"Обичам да изляза за тебешир и да пропусна 10 минути от урока".
Росица, учител по химия , 32 години.
Учителката в час по математика:
Бащата към Иванчо: |
|
Един ден учителят по математика влезе в стаята:
Върви Иванчо с баща си покрай училището. |
|
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: - Държи се лошо в час и говори неприлични неща. А погледнете теста му по биология! На въпроса "Животински вид с големи яйца" е надраскал напряко "Слон!" - А не е ли вярно? - Не, господине, верният отговор е (а) "Щраус". - Ясно... ааааа, сега разбирам защо той е писал такива бавни валсове! - замислено отговаря бащата... |
|
Една обикновена сутрин: - Иване, ставай, че закъсняваш за училище! - Е, не ми се става бе, мамо... - Трябва да станеш! - Мога да ти кажа две причини, за да не ходя на училище - учителите ме мразят и учениците ме мразят. Ако ми кажеш ти две причини, за да отида на училище, ще стана. - Първо, си на 54 години и второ, си директор. |
|
Иванчо се прибира от училище и казва:
За пръв път от 30 години щяха да ми потрябват знанията за тангенс и котангенс, но детето си написало домашното само… |
|
Учителят по математика на Иванчо решил да се пошегува с целият клас: - Ученици, който реши следната задача, ще му пиша шестица. "Пътувам в един самолет на 1600 метра височина, с 565 километра в час. В самолета има 195 пътници, двама пилоти, 5 стюардеси, 2800 килограма багаж, захарта е свършила и 7 пьтници искат кафе! На колко години сьм?" Настьпва гробна тишина в стаята. - На 44 - казва Иванчо с леко отегчен глас. Учителят зяпнал от учудване, защото действително бил на 44 години. - Ама, как позна бе Иванчо? - Амчи, много лесно! Имам брат, който е на 22 години и е полу-идиот! |
|
В клас. Учителката проверява домашните: - Петьо, защо си без домашно? - Вчера си изкълчих крака. - Седни си, двойка. Георги, а ти? - Дядо се разболя. - Седни си, двойка. А ти Иванчо? - Брат ми се върна от затвора. - Не се опитвай да ме плашиш! Седни си, тройка. |
|
Попитали Учителя: - Учителю, какъв е смисълът на живота? - Аз съм учител по трудово, гледай банцига да не си отрежеш пръстите. |
|
Младеж крещи под прозореца: - Любима, ти си само моя! Вместо любимата му се показал баща й: - Млади господине! Тя ще бъде ваша тогава, когато вие започнете да ѝ плащате телефонните разговори, училището, дрехите, храната и интернета! До тогава тя е моя! |