През 50-те и 60-те години на миналия век народната певица Гюрга Пинджурова е един от символите на българската самобитност. Тя пее по градове и села, прави записи по радиото, а когато тръгва телевизията, многобройните й фенове имат щастието и да я видят – нищо, че гласовитата нашенка по това време вече била прехвърлила 60-те години и имала внуци. Даже най-бедните в родния й край я посрещат богато.

 Гюрга Пинджурова прославя родния си Трънски край и била любимка не само на обикновените българи, но и на хората от властта, преобладаващото мнозинство от които бяха от западните райони на страната. Говори се, че била любимата певица на Тодор Живков, който често питал военния си министър Добри Джуров с питането да не би “баба Гюрга да му е роднина”. Из Трънско още се говори как по Татово време посрещали своята прочута землячка с печени агнета и я отрупвали армагани. Случвало се и да я носят на ръце, с умиление си спомнят по-възрастните хора от региона.

 Гуга, както я наричат съвременниците й е родена на 18 април 1895 година. Тя е шестото дете на дюлгерина (зидар) и умел гадулар Гюро Пинджуров и на съпругата му Тонка. Майката често пеела песни на децата си, това става и причината Гюрга да се увлича по музиката от много ранна детска възраст. Още в прогимназиалния клас учителите й виждат голям певчески потенциал в младото момиче. Дарбата й не остава скрита, съдбата за щастие я среща с известната оперната прима Христина Морфова. Възхитена певицата настоява пред родителите й да пуснат момичето да учи в София. Така с нейна помощ през 1917 година  Гюрга Пинджурова постъпва в новооткритото Държавно музикално училище. Пинджурова завършва с отличие първият випуск на училището. Благодарение подкрепата на Христина Морфова тя печели стипендия и заминава да учи оперно пеене в Парижката консерватория. Въпреки възможността за оперна кариера в чужбина младата певица се завръща в България. Става учителка по пеене в трънското село Лялинци, до което по това време се стига само с кон след няколко часова езда. През този период се омъжва за аптекаря Иван Тричков (който е и добър цигулар), ражда му и 2 деца.

 Песента съпровожда делника и празника на Гуга. Още една съдбоносна среща се оказва решаваща в живота й. На гости на трънски юрист пристигат директорът на Българското национално радио – Сирак Скитник, Петко Стайнов и Ана Каменова. Те случайно чуват Пинджурова да пее. Предлагат и да започне работа като солистка в радиото, където по това време песните се изпълняват на живо. Така през 1935 година певицата и семейството й се местят да живеят в град София. Гюрга Пинджурова става редовен участник в програмата на радиото. Изпълнява предимно песни от трънския край, но обработени за нея – с народно и оперно звучене. Акомпанират й фолклорна група „Тракийска тройка”. Емблематични за времето са и участията й всяка неделя в Детския час на радиото. Участията на Гюрга в национален ефир радват децата с любимите им песнички и дават наслада за ухото на по-възрастните й слушатели. През 1939 година са записани първите й плочи. След 9 септември 1944 година Гюрга Пинджурова развива голяма концертна дейност заедно с други народни изпълнители в България и в чужбина. Запомнящи се остават участията й в Москва и в Белград, завършващи с бурни овации и приканване за още и още нейни изпълнения.

 С прекрасния си плътен глас Гуга придава живот на тежките жетварски, битовите и хумористични песни от трънският край. Записите й в Националното радио са повече от 80 на брой. Много от тях се изпълняват и до ден днешен. Сред най-популярните й музикални произведения остават: „Гугутка гука в усое“, „Попей ми, Янке ле, невесто“, „Омиле ми, Ягодо“, „Чича рече да ме жени“, „Море, Рада носи кован колан“, „Страхил войвода“, „Стоян през гора вървеше“, „Казвай, хайдут Велко“, „Хей, поле широко”, „Взехме се две сирачета“, „Пушка пукна”, „Ой, Димитро ле”.

 През 1951 година Гюрга Пинджурова получава „Димитровска награда”, това е най-висшето държавно отличие на Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. В 1969 година е удостоена със званието „Народен артист”, заради любовта на почитателите й и поради заслугите й към народната музика. В скромния й дом на ул. „Иван Асен” в град София, Пинджурова често събира приятели. Посреща ги скромно, но винаги с добро настроение и много песни. Казвала: „Сбрамо се, съга да попоемо”. Тези нейни думи остават като завет сред близките й, а и към всички нас – да помним и пазим българските народни песни.

 През 1971 година съпругът на Гюрга Пинджурова внезапно умира. Загубата му съкрушава певицата. Няколко месеца по-късно, на 10 ноември 1971 година тя си отива от този свят, в следствие от инфаркт. Близки до нея твърдят, че издъхва с песента „Омиле ми, Ягодо” на уста.

Източник: www.bulgarianhistory.org