Когато пишещият рекламни текстове и добре печелещ от това Джон Гатоу решава да напусне работата си, за да стане учител, шефът му го обявява за луд. „В Ню Йорк нямаме училища; имаме кошари за добитък, където затваряме загубени души. Преподаването е бошлаф работа, проект за социално слаби неудачници, които не могат да правят нищо друго!”. Това обаче не възпира 29-годишния Гатоу да поеме по трудния път на учителството, а дългогодишния си опит да изложи в предизвикалата бурни полемики книга „Затъпяване - скритата цел на държавното образование”.

 Добре дошли в царството на училището. Училищната реформа трябва да започне с преустановяването на ролята на училищата като ракови образования, като непробиваеми, недосегаеми организации, които взимат парите, децата и времето ни, без да ни дадат нищо в замяна. Наистина ли искаме това да се разраства още повече?

 Чуват се тези, че училището ще е много по-смислено и ефективно, ако учениците са в него от девет до пет или дори от девет до девет часа, и то целогодишно. Твърди се, че вече не сме общество на фермери и че децата ни не се нуждаят от време за работа на полето. Школото на новия световен ред ще осигури сервиране на обяд, вечерни развлечения, терапия, медицинско обслужване и куп допълнителни услуги, които ще превърнат институцията в истинско синтетично семейство за децата. Твърди се, че то ще е по-добро от истинското семейство на много от бедните ученици; че по този начин ще се даде равен старт на децата от слаби семейства.

 Въпреки това на мен като учител ми се струва, че училищата отдавна са основният виновник за слабите семейства и слабите общности. Те лишават родителите и децата от жизнено необходимото взаимодействие помежду им и от искрено любопитство към живота на другия. Училищата задушават семейната самобитност, като обсебват времето, критично за развиването, на каквато и да е здрава визия за семейство. След това обвиняват семейството за това, че се е провалило. Това е все едно някой злонамерено да извади снимките от разтвора за проявяване, след което да обяви фотографа за некадърен. Преди време един от сенаторите на Масачусетс заяви, че грамотността в неговия щат е била по-висока преди въвеждането на задължителното училище, отколкото след него. Струва си да се замислим над това. Училищата отдавна са достигнали максималната си ефективност, което означава, че разрастването на училището само може да влоши нещата, вместо да ги подобри.

 Каквото и да е образованието, то трябва да ви превърне в уникална личност, не в конформист; трябва да ви въоръжи с оригиналност, за да се справяте с големите предизвикателства; трябва да ви позволи да откриете ценностите, които ще ви упътват в живота; трябва да ви обогати духовно, да станете човек, който обича това, което върши, където и да е, с когото и да е; то би трябвало да ви научи кои са важните неща: как да живееш и как да умреш.

 Това, което спъва образованието в САЩ, е социалната теория, според която има само един правилен начин да се израсне. Това е древна египетска идея, символизирана от пирамидата с око на върха - същата, която е на гърба на Джордж Вашингтон на еднодоларовата ни банкнота. Според нея всички хора са камъни, чиято стойност се определя от позицията им в пирамидата. Тази теория има много лица, но по същество разкрива светогледа на умове, обсебени от желание за контрол над съзнанието на другите, както и за доминиране и стратегически игри с цел поддържането му.

 По времето на фараоните този подход може и да е давал резултати, но днес със сигурност не е така. Историята на човечеството не дава никакви основания да се смята, че съществува идея, която непременно трябва да доминира в съзнанието на всички деца, докато растат. Въпреки това желаещите да монополизират този период от развитието на децата никога не са били по-близо до постигането на целта си. Жуженето на големия рояк, предсказан от Франсис Бейкън и Хърбърт Уелс в „Когато спящият се събуди“, никога досега не се е чувало толкова силно. Ключът към защитата на скъпоценните ни американски идеали за правото на личен живот, разнообразие и индивидуалност се крие в начина, по който отглеждаме децата си. Децата научават това, което преживяват на практика. Разпределете децата в класове и те ще изживеят живота си в невидима клетка, изолирани от общността; прекъсвайте децата със звънци през цялото време и те ще се научат, че няма нищо важно; принудете ги да се молят за естественото си право да ходят до тоалетна и те ще се превърнат в лъжци и подлизурковци; подигравайте им се и те ще се откажат да създават тесни връзки с хората; засрамвайте ги и те ще изнамерят хиляди начини да ви го върнат. Навиците, усвоени в големите организации, са фатални.

 По дефиниция индивидуалността, семейството и общността са рожба на уникални, единствени по рода си връзки между хората, а не на „правилното“ едромащабно мислене. Личното време е от решаващо значение за развиването както на идентичност, така и на кодекс от лични ценности, без които личност не може да има. Децата и семействата имат нужда товара на държавния надзор и заплаха да се повдигне от плещите им, за да развият собствените си оригинални изразни средства. Без тях свободата е лишена от смисъл.

 От работата си като учител през целия ми живот съм научил, че и теорията, и структурата на масовото образование са дълбоко погрешни. Те не отговарят нито на демократичната логика, нито на националния ни идеал. Това се дължи на факта, че те не са верни на принципите на демокрацията, която засега е най-добрата концепция за национален ред, въпреки че понастоящем не живеем според тях.

 Масовото образование не може да произведе честни граждани, тъй като всекидневно си служи с нечестна конкуренция, потисничество и терор. Училищата, чието развитие сме допуснали, не могат да преподават нематериални ценности, които придават смисъл на живота и на богати и бедни. Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимеющите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.

 Масовото образование уврежда децата. Не ни трябва още повече от него. Под предлог, че всъщност е образование, то краде от джоба ни точно както Сократ е предсказал преди хиляди години. Един от най-сигурните признаци на истинското образование е това, че то не струва много и не е зависимо от скъпи играчки и оборудване. Преживяванията, които водят до него и самоосъзнаването, което го движи, са почти безплатни. Доларите трудно могат да се превърнат в образование. Школуването обаче е голяма далавера, при това все по-безочлива.

 Преди шейсет и пет години Бертранд Ръсел, един от големите математици на века, най-великият му философ и освен това близък роднина на краля на Англия, е прозрял, че масовото образование в САЩ недвусмислено служи на антидемократични цели. Според него то е заговор за създаване на изкуствено национално единство чрез елиминиране на човешкото разнообразие и на неговата люлка - семейството. Масовото школуване произвежда един лесно отличим, типично американски ученик. Той е антиинтелектуален, суеверен, без самочувствие и увереност и притежава по-малко от така наречената от Ръсел „вътрешна свобода“ от който и да било ученик в друга нация, позната нему в миналото или настоящето. Той твърди, че школуваните деца се превръщат в граждани с повърхностен „масов характер“, които се отнасят презрително към естетиката и стремежа към съвършенство и са неадекватни в личните си житейски кризи.

От: „Затъпяване - скритата цел на държавното образование”, Джон Гатоу, изд. Изток-Запад, превод от английски Гаяне Минасян

Източник: www.webstage.bg