Рухнали стени, разпилени оранжеви тухли и стърчащи в различни посоки ръждиви железа... Това представлява в наши дни захарната фабрика в София, дала име на цял един квартал и превърнала се в неделима част от историята на България за повече от 100 години. С всеки изминал ден състоянието на паметника на културата се влошава и днес с горчивина можем да кажем, че старинната постройка изживява последните си земни дни. Но как започва всичко... През 1895 г. Група белгийски предприемачи получават от българското правителство правото на 10-годишна концесия за отглеждане на непознатото до този момент у нас захарно цвекло. Предвидено е културата да бъде засята в Софийска, Кюстендилска и Трънска област. През 1897 г. концесията е удължена с още 5 години, а по-късно същата година в Брюксел е основано акционерното дружество "Български захарни фабрики и рафинерии", основен участник в което е белгийската химическа компания "Solvay". Появява се нуждата от производствено помещение...

 В присъствието на представители на Министерството на търговията и земеделието на 31 май 1897 г. е направена първата копка за изграждането на софийската захарна фабрика, а година по-късно - на 28 ноември 1898 г. тя е официално открита от княз Фердинанд I и представлява най-голямото промишлено предприятие у нас за времето си. Фабриката е изградена върху 14 хил. кв. м. в близост до ЖП линията София-Кюстендил. Капацитетът на предприятието е да произвежда до 7 хил. тона рафинирана захар годишно. Тъй като работният процес е подчертано сезонен, през активния период от октомври до март в него са заети до 1200 души, а през останалото време около 150. Въвличането на България в Първата световна война налага дружеството "Български захарни фабрики и рафинерии" да продаде концесиите си и да напусне страната.

 През следващите години историята на захарната фабрика е наситена със знакови събития. Едно от тях се случва през 1918 г., когато край стените на индустриалната сграда се води най-кървавата битка от войнишкото въстание, избухнало след поражението на българската армия при Добро поле. На 25 септември на близката гара пристига влак с бунтовно настроени отстъпващи войници, които започват престрелка срещу разположените в близост легитимни военни части. Ответният удар не закъснява и влакът е подложен на ожесточен артилерийски обстрел от намиращите се по склоновете на Витоша батареи. 48 бунтовници са убити на място, а броят на ранените е неизвестен. През 1925 г. силната международна конкуренция и ниската захарност на добиваното цвекло налагат въпреки скоро извършената модернизация, захарната фабрика да затвори врати като такава, а помещенията ѝ да бъдат реорганизирани и да започнат нов живот като складове на предприятията "Зърнени храни" и "Техноимпортекспорт". През 70-те години захарната фабрика е обявена за паметник на културата с национално значение, а от 1974 г. до средата на 2009 г. в едно от помещенията на предприятието се съхранява и част от златния архив на БНТ. И толкоз. В наши дни дали заради безхаберие, дали заради бизнес интереси, паметникът на културата е оставен на произвола на съдбата. Собствениците му се сменят периодично, отговорността по поддръжката също, а в това време под натиска на ожесточените ромски набези сградите на фабриката се рушат една по една, като последното срутване беше едва преди няколко седмици, когато рухна значителна част от едната стена на централната постройка. Да, захарната фабрика умира и оригиналната ѝ архитектура ще бъде изгубена завинаги, затрупана под облечената в стъкла и пластмаса безотговорност на едно съвремие, издигащо в култ единствено фамозните здания на моловете...

Източник: www.div.bg