Вече сме с една идея по-наясно какво ще представлява общественият съвет в детската градина или училището. Както е известно, от тази есен подобен орган ще трябва да бъде изграден във всяко учебно заведение с маргинални изключения. Императив на новия закон за предучилищно и училищно образование. Внимателно изчетох текстовете от закона. С  интерес изчаках и с любопитство разгледах публикувания проект за Правилник за създаване, устройство и дейността на обществените съвети към детските градини и училищата. Яснотата, която придобих, е по-малка в сравнение с въпросите, които ме глождят след прочита. Правилникът повдига доста завесата по отношение на това, какъв все пак ще бъде състава на един обществен съвет. Вече знаем, че броят на членовете ще зависи от числеността на децата в училището или градината. Кои са задължително присъстващите в обществения съвет? Един представител на финансиращия орган и поне трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция. За училищата, в които се придобива професионална квалификация и представител на работодателите. Представителят на финансиращия орган се определя от кмета. Никъде не пише, дали той трябва да разбира от образование. Споменавам го, защото нито един кмет не разполага с достатъчен брой квалифицирани експерти, за да попълни състава на всички обществени съвети.

 Ето например в администрацията на Ловешка община работят точно двама експерти с квалификации и ангажименти в сферата на образованието. Дали кметът може да изпрати икономисти, лекари, специалисти социални дейности, с каквито е комплектувана дирекцията „Хуманитарна политика“? А дали такива специалисти ще бъдат компетентни да посрещнат сериозните задължение, вменени от закона и на които ще се спра по-долу? Дали пък кметът няма да може да изпрати компетентни представители от общинския съвет или специалисти, които нямат нищо общо с администрацията, но имат познания и квалификация в педагогическа специалност? При тази хипотеза може да се стигне да абсурдната ситуация, учител от друго училище в качеството си на общински съветник да речем да бъде предложен от финансиращия орган. Абсурдно, защото ако четем внимателно правилника, разбираме, че общественият съвет е херметически затворен за учители, но пък пистата на финансиращия орган отваря една неочаквана врата. Съвсем не преувеличавам, когато твърдя, че общественият съвет страда от недопустимост към учителя. Забележете, в работата на обществения съвет с право на съвещателен глас участват поне трима представители на ученическото самоуправление и един на настоятелството. Директорите имат право да участват в заседанията, на които може да бъдат канени и служители на училището/градината или представители на синдикатите. Значи участието на директора и учениците е гарантирано, а на учителите е само опция! Озадачаващо, като се има предвид какви правомощия са предвидени за обществения съвет. Правомощия, които искат сериозни познания и със сигурност - учителско мнение.

 И така общественият съвет одобрява Стратегията за развитие на училището, което се разработва и приема от педагогическия съвет, но ако отново прегледаме състава на съвета, се оказва, че педагогическият съвет не може да я защити, защото няма предвидени представители. Може би това ще трябва да прави директорът. Общественият съвет има правото да върне за доработване стратегията, ако не му хареса. Нямам друго тълкувание освен това, че се предполага съставът на всички съвети да бъде достатъчно компетентен и заедно със съвещателната помощ на учениците да бъде в състояние да определя стратегическите насоки за развитие на институцията по-добре от тези, които работят в нея.

 Общественият съвет може да връща и учебния план, който задължително му се поднася за съгласуване. Пак силно правомощие, което предполага, че всички членове на обществените съвети познават държавния образователен стандарт и рамковите учебни планове. Още по-сериозен е ангажиментът общественият съвет да предлага мерки за подобряване качеството на образователния процес, като анализира резултатите от външно оценяване. Да ме прощават авторите, ама въобще не вярвам, че представителите на родителите имат достатъчно задълбочени познания за качество в образованието, теорията и методиката на образователния процес, та да предложат ефективни мерки за подобряване на качеството. Общественият съвет получава правото да дава становище за разпределение на бюджета по дейности. Странно, къде отиде идеята за делегирания бюджет, който осигурява оперативна свобода на училищните мениджъри. Да не говорим, че ми се струва повече от дискриминация изключването на учителите и служителите от процеса по съставяне на бюджета. Пак в този дух правилникът задължава директора да предоставя на обществения съвет проектобюджета с обяснителна записка за очаквани приходи и разходи, параметрите за формиране разходите за персонал, в това число дори размера на възнагражденията! Отново секретна информация за педагогическия състав и служителите. Още по–неразбираемо е правомощието на обществения съвет да съгласува учебниците в училището. Къде отиде свободата на учителя за избира учебници и помагала? Общественият съвет участва с представители в комисиите по избор на директор и тази за неговото атестиране. Текстове, които зареждат с очакване за сервилност отношението на директорите към избраните обществени съвети. Няма съмнение, че пакетът от правомощия ще позволи добър обществен контрол върху училищата и детските градини, но ефективното упражняване на подобен контрол изисква селектиране на добре подготвени и запознати с широка нормативна уредба хора. Позволете ми да се съмнявам, че поне засега това ще се случи във всички учебни заведения.

 Интересен е фактът, че правилникът делегира големи пълномощия но малко задължения за публичността в дейността на съвета. Записано е задължението да се изготвя годишен отчет, който да бъде поставян на информационно табло в училището/градината или на интернет страницата на институцията. Няма и намек за презентиране пред педагогическия съвет. Пак регламент, който изглежда предопределя едно пренебрежително отношение на съвета към учителството.

 В проекта за правилник попадам и на откровено забавни текстове. Предвиден е двустепенен механизъм за избор на родителски представители в обществения съвет. Първо срещи на родителите по класове, където се излъчват представители за всеки клас. После събрание на вече определените на класовите срещи родители. Директорът уведомява родителите за събранията и срещите чрез ученическата книжка. Любопитно ми е да видя как директорът в моето училище ще разпише 900 уведомления в ученическите книжки.

 Нека не бъда разбиран погрешно. Общественият съвет е хубава форма на граждански контрол в образованието. Отваря възможност за включване в съветите на хора с обществен авторитет и тежест. Засилва ролята на родителите в дейността и развитието на учебното заведение. Осигурява възможност финансиращият орган да упражнява постоянен мониторинг върху дейността, приходите и разходите. Дава възможност на учениците да се включат в процеса по взимане на решения. Само, че поставят и две големи въпросителни. Ще бъдат ли попълнени съветите от действително грамотни по материята хора, защото от това ще зависи дали обществените съвети ще бъдат работещи органи, или ще се конституират като кухи структури, които просто удовлетворяват претенциите на закона. Затварянето на обществените съвети за учители дали няма да създаде затруднения в изграждането на работещи училищни общности заедно с родители и ученици. Още повече че голяма част от предвидените правомощия дублират педагогическите съвети. Проектът за правилник задължава училищата и градините да започнат процедури по съставяне на обществени съвети до средата на септември. Още през тази години училищата и детските градини ще се сдобият с една нова институция за граждански контрол. Само времето ще покаже, дали обществените съвети ще достигнат амбициите на закона и правилника или ще бъдат хартиени бордове, създадени само за да се покрият изискванията на законотвореца.

Автор: Иво Райнов, учител

Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч

Източник: www.eratosten.wordpress.com