Бялата водна лилия е от семейство водни рози. Обитава спокойни води. Едно от най-красивите водни цветя, което се среща през пролетта. Символ е на възкресението, чистотата, творческата сила. Тя обаче е цвете, което расте във водните басейни и ако поседи повече време, откъснато и без вода, почернява и увяхва. Ето защо не може да срещнете букети от водни лилии. Все пак обаче, нищо не пречи, ако имате градина с малко езерце да си отглеждате от тези цветя.

 Водната лилия е многогодишно тревисто водно растение. Коренището е дебело, пълзящо. Растението може да бъде срещнато с имената: Бяла водна лилия, Лотос, Водна роза и Русалка. Водната лилия има месесто, дебело 10 см. и дълго до 3 метра стебло. То се разполага на повърхността на дънната почва или леко потънало в нея. Листата са два вида - подводни и надводни. Достигат до 30 см в диаметър и могат да се разпрострат в радиус от 75 см. по повърхността на водата. Подводните лилии са ципести, полупрозрачни. Те закриват и предпазват младите цветни пъпки от надводните листа в началото на тяхното развитие. Плаващите по водната повърхност листа са закръглени, с диаметър 10-30 см., с почти кожеста консистенция и восъчен налеп. Младите листа са с червеникав оттенък, а впоследствие стават зелени. Цветовете са разположени на дълги безлистни цветоносни стебла. Когато са разтворени, диаметърът им достига 10-20 см., имат и лек аромат. Цветовете са отворени през деня, а нощeм се затварят. Цъфти от юни до октомври и всяка сутрин, те ще ви радват с аромата и вида си на бяла нежност.

 Много легенди и детски приказки разказват за миниатюрните духчета-елфи, които спят в цветовете на водната лилия през деня, а вечер разклащат стъблото и от камбаноподобната и главица се понася нежна мелодия, която само духчетата могат да чуят и те танцуват цяла нощ на тази музика. На сутринта отново заспиват в камбанките на нежното водно цвете. В славянските легенди водната линия е свързана мистериозно с русалките. Скандинавските легенди разказват, че всяка лилия има за приятел елф, заедно с него се ражда, с него и умира. Според древногръцката митология, водна лилия е била бяла нимфа, но тя умира от любов, заради останалия равнодушен към нея Херкулес и се превърнала в красиво цвете. Водни лилии-нимфи са наричани още „деца на слънцето“, защото красивите им цветове се отварят сутрин при изгрева и се затварят със залеза на слънцето.

 Лилията шества в историята. В древна Персия тя е била част от герба. Египетските фараони също много тачели цветето. В центъра на своите палати, те задължително имали малко езерце с лилии. Растението е било на особена почит и през Средновековието. А индийската царска династия на Могулите го издигнала в култ. Цветето присъства и в хералдиката на Франция. Трите златни лилии върху кралското знаме означават справедливост, състрадание, милосърдие. Това били и най-ценните добродетели в страната по онова време. При царуването на Луи IX лилията  става част и от герба. От там  следва. И прозвището крал на лилиите, а Франция – страна на лилиите. Бурбоните пък си харесват бялата лилия и създават  Орден на бялата лилия.

 Не са малко и легендите за това цвете. Най-разпространената е тази, описана в древногръцката митология. Гръмовержецът Зевс изневерил на съпругата си Хера с красивата Алкмена. От любовта се родил син-Херакъл. Ревнивата Хера решила да си отмъсти за прегрешението и се наканила да погуби бебето, но щом го видяла, трогнала се и вместо да го убие, пожелала да го накърми. Малкият Херакъл обаче разпознал в нейно лице враг на своята майка и захапал гърдата й. Тогава Хера гневно го отблъснала, а от ухапаното място закапали мляко и кръв. От млякото се образувал Млечният път на небето, а от там където капките кръв падали на земята, поникнали лилии. Името на лилиите идва от древен галски език и думите "ли ли", което значи "бял, бял". 

 Все пак родината на лилиите е Персия - люлката на цивилизацията. Столицата на Персия била Суза, което в превод значи град на лилиите. От незапомнени времена хората се прекланят пред прекрасните й цветове. А френският импресионист Клод Моне е увековечил възторга и любовта си към лилиите в около 250 маслени картини. Наричана още “водна нимфа” или “водна луна”, лилията вдъхновява не само поетите и художниците с красотата си, но и всички, настроени за романтични преживявания. В света съществуват много сортове и хибриди на водните лилии и с всяка година тяхната популярност става все по-голяма. Те могат да бъдат отглеждане не само в отгромните и дълбоки водоеми, но и в малки изкуствени басейни, които могат да се съберат дори в жилището ви, ако им осигурите достатъчно количество светлина през лятото и комфорт за презимуване в по-хладното време на годината. 

 Бялата водна лилия намира приложение и в козметиката – доказано е, че има интензивно овлажняващо, успокояващо и защитно действие върху кожата. Екстрактът от растението понижава температурата на тялото, намалява и облекчава дискомфорта при повишена кожна чувствителност, освежава, усилва бариерните функции на кожата, предпазва от агресивното въздействие на UV лъчите. Освен това спомага за възстановяване еластичността и жизнеността, както и за поддържане на нормалния хидролипиден баланс на кожата. Spa процедурата с продукти, съдържащи екстракт от водна лилия, е луксозна, изтънчена и изключително нежна грижа за тялото. Деликатният аромат на това цвете провокира въображението за наситени с романтика преживявания, за изпълнени с наслада незабравими мигове.

 В днешни дни хералдическата лилия е и част от знамето на канадската провинция Квебек, както и на Ню Орлиънс. След като ураганът Катрина удря града през 2005 много от гражданите си татуират символа в памет на загиналите. Хералдическата лилия участва и в емблемата на Шевролет Корвет, на израелските тайни служби, на Движението на скаутите. Символът е често срещан в литературата. Пример за това е бестселъра на Дан Браун "Шифъра на Леонардо", "Парижката Света Богородица" на Виктор Юго, "Тримата мускетари" на Александър Дюма и др.