За какво е училището, питаха тази година зрелостниците в изпитния вариант на матурата по английски. Какво са написали в есетата си и доколко е по правилата на чуждата граматика, ще се разбере след две седмици. На чист български език, между фанфарите на духовите оркестри и приповдигнатите слова на първите хора в града, вчера „Марица” попита същото деца, учители, родители и директори, които застанаха в редиците на празничното шествие по случай 24 май.

 „Училището е, за да ни научи как да се оправим в живота. То помага да си намериш работа, да изкарваш хубави пари и да знаеш как да се държиш”, обясни петокласникът Стефан Стефанов от ОУ „Драган Манчов”, дефилирайки с бял картонен надпис „отличник”. Лентата заслужил с успех около 5,70 за годината.

 В представителния блок на ЕГ „Пловдив” въпросът малко смути момичетата от подготвителната паралелка с английски. „Учене и приятелства”, е кратката дефиниция, която формулира Преслава Маринова от 8 Д. Учи чужд език, защото смята, че си струва и ще помогне в реализацията. „А сега помага, когато гледам филм, да разбирам какво говорят”, добави нейна съученичка.

 Докато децата крачеха, внимавайки да държат опънати транспарантите, Ралина Камжалова притичваше да дава на зяпачите листовки, в които пише не просто с какво е полезно училището, а защо е добре да се учи точно в ОУ „Любен Каравелов”. Жената е майка на шестокласничка там, а на по-малката дъщеря тепърва предстои да тръгне в първи клас. „Държа на образованието и в училище да учат децата не само на математика и история. А още на толерантност, търпимост, упоритост. И как да губят”, обясни майката. Тя навремето учила в школото в Марково, а после в тогавашния Техникум по обществено хранене. „По наше време се държеше и на знанието, и на дисциплината. Учителите имаха права над учениците. Сега правата на детето се израждат в свободия и затова куца възпитанието”, направи паралел майката. Укори родителите, че приемат училището като даденост, очаквайки то да поеме и техните отговорности. Компромисите и от двете страни според жената водят до това ученици да не могат да пишат, да нямат обща култура и да проявяват агресия. Не че преди не е имало сбивания в клас.

 Една такава случка, за която днес медиите биха тръбили, регионалното управление би пратило проверка, а министърът навярно би разписал план за превенция, тогава минало без толкова шум, но пък дало важен житейски урок на Ралина. Две момчета се сбили и докато се изяснява кой крив, кой прав, учителят по история събрал всички и казал простичко: „Докато сме деца, животът ни е даден на тепсия. Навън няма да бъде така и училището е мястото, където трябва да се научите да се справяте, оставайки дълбоко в себе си добри хора”.
Днес на Ралина се струват глупави бягствата от час. Своите дъщери едва ли ще успее да откаже от тези малки „подвизи”, преди да съзреят достатъчно. Но вярва, че е намерила школото, което да им е помощник в това израстване.

 „Училището е да дава знание. И най-големият му недостатък е, че житейските уроци децата получават извън него”, смята началната учителка Даниела Шумарева от ОУ „Драган Манчов”. Няма предвид непременно лошия пример на улицата. А според нея и той може да бъде полезен, зависи как се използва. Това, което тя не усвоила във вуза, научила после от учениците си. От 24 г. е в системата и още се случва те да дадат урок. За днешния преподавател Даниела Шумарева поиска повече свобода. Преди с колегите извеждали често децата от клас. Днес за всяко нещо се иска писмено съгласие от родителите и съгласуване с РУО. Това отказва мнозина да заведат класа в музея и в читалището. „На неудобна дървена седалка дори ние не можем да издържим от 8 до 18 часа. Защото някои родители успяват чак тогава да приберат децата”, категорична е учителката. Работата я среща с много сърдити хлапета, затова освен фундамент на знанията, за нея училището трябва да гради и емоционална интелигентност. Докато ученици поздравяваха учителите си, директорът на СУ „Паисий Хилендарски” Илия Къртев пръв се здрависа със своите възпитаници. С червена вратовръзка с кирилицата той издигна глас за нов тип финансиране на учебните заведения - да пасва на всяко школо, а не парите да следват ученика.

 И така - за какво е училището? „Образованието и училището е това, което остава, когато всичко друго е забравено”, обобщи с крилатата фраза на Аристотел директорът на СУ „Софроний Врачански” Пенко Рисков.

Източник: www.marica.bg