„Тази статия е обиколила целия свят и е прочетена повече от 4,5 милиона пъти. Дали сте съгласи с автора или не сте – преценете сами, но със сигурност този материал ще ви даде повод за размисъл.”

 За времето на своята многогодишна професионална дейност наблюдавам у децата плашеща тенденция за снижаване на социалната, емоционалната и академичната активност, а така също и рязко увеличаване на случаите на понижена обучаемост, концентрация и други подобни нарушения.

 Съвременните деца отиват на училище, бъдейки емоционално недостъпни за обучение и в нашия модерен начин на живот има много фактори, които спомагат за това. Както ни е известно, мозъкът е пластичен и податлив. Благодарение на окръжаващата ни среда ние можем да направим мозъка си „по-силен” или „по-слаб”. Аз искрено вярвам, че въпреки най-добрите ни намерения, ние за съжаление насочваме развитието на нашите деца в грешна посока. И ето защо:

1. Влиянието на технологиите

 Използването на технологията (телевизор, таблет, смартфон) като безплатна бавачка всъщност никак не е безплатно. Наказанието дебне зад ъгъла. Ние се разплащаме с нервната система на нашите деца, тяхното внимание и тяхната способност да отлагат удовлетворението за един бъдещ момент. В сравнение с виртуалната реалност ежедневието е скучно. Когато децата влязат в час, те се сблъскват с реални гласове на хора и с адекватна визуална симулация, в противовес на масовите графични взривове и специални ефекти, които са свикнали да виждат на светещите екрани. След постоянното пребиване във виртуалната реалност обработката на информация в час става все по-сложна задача за нашите деца, защото техният мозък привиква към високи нива на стимулиране, които се предлагат във видеоигрите. Неспособността да се обработва по-ниски нива на стимулиране влошава готовността на децата да решават академични задачи. Освен това технологиите отдалечават емоционално децата ни от семейството. Достъпността на родителските емоции се оказва важно хранително вещество за мозъка на детето. За съжаление ние постепенно лишаваме нашите деца от това хранително вещество.

2. Децата получават всичко - каквото поискат и когато го поискат

 „Гладен съм!! - Ей сега ще ти купя нещо за хапване”. „Жаден съм! - Ето я машината с напитки.” „Скучно ми е! - Поиграй си с моя телефон!”. Способността да отлагаме удовлетворяването на нуждите се явява един от ключовите фактори за бъдещия успех. Ние всички имаме най-добри намерения – да направим нашите деца щастливи, но за съжаление ние ги правим щастливи само в настоящия момент, но нещастни в дългосрочна перспектива. Умението да отложиш удовлетворението означава способност да функционираш в условията на стрес. Нашите деца постепенно стават все по-малко подготвени за борба дори и в незначителните стресови ситуации, които в крайна сметка се превръщат в огромно препятствие за техния успех в живота.

 Неспособността да отложиш удовлетворяването се проявява в училище, в търговските центрове, в ресторантите и в магазините за играчки в онзи момент, в който детето чува „Не”, защото родителите са научили мозъка на своето дете незабавно да получава това, което иска.

3. Децата управляват света

 Ето какво чувам постоянно от родители: „Моят син не обича зеленчуци.” „Тя не обича да си ляга рано.” „Той не обича да закусва.” „Тя не обича играчките, но тя прекрасно се справя със своя iPad.” „Той не иска да се облича сам.” „Тя не иска да яде сама.” Откога децата започнаха да казват на своите родители как да бъдат възпитавани? Ако предоставим решаването на този въпрос на децата, то това, което те биха правили постоянно, би било да ядат макарони със сирене и сладки с крем, да гледат телевизор, да играят с таблет и да си лягат в 12 часа през нощта. Каква полза имат те от това, когато им даваме това, което те ИСКАТ, ако сме наясно, че това НЕ Е ДОБРЕ за тях? Без правилно хранене и без здравословния нощен сън нашите деца ще отиват в училище раздразнени, тревожни и невнимателни. Освен това ние им внушаваме една неправилна идея. Те ще осъзнаят, че могат да правят това, което искат, а не онова, което не искат. Липсва понятието „трябва да се направи”. За съжаление, за да постигнем своите цели в живота, ние трябва да прави това, което е нужно и това не винаги е онова, което ни харесва да правим. Например, ако детето иска да стане отличник, то трябва да учи старателно. Ако иска да стане голям футболист, то трябва да тренира всеки ден. Нашите деца прекрасно знаят какво искат, но за тях е много трудно да правят това, което е необходимо за постигането на тази цел. Резултатът е неосъществени цели и разочарование.

4. Безкрайно веселие

 Ние сме създали изкуствен свят за нашите деца. В него няма скучни моменти. Когато детето притихне, ние тичаме, за да го развличаме отново, защото считаме, че обратното означава, че не изпълняваме дълга си за възпитаване на детето. Ние живеем в два различни свята: те имат свой собствен свят на „веселието”, а ние – наш си свят на „работата”. Защо децата вече не ни помагат в кухнята или при прането? Защо те не събират и не подреждат своите играчки? Тази монотонна работа, която тренира мозъка, развива работоспособността и умението да функционираш по време на периода на „скуката” – това са онези „мускули”, които в крайна сметка са необходими за процеса на обучение в училище. Когато децата отидат на училище и трябва да си запишат нещо, те казват: „Не мога. Това е много трудно. И много скучно.” Защо? Защото безкрайното веселие не развива навиците на работоспособността. Те се развиват с работа.

5. Ограничено социално взаимодействие

 Всички ние сме заети и затова даваме на нашите деца електронни джаджи – за да бъдат „заети” и те. По-рано децата играеха на улицата, където в безсистемната естествена среда развиваха своите социални навици. За съжаление технологията измести времето за разходки навън. Освен това технологията направи родителите по-малко достъпни за социалното взаимодействие с децата. Очевидно е, че нашите деца все повече и повече изостават... все пак цифровата „бавачка” не е приспособена да помага на децата да развиват своите социални навици. За бъдещия успех в живота са необходими социални навици!

 Мозъкът, подобно на мускулите, се обучава и тренира. Ако искате вашето дете да умее да кара колело, значи трябва да го учите да кара колело. Ако искате вашето дете да умее да чака, значи трябва да го учите на търпение. Ако искате вашето дете да умее да си общува, значи трябва да го обучавате на социални навици. Същото се отнася и за всички останали навици. Няма никаква разлика! Вие може да промените живота на вашето дете чрез тренировка на неговия мозък така, че то да се окаже успешен в социалната, емоционалната и академичната дейност. Ето как:

1. Ограничете достъпа до технологиите и възстановете емоционалната връзка с вашите деца
- Изненадайте ги с цвете, усмихнете им се, погъделичкайте ги, оставете им мила бележка в раницата или под възглавницата, удивете ги, като ги вземете за обяд от училището, танцувайте заедно, пълзете заедно, бийте се с възглавници;
- Организирайте семейни обеди, играйте на настолни игри, карайте колело, разхождайте се вечерно време на свеж въздух с фенерче в ръка.

2. Тренирайте способността да се отлага удоволствието
- Дайте им възможност да почакат! Обяснете на детето, че скуката е нещо нормално. По време на скуката често се раждат най-креативните идеи.
- Увеличавайте постепенно времето за изчакване между „аз искам” и „аз получавам”;
- Избягвайте използването на електронните устройства в автомобилите и ресторантите – вместо това научете децата да чакат, беседвайки и разговаряйки с тях;
- Ограничете броя на постоянните похапвания.

3. Не се страхувайте да слагате рамки
- Направете разписание на времето за хранете, времето за сън, времето за електронни устройства;
- Помислите си за това, което е ДОБРО за тях, а не за това, както ИСКАТ/НЕ ИСКАТ те. После ще ви бъдат благодарни за това. Възпитаването на децата е тежка работа. Вие трябва да бъдете креативни, за да ги накарате да направят това, което е добро за тях, защото през по-голямата част от времето това ще бъде пълна противоположност на онова, което им се иска на тях самите;
- Децата трябва да закусват и да ядат полезна храна. Те трябва да прекарват време на чист въздух и да си лягат да спят в предварително определено време, за да отиват на следващия ден на училище готови за обучението! Превърнете в удоволствие, в емоционално-симулативна игра това, което те не обичат/не искат да правят.

4. Научете децата още от ранна възраст да изпълняват монотонна работа, защото тя се явява основа за бъдещата „работоспособност”
- Да сгъват дрехите, да си подреждат играчките, да си закачат якето, да слагат масата, да готвят обяд, да мият чиниите, да си оправят леглото;
- Бъдете кретивни. Добавете към действието елемент на игра, за да предизвикате в съзнанието асоциация за нещо положително.

5. Учете ги на социални навици
- Учете ги да правят нещо с последователни действия, да споделят, да умеят да губят/печелят, да правят компромиси, да хвалят другите, да казват „моля” и „благодаря”. Опирайки се на опита си в работата си като ерготерапевт, бих могла да кажа, че децата се променят, когато родителите им променят своята гледка точка за тяхното възпитание. Помогнете на децата да постигнат успех в живота чрез обучение и тренировка на мозъка им колкото се може по-скоро!

Виктория Прудей, Торонто, Канада - канадски ерготерапевт (occupational therapist) с 10-годишен стаж в работа с деца, родители и учители.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев