Типично за края на годината е следното поведение: обръщаме се поглед назад и констатираме, че някои лоши навици все още са с нас, добили сме някои нови или сме решили да променим нещо кардинално в живота си. И се заричаме така: "През новата година ще..." Даването на новогодишно обещание обаче е всичко друго, освен смислено начинание, особено за старта на една година.

 Тотално грешно е да смятаме, че от някоя определена дата нещо ще се промени. Промяната започва като една верига от събития, в която зрее определено решение. Понякога е нужно нещо съвсем незначително, за да задвижи цялата верига в трайно променяща се действителност. Или пък се случва нещо внезапно, което ни принуждава да вземем бързо решение. Това рядко се случва на 31 декември срещу първи януари. Дори и във втория случай, това внезапно събитие едва ли е в нашата власт, че да го планираме. Така че да оставим настрана за малко датата 1 януари.

За много от нас новогодишните обещания са свързани с решимост да се случи някаква промяна. Това решение вземаме след емоционалната оценка, че промяната е крайно наложителна и вече не може да трае повече. Разумът диктува: "От първи януари спирам цигарите", но едно гласче като малко дете започва да се тръшка - "Защо от 1-ви? Ама изведнъж или да ги намаля първо малко...?". Всъщност ние отдавна искаме да спрем цигарите, но още не се е случило събитието, което да отприщи промяната в навика и създаването на нов.

“Всяко спонтанно и бързо взето решение "от горе", от разума, води със себе си известна съпротива "от долу", от емоциите.”

Колкото по-емоционално е дадено едно новогодишно обещание, толкова по-трудно се преживява неосъществяването му. Чувството за вина, разочарование и резкият спад в самочувствието са повод за нови емоционални бягства. Още една запалена цигара, още един шоколад, бързо влизане във фейсбук и необмислен статус. Очакванията, че е нужна само една гола решимост в един определен миг, са изцяло погрешна тактика. Защото лошите навици, поривът за промяна трябва да се осъзнаят далеч по-дълбоко.

Лошите навици са попълване на емоционална липса. Нещо, което трайно ни наранява, фрустрира или стимулира негативно, намира отдушник в определено поведение. Замислете се как са започнали лошите ви навици. Всеки път, когато ситуацията се повтори, посягате към навика като спасение, нещо сигурно и утвърдено, за което да се хванете. Ако постоянно сме в такива ситуации, моделът се повтаря и се превръща в примка на навика. Примката на навика изменя значимото - приемаме, че това, което не е добро за нас, всъщност е нашата награда за кофти начина, по който се чувстваме.

“Ето как работи лошият навик: Имаме сигнал при повтаряща се ситуация, навикът се задейства, получаваме награда за повторението.”

 Например имаме ниско самочувствие, усещане, че другите ни отхвърлят и сме незначителни. Запалваме на цигара за успокоение, за да се впишем сред тях, да сме готини, да демонстрираме самочувствие с отривисти жестове и маниер. Такова усещане може да се повтаря от гимназията до вчера, когато колегите ни се изсмяха за предложението по новия проект, и при всяко повторение ние посягаме към цигарите, като към бягство, утеха, вместо да се насочим към същинския проблем - ниското самочувствие. Може да се случи с бутилката вино, когато всъщност се чувстваме изоставени и самотни. С продължително висене във фейсбук, когато всъщност искаме да избегнем общуване с партньора.

 Ако недоволстваме от някаква даденост от живота си и искаме да я променим, това също няма да стане от раз. За промяната по-добре ще помогне карта на желанията или списък с конкретни стъпки, отколкото някакво неясно формулирано обещание. Опитайте да изместите навика и да промените наградата си - вместо цигара, хубава песен. Вместо бутилка вино, обадете се на приятел. Вместо фейсбук, отидете и целунете по бузата партньора си. Без причина. Когато усетите, че лошият навик ви дърпа към себе си, дайте си сметка, колко ви вреди и колко по-градивни неща можете да направите междувременно. И да, цигарите се спират от раз. И не, никак не е лесно. Но пък е възможно вие да сте личният си герой през новата година. Не от 1 януари, по-добре тогава се наспете.

Източник: www.hera.bg