Писателката Ивинела Самуилова ни пренася в свят, в който времето следва своя собствен ритъм, хората притежават вродена доброта, а природата влива жизнената си сила във всеки дом, сърце и душа. Тя ни напомня за онези идилични дни, прекарани на село, в които човек може да усети своята вътрешна вселена и да бъдe в хармония със себе си и корените си. В новата си книга „Тъй рече баба Ега” Ивинела ни посвещава в тайнството на народните лечебни практики. Нейната симпатична героиня – баба Ега, ни разкрива стари български обичаи, забравени поверия и мъдрости, истинския вкус на домашно приготвени гозби и усещането за човешка свързаност. Авторката е завършила специалност „Богословие“, а книгите не само печелят сърцата на хиляди българи, но и множество награди като „Любима книга на България“.

 Светът днес ни дава възможността да живеем във всяка една негова точка. Как да запазим връзката с българския си произход и традиции?

- Ако разглеждаме само външно и формално въпроса за запазването на връзката с българския произход и традициите на хората, избрали да живеят извън България, вероятно ще повторим много съществуващи вече „технически“ решения: общности, клубове, фестивали и пр. Мисля обаче, че ще пропуснем най-важното, понеже тази връзка по същество не е техническа, а мистическа. Тя е от духовно естество - невидима принадлежност, която, ако и да е трудна за дефиниране, е лесна за разпознаване. И понеже е пряко свързана с живота на духа, това препраща към вечността. В този смисъл от „българщината“ няма отърване, защото предаването й сякаш не зависи от факторите на външната среда. Тя е, както я наричам в „Тъй рече баба Ега“: „една упорита, хилядолетна приемственост“. Виждали ли сте цвете, което е пробило асфалта? Това е българщината. Духовна жизнеспособност, която, ако и да е потискана, ако и да е насилвана, ако и да е „превъзпитавана“, оцелява, понеже има корени в небето. Истински важният въпрос, струва ми се, е как тази духовна принадлежност да бъде съхранявана и предавана по правилния начин, без да бъде опошлявана, а това се отнася за всички ни, независимо къде живеем.

 Много от днешните деца се раждат в града и живеят в „модерните времена“. Как да им помогнем да усетят и разберат българския дух, народни обичаи и практики?

- „Фолклорът е просто нещо, но се иска голяма култура, за да го разбереш“, казва Филип Кутев. Тази култура трябва да се възпитава. Народната традиция с вложения в нея мироглед следва да се преподава и ако това става по начин, който да е разбираем за съвременните българи, може да им даде много ориентири и опори за живота.

 Неотдавна получих писмо от 15-годишно момиче – шест страници голям формат, изписани на ръка! – в които ми разказва за прелома, който след прочита на „Бабо, разкажи ми спомен“ настъпил в нейното отношение към традиционната култура, понеже е успяла да вникне в духовното й съдържание.

 Както се изрази тази млада читателка: „усетих „коренчето“ си“. Десетилетия наред бяха правени - и продължават да бъдат правени - опити този корен да бъде изтръгнат. Традиционната култура беше нарочно обезценявана и унижавана, противопоставяна на „модерността“ – в различните й варианти от соца насам – като стара, глупава и ненужна. Безценните трудове на нашите народопсихолози, етнолози и етнографи събират прах в научните библиотеки, понеже подобен анахронизъм не се вписва в новото време. Както и да ви звучи, най-верният съюзник на народната традиция през цялото време остана православната църква и не заради споделената участ (на похулване и отричане), а заради вярата в Бога. Традиционната обредност е неразбираема за съвременния човек, не защото е отживелица, а защото е извадена от небесния й контекст.

 Обредите на старите българи имат за цел да приближат човека до Бога, да коригират земния му живот според небесния му образец, да възвисят духа му и да осветят жизненото му пространство. Изпълнението на един обичай е празнично събитие заради богообщението, а не заради кебапчетата. С други думи – ако не изходим от вярата на нашите предци в божественото, няма как българският дух, народни обичаи и практики да бъдат разбрани, още повече от един модерен млад човек, чийто профил обикновено включва безбожието. Богосъзнанието е част от националното съзнание.

Кой ще продължи народните традиции, кой ще предаде това знание на следващите поколения?

- Винаги има кой да предава, както и такива, които да искат да получат и да ползват това знание.

 Интересът към моите книги показва, че се събужда едно ново любопитство към нашата старина, и то не повърхностно, а с желание да се вникне в дълбочина. Вероятно хората търсят мирогледни опори и това съвсем не е изненадващо в свят, който наистина прекали с ненормалните си идеологически внушения. Неминуемо е повечето хора да ги разпознаят като природно чужди и враждебни, понеже те злоупотребяват с човешкото в най-интимната му дълбочина, извращават понятието за самия живот и предизвикват объркване, смущение и отвращение.

Коя е болестта, която мъчи българския народ?

- Безверието.

Източник: www.spisanie8.bg