Предшествениците на вятърните мелници са се появили в древен Египет още преди около четири хиляди години. Първоначално перките на мелниците са били стационарни и чрез задвижването на ремъка са придавали движението направо към оста на каменоломната част на механизма. По-късно устройството на мелниците става по-сложно - появят се зъбните колела, лагерите и ротационни механизми. Това ново усъвършенствано устройство без радикални промени успешно се е използвано до началото на миналия век и дори днес то все още се среща в немалко работещи мелници от старо време.

  Характеристиките на вятърната енергия са уникални. Специално трябва да се обърне внимание на нейните свойства, които са главната причина за историческия успех на вятърните мелници. Сравняването на характеристиките на отделните енергийните източници ни помага да разберем защо през вековете вятърната енергия получава такова широко географско разпространение и масово приложение:

  Вятърът е достъпен и неизчерпаем източник на енергия. Това може да се каже още за водата, слънцето и геотермалните извори. Ядрената енергия, въглищата и нефтът не могат да се похвалят с това; Трансформацията на вятъра е екологичен процес, подобно на всички вдруги природни източници на енергия. Същевременно нефтените, въглищните и ядрените реакции в процеса на трансформация на енергията произвеждат отпадъци, които са вредни за флората и фауната, включително и за нас хората.

  Вятърът е достъпен навсякъде по света. Дори по-достъпен и от слънчевата енергия. Никой друг източник на енергия не е толкова често срещан. Превръщането на вятърната енергия в кинетична е много прост процес. Същата простота е присъща единствено на енергията, извличана от течащата (речна) вода. От всеки друг източник кинетичната енергия може да бъде постигната само чрез сложни технологии, създаване на специални структури и устройства, постоянно наблюдение и контрол на процеса.

  Но вятъртът има и своите недостатъци. Например пословичното му непостоянство. Посоката на вятъра се променя толкова често, че дори хората се принуждават да създават мелници с въртящо се тяло. Промяната в силата на вятъра от ураган до пълно безветрие не позволява да се разчита на стабилността на енергийните доставки. Други природни източници на енергия също са нестабилни и имат собствени специфични недостатъци. Слънцето не дава енергия през нощта, а през деня то може да се скрие зад облаците. Реките не текат навсякъде на нашата планета, а там, където ги има, те могат да пресъхнат или да замръзнат в продължение на месеци.

  Друг недостатък на вятърната енергия е ниската плътност на въздуха - 1.29 kg /m3. За сравнение плътността на водата е почти един тон на квадратен метър. За да се получи същото количество енергия, каквото би дала течащава вода, площта на лопатките на вятърната мелница трябва да бъде 750 пъти по-голяма от тази на водната мелница. И за да се построи една вятърна мелница, трябва да има и нужната сила на вятъра, който да духа с определена степен на постоянноство през годината. Но въпреки това почти четири хиляди години вятърът е бил търсен източник на енергия на европейския, азиатския и африканския континенти. И днес също хората не забравят за него.

  В най-голямата страна - Русия в края на 19-ти век работят около 200 000 мелници за брашно. Типичната вятърна турбина произвежда мощност от 3,5 kW, а по-голямата, с размах на перките от 24 метра в диаметър - до 15 кВт. Общата мощност, произведена по това време, достигала 750 mW. Сега се използват генератори на вятърна енергия и няколко класически устроени мелници, но с друга цел. И всички те генерират 50 пъти по-малко енергия, отколкото преди 100 години, до 15 mW. Планове за използване на вятъра, разбира се, се правят и днес, защото потенциалът на вятъра над сушата на Земята се изчислява на десетки милиарди киловата. Но докато чакаме тези планове да се реализират, може да се преформулира добре познатия израз на Владимир Маяковски и да се каже: "Ако някъде стои стара мелница, значи тя някой ден непременно ще стане нужна за някого". Хипнотизиращата красотата на работещуте мелници са се превърнали във вдъхновение за много хора на изкуството, създали шедьоври в съкровищницата на човешката култура.

 Вятърната мелница до Исперихското село Белинци продължава да води своя нескончаем диалог с вятъра. Тя е туристическа атракция за чужденците. Мелницата вече е на 150 години, но продължава да мели царевица и жито. Тя е единствената действаща вятърна мелница в Североизточна България.

  През 1987 г. е обявена за Национален паметник на културата и за нея се грижи Историческият музей в град Исперих. Тя се поддържа от 86-годишния Касим Садък Яхя и неговия син Бейти Касим. Те мелят по класическата екологично чиста технология царевица за качамак, пшеница, ечемик, червен пипер и други. Тук на жар мелничарите предлагат ароматно кафе и вкусен качамак. Механизмите на мелницата са напълно автентични. Вкусът на мляното брашно е неповторим.

  Мелницата е била ремонтирана през 2000 г. с помощта на Община Исперих и на Историческия музей в града. Изцяло е подменена основата на съоръженията, зъбните колела и крилата. Най-важната част от нея са чарковете й, които се намират на вторият етаж и са изработени от дрян, бял и черен дъб, и бук. Този атрактивен обект се посещава с интерес от много посетители, особено по време на традиционният панаир на царевицата. Той се провежда през месец октомври всяка година в Исперих.