1. „Елизабентинските” яки станали праобраз на яките за животни

 Яките „глава върху поднос” били върхът на модата през XVI век по време на управлението на английската кралица Елизабет I. Никой не можел да предположи, че дошлата от Испания мода на белите якички, подаващи се изпод ръба на връхната дреха, ще предизвикат подобен „гигантизъм”. Елизабентинските яки растели с всяка изминала година, а за да запазят формата си, били използвани метални мрежи, нишесте и напластяване на плата. Гордото вдигната глава на знатните особи била резултат на принудата – я се опитайте да извърнете глава с такава яка на врата!

 През 1960 г. лекарят Франк Л. Джонсън забелязал тази принудителна фиксация и изобретил яки за животни, които да се използват в постоперационния период. А названието „елизабентински” се запазило и в днешни дни.

2. Перуките станали модни, за да прикрият последствията на епидемията от сифилис

 През XVI–XVII в. Европа страдала от масовите епидемии от сифилис. А популярността на дългите коси, мустаци и бради нараснала, тъй като те били считани за признак за добро здраве. Плешив човек означавало болен човек и хората започнали да се срамуват дори и ако косата им била природно рядка. А онези, които болестта успявала да порази, криели своя недостатък под перуки и плътни дрехи.

 Но модата на перуките въвел кралят на Франция Людовик XIV. Още в ранна възраст той започнал да оплешивява, както и неговият брат, кралят на Англия Чарлз II. На историческата наука не е известно, дали те са страдали от сифилис, но със сигурност се знае, че десетки коафьори поддържали имиджа на кралете, а техният пример бил последван от придворните и аристокрацията. Перуките се превърнали в символ на благосъстояние, а тяхната цена и цената на средствата за поддръжката им (пудра, парфюм) непрекъснато и спекулативно се повишавала. Модата на перуките продължила до XVIII век, когато естествените коси отново станали популярни.

 3. Египтянките носили върху главите си конуси за овлажняване на косите и телата си

 Древните египтяни знаели как да се грижата за себе си – тук бил измислен принципа на студено къдрене с помощта на глина и първите парфюми. Използването на аромантните масла било широко разпространено, а за удобство египетските модни дами носили на главите си конуси от специално приготвени ароматен восък. Изложен на слънчеви лъчи той започвал постепенно да се топи, покривайки косите и тялото с тънък ароматен филм.

 Често това не били естествените коси, а перуки, които били носени както от мъжете, така и от жените. Египтяните често бръснели главите си поради хигиенични съображения, а формата на перуката била различна в зависимост от случая.

4. Акцент върху мъжествеността

 Първоначално гулпът (gulp - от холандски) бил просто детайл от мъжкия тоалет – измислен за защита, а едва по-късно се трансформирал във важна част от дрехата. Акцент върху нея започнали да поставят рицарите от XVI век и това бил един от символите на силата. От рицарите гулпът премина в облеклото на кралете и аристокрацията.

 За да бъде поддържана формата му, била използвана своеобразен push-up – слой тъкан, илив него били слагани кесии, монети и дребни предмети. За да се привлече вниманието към тази част от дрехата, тя била избродирана със златни нишки и украсена със скъпоценни камъни. Своята най-голяма популярност гулпът достигнал през XVI век, а в края на столетието на престола на Англия се възкачила Елизабета I, на която подобни демонстрации на мъжка сила не се оказали по вкуса. А кралският двор в Испания се отличавал със своята набожности и не подкрепял тази „срамна мода”. Ето защо гулпът постепенно изчезнал.

5. Скъпоценните пръчки-чесалки за обемни прически помагали да се прогонват въшките и бълхите

 Огромните и артистични прически, които били така популярни в края на XVIII век, водели до сериозни проблеми при тяхното поддържане. И действително за какво миене на главата може да става дума, когато върху нея се мъдрели модел на кораб, цветя в истинска ваза или дори препарирана птица?

 Подобни конструкции се правели за дълго време и ето защо никак не е чудно, че в тях се завъждали дори и насекоми. Но изход за това неудобство бил намерени. Един от главните аксесоари на придворните дами станали спецални палки-чесалки, с които, без да се поврежда прическата, да бъдат проговани насекомите. Често тези палки били украсявани със скъпоценни камъни, но идеалната палка трябвало да бъде плоска, за да не се закачат косите за нея.

6. Разголените рокли на корейките

 От XVII до началото на XX век в Корея съществувала необичайна женска мода. Разбира се, не всички жени носили тези специфични костюми с разголени гърди, явяващи се част от народна носия. Такава куртка-наметка се наричала джеогори. Под нея трябвало да се носи блузка – хеорити, но тя била носена само от представителите на висшите съсловия.

 Този „открит” костюм бил носен и вкъщи, и навън, като едно от неговите значения било това, че жената е майка. В подобно облекло било удобно да се кърмят новородените, а обстоятелството, че самото кърмене се случвало на публични места, било считано за проява на гордост от социалното положение на кърмачката.

7. Модата на „ръчни” животни, за да бъдат обвинявани те за неприятните миризми и да се бършат ръцете в тях

 Съвременните любители на „джобните” кученца дори не подозират, че подобна мода била разпространена през Средните векове и то заради повсеместната напаст на паразитите. Телесната температура на котките, хермелините и кучетата е по-висока от тази на хората и затова бълхите и въшките по-скоро биха предпочели тях за свой дом, а не човека.

 Освен това знатните дами считали, че за хапещите насекоми козината на животните били по-примамлива от човешката коса. Затова те навсякъде носили със себе си своите питомци-„защитници”, или пък мека козина от животни, оформена като аксесоар. Целта била да могат собствените бълхи да се прехвърлят на животното, а чуждите да не се доближават до човешкото тяло. Освен това „ръчните” животни изпълнявали и още няколко функции: след хранене в тях можело да се избършат ръцете или да се хвърли върху тях вината за неприятната миризма, която дори и с парфюм не можела да бъде прикрита.

8. Дългите камизоли били измислени, за да бъдат прикрити кривите крака

 Кралят на Франция Карл VIII, който управлявал в края на XV век, изобщо не считал, че външният вид не е важен за мъжа. И по-конкретно той силно се вълнувал заради собствените си криви крака. Те привличали ненужно внимание и за да бъде отклоенено то, шивачите на краля трябвало доста да се постараят.

 Дългите камзоли, украсени с богата шевица, били изработени по заповед на Карл, а неговите придворни, разбира се, не можели да не възприемат новата тенденция. През времето на управлението на краля нюансите на шевиците и украшенията се променяли, но тази част от гардероба останала с непроменена дължина.

9. Особените прически на самураите

 Забавните прически на самураите носят в себе си определена символика, дават удобство и дори помагат в боя. Така завързана косата най-напред била удобна, за да се скрие под шлема в случай на необходимост.

 Прическите можело да се отличават една от друга, но те имали няколко общи признака: високо, често обръсналото чело; коси, стегнати в опашка или вързани на плитка, които можели да бъде в различна посока, но задължително трябвало да приляга плътно върху главата. Аксесоарите, които били използвани за тези прически, най-често били изработени от метал или здраво дърво, за да бъдат използвани и те като оръжие при необходимост. Такава защита често се оказвала неочаквана за противниците и спасявала живота на самурая.

10. Отсъствие на вежди и мигли

 Интересен е фактът,че в епохата на Ренесанса следващите модните тенденции жени се стремели да „имат” високото чело и често бръснели и скубели косите си, за да подчертаят своите чела и шии – образ, който се е запазил в много картини, рисувани във времето на европейското възраждане.

 А това, че веждите и миглите тогава също не били на мода е факт, който днес не е толкова известен. Модерните жени се стремели да постигнат ефекта на „чистото лице” и затова правели веждите и миглите си по-малко забележими или направо ги изскубвали изцяло. Най-известното свидетелство за това е знаменитата картина „Мона Лиза”.

11. Хамелеоните като украшение

 „Хамелеоновият бум” се разразил в края на XIX век в Съединените щати. Малкото влечуго било „прикрепвано” на верижка и използвано като брошка, халка, огърлица, украшение за косата. Този моден писък не бил случаен. Влечугото сменяло своя цвят, което добавяло „стил” при обличането. Разгърнал се масов внос на хамелеони, но животинчетата също така масово започнали да измират. Защото никой тогава не знаел как се гледа хамелеон и с какво трябва да се храни.

 Обществото за защита на животните бързо се намесило и масовото използване на подобни жестоки „украшения” било прекратено. Но все пак някои единични проявления на тази мода се срещали чак до 20-те години на XX век.

12. Токове с различна дължина, за да се подражава на куцането на кралицата

 Истински законодател на модата на своето време била датската принцеса Александра, съпруга на Едуард VII, крал на Великобритания и Ирландия, управлявал в началото на XX век. По онова време тоалетите на кралицата  мълнееносно се копирали. Ето защо, когато след раждане Александра се разболяла от ревматоиден артрид и започната да куца, походката ѝ напълно сериозно също се превърнала в обект на копиране – като моден нюанс. Но за здрав човек е много изморително и трудно непрекъснато да имитира куцане. И решение на този проблем било намерено.

 По поръчка на най-запалените по модните тенденции дами започнали да се правят обувки с различна височина на тока и „модната” походка завладяла висшата класа. Малко по-късно такъв модел дамски обувки започнали да се продават и в магазините под марката „Куцането на Александра”.