+ Предложи публикация
28.03.2020

За съдбата на лекаря по време на епидемия

 Писмото на Чехов до А.С. Суворин - руски журналист, издател, писател, театрален критик и драматург.

16 август 1892 г., Мелихово

 Повече няма да пиша, зарежете… Писах до Опатия, писах до Сейнт Мориц, писах поне десет пъти. До ден днешен Вие не ми пратихте нито един верен адрес и затова нито едно мое писмо не пристигна до Вас, а моите дълги описания и лекции за холерата пропаднаха напразно. Обидно е. Но най-обидно от всичко е, че след редицата мои писма за нашите битки с холерата, Вие изведнъж, от веселия тюркоазен Биариц, ми пишете как ми завиждате за свободното време! Нека Аллах ви прости!

 Е, жив съм и здрав. Лятото беше прекрасно, сухо, топло, изобилно със земни плодове, но цялата му прелест, започвайки от юли, в крайна сметка бе провалена от вестта за холерата. В същото време, докато в своите писма ме канехте ту във Виена, ту в Опатия, аз вече бях участъков лекар на Серпуховското земство, ловях холерата за опашката и с всички сили организирах нов участък. В моя участък има 25 села, 4 фабрики и 1 манастир. Сутрин приемам болните, а след това потеглям. Пътувам, чета лекции на печенегите, лекувам, ядосвам се, и понеже земството не ми даде за всичката тая организация нито копейка, измолвам от богаташите ту едно, ту друго. Оказах се превъзходен просяк. Благодарение на оскъдното си красноречие, моят участък сега разполага с две превъзходни колиби с всичко необходимо и пет колиби не дотам превъзходни... Избавих земството дори от разходите по дезинфекция. Измолих вар, хлор и всякакви миризливи гадости от фабрикантите за всичките си 25 села. С една дума, А. П. Коломнин трябва да се гордее с това, че е учил в същата гимназия, като мен.

 Душата ми е уморена. Скучно е. Да не принадлежиш на себе си, да мислиш само за диария, да се стряскаш нощем от кучешкия лай и тропането по вратата (дали не е за мен?), да яздиш на отвратителни коне по неведоми пътища и да четеш единствено за холерата, и да чакаш само холерата, а в същото време да оставаш съвършено равнодушен към цялата тая болест и хората, на които служиш – ето, уважаеми, това е нещо, който не можеш да приветстваш. Холерата е вече в Москва и в Московска околия. Трябва да я чакаме с всеки изминал час. Съдейки по хода й в Москва, трябва да мислим, че тя вече се изражда и че затрудненията почват да губят своята сила. Трябва още да мислим, тя силно се поддава на мерките, приети в Москва и при нас.

 В Нижний лекарите и изобщо културните хора чудеса сътвориха. Ужасен бях от възторг, четейки за холерата. В доброто старо време, когато заболяваха и умираха хиляди, не биха и мечтали дори за тия поразителни победи, които днес се случват пред очите ни. Жалко, че Вие не сте лекар и не можете да споделите с мен цялото удоволствие, т.е. да почувствате в пълнота и да осъзнаете и оцените всичко, което се прави. Впрочем, за това не бива да се говори накратко. Начинът за лечение на холера изисква от лекаря преди всичко неприбързаност - т.е. на всеки болен е нужно да се отдават по 5-10 часа, а често и повече…. Докато аз обгрижвам един болен, десет могат да се разболеят и умрат. Във всички тия 25 села съм само аз, ако не считаме и фелдшера, който ме нарича „ваше благородие“, притеснява се да пуши в мое присъствие и не може да стори без мен нито крачка. При единичните случаи ще бъда силен, но ако епидемията се разрасне дори до петима болни на ден, ще мога единствено да се тревожа, да се уморявам и да чувствам себе си виновен.

 За литература, разбира се, и да помисля не мога. Нищо не пиша. Отказах се, за да съхраня поне една малка свобода на действие, и затова живея без пари. Изчаквам, докато смелят и почнат да продават ръж, а дотогава ще се препитавам с „Медведем“ и гъби, които при нас ту ги има, ту ги няма. Впрочем, никога не съм живял толкова евтино, колкото сега. Всичко сами си правим, дори хлябът си е наш. Мисля, че след две години всичките ми разходи за домакинството няма да надвишават хиляда рубли годишно. Когато научите от вестниците, че холерата вече е свършила, това ще означава, че отново съм се захванал да пиша. Докато служа в земството, не ме считайте за литератор.

Източник: www.webstage.bg

Оценка 4.83 от 35 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ