да му помогнете да изясни чувствата си.

Детето преминава през фаза на независимост

 На една година детето сякаш е залепено за вас, а на четири дори не ви допуска до играчките си. Това може да е защото вече е по-самостоятелно и не се нуждае от вас или защото проверява дали ще бъдете постоянни в любовта си, ако ви отблъсне; или просто е в разгара на интересна игра, а вие го разсейвате с молби за целувки.

Как да реагирате: Опитайте да не взимате внезапните откази на детето твърде на сериозно. То все още ви обича, но точно в този момент не се нуждае от прегръдки. Запазете целувките за времето преди лягане или когато детето не е толкова ангажирано. Щом е сигурно в обичта на родителите си, то само ще ги потърси, когато е в настроение за гушкане.

Детето отблъсква само мама или само татко

 Детето е ревностно привързано към единия от родителите си. След известно време сменя обекта на обожанието си. Мама и татко са объркани, особено пренебрегнатият в дадения момент родител. Спокойно! Това е нормално.

Как да реагирате: За децата е съвсем естествено да преминават през фази на отблъскване на родителите, особено към този, който отсъства по-често заради професионални или други ангажименти. Ако ситуацията се задълбочава, е добре да помислите дали промяната в отношението няма друга причина. Може би самите вие като родител провокирате по някакъв начин отчуждението с незаинтересованост и пренебрегване? Дали отношенията между мама и татко са нормални или нещо смущава семейния живот в момента? Може би, без да го осъзнавате, вие реагирате раздразнено всеки път когато вашия съпруг се прибере у дома и внезапно обсипвате дъщеря си с внимание? Дали вашия съпруг очаква детето да се втурне към него с отворени ръце, при условие, че характерът на малчугана предполага постепенно скъсяване на дистанцията?

Детето не се чувства добре

 Детето ви по принцип обича да се гушка, но изведнъж става нетърпеливо, раздразнително и ви отблъсква без причина.

Как да реагирате: Ако промяната в поведението му е драстична и внезапна, попитайте го дали не изпитва физическа болка. Може би го боли корем, има главоболие, вдига температура? Консултирайте се с вашия педиатър – може да става дума за скрита травма или за вирусна инфекция.

Детето е преуморено и се държи неуместно

 Понякога силната умора и изтощението могат да накарат детето да реагира бурно с викове, блъскане, хапане, удряне. Това се случва най-често при децата на две-три години, които още не са се научили да разчитат сигналите за преумора, подавани от тялото. Вместо това реагират с раздразнение на невъзможността да продължат играта си или пък на намесата на родителите.

Как да реагирате: Най-важното е да покажете категорично, че подобно поведение е неприемливо. За дете в предучилищна възраст това означава да се зададе ясен алгоритъм от причина и следствие: „Мама не харесва това. Ако постъпваш така, ще трябва да те заведа у дома.” След това се постарайте да сте последователни. Когато сцената премине и детето се успокои (може да бъде и на следващия ден) трябва да поговорите с него и да се опитате да изясните защо се е разстроило. Обяснете му как би могло да се овладее в подобна ситуация и как е приемливо да реагира. Ако установите, че вината е ваша, извинете се („Съжалявам, че ти говорих остро в магазина”). Веднага поемете отговорност и кажете как ще постъпвате вие занапред („Ще се постарая друг път да не ти говоря толкова строго”), но и какво очаквате от вашето дете (да говори за чувствата си вместо да удря). Насилственият изблик може да бъде много обезпокоителен за родителите, важно е да не правите вашия емоционален опит център на разговора. Като възрастен е ваша работа – не на детето ви – да се справяте с вашите емоции.

Детски център „Мама и Аз“

Източник: www.mamaiaz.bg