Всеки трети (32%) български учител е признал, че губи прекалено много време в час заради ученици, които прекъсват работата му. Макар че значителна част (85%) твърдят, че могат да контролират подобно поведение в класната стая, всеки пети (22%) заявява, че спешно се нуждае от професионално усъвършенстване на това умение.

 Никой (0%) не преподава в училища с поне 10% ученици с имигрантски произход, докато световната тенденция за преместване на милиони хора е поставила в такава ситуация средно 17% от колегите им в други 47 държави. От директорите 98% все пак казват, че според подчинените им учители децата и младежите трябва да учат за това, че хората с различни култури имат много общи неща помежду си.

 Това са част от заключенията за България на едно от най-мащабните и авторитетни световни проучвания сред учителите и директорите на училища за 2018 г. То е дело на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и е известно като TALIS (съкращение от Teaching and Learning International Survey). Тази година сред акцентите в него са степента на използване на информационни технологии в обучението, както и подготвеността и способността на учителите да се справят с класове, в които има деца имигранти или такива, за които майчиният език не е основният, говорен в страната.

 Това е третото издание на TALIS и обхваща около 260 000 учители и училищни ръководители в около 15 000 първоначални, основни и средни училища в 48 държави. То отчита не само подготвеността на преподавателите, но и средата, в която работят в обществени и частни училища. В началото на 2020 г. ще бъде публикуван вторият том от проучването за 2018 г. ще е посветен на ръководителите в училище - какъв престиж имат, какви са кариерните им възможности, отговорностите и самостоятелността им.

Обучени ли са да наложат ред в часа

 Що се отнася до овладяването на дисциплината в клас, половината (50%) от българските учители казват, че подготовка за това е включена в обучението им, а 46% - че се смятат за добре или много добре подготвени за справяне с поведението на учениците (и двата показателя са под средното за проучването). На въпрос дали при някое от последните обучения този въпрос е бил включен в програмата с "да" отговарят 57%, което е над средния показател на ОИСР.

 Българските учители са сред тези, които са оценили по-многобройните класове като пречка да преподават. Авторите на доклада обясняват, че това наистина изисква повече време за раздаване на задачи, въвеждане на ред в часа или проблем с различното равнище, на което са отделните деца. Но също така, ако учителят смята, че учениците му са "лесни за обучение", размерът няма значение - за преподаване се отделя повече време, учителят е уверен в резултатите и прибягва по-често до разнообразни когнитивни практики, включително като делегира на част от учениците да поемат водеща роля в някои занимания.

 В доклада на организацията се посочва, че почти навсякъде в анкетираните държави са регистрирали, че се отделя значително повече време учителите да бъдат подготвяни за предметите, които преподават, педагогически правила, методи и стандарти, както и какво да правят в класната стая, отколкото да знаят как първо да въдворят дисциплина, за да приложат това, на което са научени. В България спешно нуждаещите се от допълнителна квалификация по този проблем са доста над средното в проучването - 14%.

 Нужда от обучение как да работят със "специални" деца

Българските учители изтъкват нуждата от това специалисти и опитни хора да ги обучат основно за три неща: модерни умения за работа с компютърни и комуникационни технологии, работа в мултикултурна и многоезична среда и особено как да преподават на деца със специални нужди. Средно 8% от учителите в страната работят в класове с поне 10% деца, за които е установено, че се нуждаят от по-специфичен подход заради психически, ментални или емоционални проблеми, докато средното за анкетираните страни е много повече - 27%. Сериозна е и разликата за директорите, които съобщават, че качественият инструктаж за работа с такива деца страда от недостиг на квалифицирани специалисти за това - 18% в България срещу 32% средно в доклада.

Обучение, но не и как да управляват

 Българските учители са сред световните лидери като дял (90%) на обучените в педагогически умения, но от фокуса на курсовете, изглежда, убягват не само изброените проблеми, но и изграждането на умения да бъдат лидери и ръководители сред колегите си. Не за всички в следването в университета е включено обучение да бъдат администратори - 14% от анкетираните директори са казали, че в първоначалната им програма не е имало подобен курс. По-притеснителен би трябвало да е отговорът на друг показател - дали директорите изобщо някога са получавали формално обучение как да ръководят. С "не" са отговорили 29% от директорите на български училища. Едва 32% са минали през някакъв курс за директор на училище (при 54% среден показател в проучването), а 20% са били обучени за административни умения (отново 54% средно в проучването), преди да заемат поста.

 Почти две трети (62%) от учителите в България казват, че не са получавали въвеждащи инструкции в сегашното си училище, и едва 18% посочват, че в момента имат някой, който да ги съветва и напътства в работата. Тези данни разкриват очевиден дефицит в това, на което са обучавани учители и директори, тъй като 96-100% от тях казват, че са били на някаква квалификация през последните 12 месеца.

 Това е особено важно за младите преподаватели, тъй като според ОИСР по принцип те са също толкова натоварени като работещите от 5 години, но им се налага да отделят повече време за подготовка на уроците и овладяване на класната стая и реално преподават по-малко. Отсъствието на инструктаж означава, че на нов учител му е по-трудно и изисква време да се запознае с професионалните стандарти и конкретната реалност, да се адаптира към нея и да се включи в екипа на колегите си. А това се отразява и на качеството на работата им.

Феминизирани и застаряващи

 ОИСР за пореден път регистрира силната феминизация на професията в България - учителките са 80%, а сред директорите жени са 73%. Отново изрично се предупреждава за високата средна възраст на учителите в страната - 51% са над 50-годишни, а 16% сред директорите са над 60-годишни. Това е и едно от основните обяснения защо българските учители са със средно 22 години стаж в професията, а директорите - с 13 години (и двата показателя са над средния за проучването). Средната възраст на българския учител е 49 години - над средните 44 години в проучването TALIS, в което учителите над 50 години са средно 34%. Това означава, че в следващите десетина години България ще трябва да подмени около половината от учителския състав, казват авторите на проучването.

Ето още данни от проучването за България:

- 72% от учителите казват, че това е първият им избор за кариера

- 92% от учителите отговарят, че са избрали професията заради възможността да влияят на развитието на децата и да вършат дело за обществено благо

- 96% от учителите казват, че обикновено отношенията им с учениците са добри

- 26% от директорите съобщават за редовни случаи на тормоз или изнудване между учениците (при средни 14% в проучването)

- 68% от учителите казват, че често им се налага да укротяват едни и същи проблемни ученици (средно 65% в проучването)

- 93% посочват, че често обясняват връзката на новия и стария материал (средно 84% в проучването)

- 52% често оставят учениците сами да изберат как да разрешат сложна задача

- 84% от времето в час българските учители отделят за преподаване (средно 78% в проучването)

- 25% от учителите често позволяват на учениците да оценяват собствения си напредък (средно 41% в проучването)

- 71% са доволни от ефекта, който професионалните обучения имат над работата им в училище (средно 82% в проучването).