Колко ловци знаят, че в България гнезди най-големият кълвач на Стария континент. За изчезването на рисовете още се тюхкаме, но за черния кълвач (Dryocopus martius), понеже не е ловен обект, като че ли не ни е грижа. Освен че са най-големите от семейството на кълвачите, те са неуморни строители, а и басисти номер едно от горския оркестър. Заслушвали сме се в мощното приглушено барабанене в големите планински горски масиви и в отривистото почукване по дърветата и сме се чудили какво е това. Видим ли го, се дивим на яките му нокти, с които прибягва по кората на дърветата. А малцина знаят, че опашката му поема цялото натоварване на тялото и само една десета от нея се износва за година.

Преди хилядолетия лисицата била най-добрият приятел на човека

 Черният кълвач често потраква над главите ни по време на лов в западните и югозападните райони на Пирин, Родопите, както и в западните и средните дялове на Стара планина. Не ще го чуем обаче в онези широколистни и иглолистни гори, които вече ги няма благодарение на безогледната сеч. В Лудогорието единствено в резервата "Бели Лом" все още се труди неуморно по своите горскополезни задачи.

 Не можем да го сбъркаме с друга птица от неговия вид - той е близо половин метър дълъг и със смолисто-черно оперение. Мъжкият е черен, като само на челото, темето и тила има червени перца, а при женската червен е само тилът. Младите кълвачи имат кафяв оттенък на "костюма" - както при полската врана - и червено теме. Местообитанията му са в участъци с надморска височина над 800 м, където досега са преброени не повече от 2000 екземпляра. Затова е включен в "Червената книга на Република България" като рядък вид. Както е кодирано в латинското му видово име, черният кълвач започва сватбарските изпълнения още през април. Тогава се държи като влюбения в себе си Нарцис. Издава резки звуци и с почукване по стволовете на дърветата вика своята женска. След това брачната двойка си прави дупка с правоъгълен или овален отвор, дълбока до 50-60 см. Вътре женската снася 4-6 лъскави бели яйца и ги мъти 2 седмици. Гнездото е голо, без постелка и яйцата се снасят направо "на пода".

 Входната врата на "боксониерката" е 10-15 см в диаметър и е на височина 8-10 м от земята. По тези белези можете да познаете жилището на черния кълвач от това на другите му сродни видове. За оформянето му бъдещите родители полагат близо 10-14 часа труд дневно. Когато малките писнат за храна, "тичат" и двамата родители до 300 пъти през деня от хралупата до "хранителния магазин". Тези птици отлично чуват недоловимото за човешкото око скрибуцане на челюстите на бръмбарите и техните ларви, скрити под кората на дърветата. За една двойка периметърът на този полет е от 1 до 16 кв. км и е в зависимост от това колко стари и разлагащи се дървета има в околността. Там птиците намират корояди, листояди, ларви на хоботниците и на други бръмбари. Понякога черният кълвач, или въгленарят, както го наричат, каца по земята, но там се придвижва наплашено и се оглежда. Може да бъде видян от ловеца, когато рови съсредоточено някой мравуняк и лакомо поглъща жителите му. Двойката отглежда 1 поколение годишно.

 Oсвен като добронамерен и добър строител, и талантлив певец, черният кълвач може да се похвали с най-дългия език измежду всички европейски птици. Чифтните му сухожилни отклонения минават под гушата, завиват назад отстрани на тила и темето, продължават до челото и се залавят за основата на горната челюст пред ноздрите. Такъв език обхожда без усилие всяка дървесна кухина с дълбочина до 12 см! Затова черният кълвач рядко остава излъган, когато претърсва дървото.

 В горско-санитарната си дейност черният кълвач е безусловно полезна птица. Тя подпомага заселването на р едица други дупкогнездещи видове, като гълъба-хралупар, кукумявката, папуняка, синявеца, дърволазките, и по-рядко някои дребни птички като синигерите например. Горската ушата сова и чухалът също понякога се ползват от услугите му, като се нанасят в изоставеното му жилище.

Автор: Дойно Янков

Източник: www.duma.bg