+ Предложи публикация
26.02.2016

За детството на село

  Някога, когато бяхме още деца, щастието се измерваше с дължината на ваканциите при баба и дядо. Онези безгрижни моменти, когато с хлопването на вратата на жигулата, започваха дните без дата, изпълнени с мирис на сушена липа и селски хляб. Тичахме боси по поляните, къпехме се в реката, играехме на криеница в лозето на съседката, викахме Дама Пика на тавана, спирахме колелата си с контра, а не със спирачка, късахме гуменките си по горските пътеки, висяхме от клоните на черниците... Оцветявахме черно-белите снимки от семейните албумите, а нашата единствена социална мрежа се казваше „навън".

 Късно вечерта, когато пекарките от селската фурна се захващаха да приготвят хляба за следващия ден, първите клиенти бяхме ние, децата от махалата. Не мигвали, улисани в игри, нетърпеливо чакахме на стълбите готовия хляб... онзи хляб, чийто вкус никога няма да забравим. Няма да забравим и трепета, с който очаквахме да се роди теленцето. Баба и дядо дежуреха около яслите и нервно проверяваха кравата, а ние все подвиквахме: "Роди ли се? Родили ли се вече, бабо? Може ли да го видим?" Обичахме да пием издоеното мляко направо от кофата, ей така, несварено, с пяната, още топло топло. Все пускахме Шаро на свобода да потича заедно с нас, а после с невинен поглед казвахме: „Ами той пак се е отвързал сам. Знаеш ли, дядо, чак къде го намерихме?"

 Някога животните в двора на нашата къща бяха най-верните ни приятели. Те пазеха тайните ни и никога не издаваха белите ни на баба и дядо. С изключение на големия лош петел, него не го обичахме...всеки наш връстник знае защо. Все още помним и историите на баба за някога, които със сълзи от носталгия ни разказваше до огъня. Онзи огън, чийто пламък тихичко се отразяваше от малката дупчица на печката в тавана, дървата пукаха и беше толкова топло в детските ни души. Вечер обожавахме да лежим върху нагорещените от слънцето керемиди и да си врачуваме по звездите. Обещавахме си разни неща, когато пораснем... Като се замислим, тези времена не бяха толкова отдавна. Има няма двадесетина години – твърде кратко, за да ги забравим, но и твърде дълго, за да ги живеем отново. Останаха спомените. И няколко оцветени с детска емоция черно-бели снимки на дядо и баба.

 Бабо, дядо, благодарим ви за грижите! Вие завинаги ще останете в нашите сърца!

Източник: www.webstage.bg

Оценка 4.92 от 26 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Последно търсени:
Частни уроци по Английски в Надежда
Уроци по Немски език за начинаещи
Курс по Френски Пловдив
Зумба в София център
Брейк танци уроци
Плуване за бебета в София
Плуване за бебета в София
Уроци по Хип Хоп танци 2008
Уроци по Плуване за възрастни София
Уроци по Пеене София
Онлайн уроци по Английски език
Курсове по Уеб Дизайн
Тренировки по Футбол за деца Пловдив
Народни танци в Дианабад
Английски език ниво a1
Народни танци София център начинаещи
Курс по Английски
Латино танци София център
Курс за Фотограф
Хип Хоп танци София Люлин
Онлайн уроци по Немски
Учители по Математика София
Школа по Гръцки език
Аз мога повече Немски език
Уроци по Музика за 8 клас
Компютърни курсове Плевен
Клуб по Спортни танци Шумен
Уроци по Английски
Стандартни танци
Гръцки език за начинаещи онлайн
Тест по Английски
Зумба Фитнес за начинаещи
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ