Седмицата преди Великден е изпълнена с ритуални действия, които подновяват свързаността на човека с Христовото съзнание и ценностите, които то внася в обикновения живот. Велики четвъртък е ден за пречистване. Руснаците дори го наричат Чистият четвъртък, за да подчертаят времето за пълно обновяване на тялото и душата, отвътре и отвън. В петък вярващите отиват на църква и преминават пълзешком под символичния покров на покойника – плащеницата. Това е така нареченото „минаване под масата“. Велика събота е време за последни приготовления за големия празник: Възкресението на Божия син – Великден. 

 От дните през Страстната седмица най-вълнуващи и наситени с традиции са Велики четвъртък и самото Христово Възкресение. Според Евангелието, четвъртъкът преди разпъването на Божия син е белязан от четири важни събития: Исус умива краката на учениците си, провежда Тайната вечеря и установява Светите тайнства, говори за усърдната молитва към Господа, а накрая се случва предателството на Юда. Едно от основополагащите евангелски събития е Тайната вечеря. Същата нощ Исус умил краката на всеки от своите ученици, предавайки им най-ценния урок – за смирението. 

Какво е смирение?

 Във всеки случай не е покорство, не е омаловажаване на собствената личност, не е принизяване и поставяне на по-ниско ниво от другите. Смирението – както посочва и самата дума, е влизане в състояние на мир, разбирателство със себе си. Въвеждане на собствената душа в спокойствие и хармония, в един абсолютен баланс с всичко наоколо. Почти през цялата Страстна седмица е забранена домакинската работа. Това е така, тъй като християните отдават мислите си на посланията и символите от последните дни от живота на Христа. Велики четвъртък обаче е отреден за пълно почистване – на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни дейности са разрешени, но не всички.

 В този ден се почиства домът, приготвят се яйцата, замесват се козунаците, но с това се изчерпват така наречените „допустими“ дела. Народната традиция е изработила сложна система от вярвания и предупреждения, които да предпазват незнаещите от действия, които са неподходящи за този ден. Тези сентенции са се предавали като закони през поколенията, дори с риск да се откъснат от първоначалното си обяснение. На измиването на краката са посветени много творби на изкуството. Така например чистенето е не само разрешено, но дори и задължително, но жените не бива да перат. Според една народна сентенция, ако жената пере на Велики четвъртък, както и ако простира пране, ще предизвика ураганни ветрове, дъжд и градушка.

 За някогашната земеделска България природните бедствия са били най-голямата опасност, защото унищожената реколта е била равнозначна на гладна смърт. По тази причина са били изработени и редица други забрани: да не се обработват нивите и градините, да не се впряга за работа добитъка, да не се извършват различни ремонтни работи и поправки, а жените да не използват „свободното време“ за своя си работа като шиене и плетене.

 На Велики четвъртък е добре да изхвърлим от живота и ума си всички обиди и негативни чувства, които сме натрупали към околните и към себе си. Това кореспондира с определено евангелско събитие. Както знаем Юда излиза по-рано от Тайната вечеря, за да доведе войниците, които ще арестуват Исус. Историята на предателството е известна, както и фактът, че Христос му прощава за стореното. Но това не е било достатъчно условие, за да бъде опростен предателят. Причината е много проста – сам Юда не е успял да прости на себе си за стореното. Така, сред многопосочните уроци в тази история, стои и важната повеля човек да съумява да прощава и на другите хора, добри или лоши, и на себе си. Пренасяйки този завет в днешния си ден, на Велики четвъртък можем да направим ритуално изчистване от негативите, които сме натрупали. Негативи, насочени към всеки около нас и най-много към самите нас.

 В четвъртък от Страстната седмица е разрешено и задължително да се почисти домът. Самото почистване е ритуално действие, чрез което от една страна се премахва всичко минало и от друга – се отваря възможност за нови хубави събития в бъдещето. На следващия ден чистенето пак ще е забранено изцяло, „за да не се засипят с отпадъци очите на лежащия в гроба Христа“, затова Велики четвъртък е моментът. Докато чистим, наричаме за добро. Съставете магически формули по свой вкус, като включите нещата, които за вас са важни и приоритетни. Някога е съществувал обичай да се запали църковна свещ и с нея да се обходи дома, като се правят кръстни знаци по всички стени, тавани и подове. Вярвало се е, че с това обредно действие се изпъждат всякакви нечисти сили. Църковни свещи се поставяли в ръцете на тежко болни, защото се е смятало, че те имат целебна сила.

 На Велики четвъртък трябва да се избавим от вехториите и редица ненужни вещи, за да освободим място за нови, прекрасни неща, които ще влязат в дома и живота ни. Изберете вещи, които не сте използвали през последната година и очевидно нямате намерение да използвате, и ги изхвърлете без капка жал. Вехториите и „боклуците“ от живота ви не бива да се дават на други хора, дори и да подозирате, че те биха им били от полза. Може би чисто суеверно убеждение е, че ако дарим на някого своите ненужни вещи, благополучието и паричното изобилие ще избягат от нас. Едно старо поверие казва, че на Велики четвъртък не се изкарва нищо от къщата. Не се дава заем – нито пари, нито вещи. Не бива да се прави услуга дори с домакински прибори и продукти, макар че в близкото минало беше обичайно съседите да отскачат един до друг за чаша брашно или захар. Това вече е минало и все по-малко хора биха изпаднали в подобно положение, но при подобен случай си спомнете, че не е на добро.

 Възрастните хора съветват родителите да подстрижат за първи път косите на детето си точно през Страстната седмица, препоръчително – в четвъртък. На Велики четвъртък се подстригват всички малчугани, които са навършили годинка във времето от предходния Великден. Младите момичета също скъсяват косите си на такъв ден, за да растат те дълги и гъсти. На отделни места съществува вярването, че трябва да се отреже мъничко от козинката на домашните животни и любимци, за да бъдат те здрави и в добро състояние през следващите 12 месеца. Специални грижи са предписани от традициите и за новородените.

 Свещените дни преди Великден се използват за ритуални действия, свързани с наричането на новородено и обезпечаване бъдещото му благополучие. Когато детето се ражда, някога се е „накъсметявало“ за дълъг и щастлив живот. При тайнството се пожелава на малчугана вяра в доброто, сила, радост, всички блага. Според Евангелието, на Тайната вечеря е установено тайнството на Светото причастие. Исус разчупил хляб и дал на апостолите, както и по глътка вино. Оттогава вярващите приемат хляб и вино, които символизират тялото Христово и кръвта на Спасителя.

Светото причастие в този ден

ни дарява Господа Исус Христа,

за да носи светото Възкресение

радост без сълзи, живот без тъга!

 Великденската традиция се свързва с два символа – козунакът като вид обреден хляб и вапцаните в червено яйца. Първият възможен ден за багрене на яйцата е Велики четвъртък. Макар и да изглежда обикновена домакинска работа, боядисването на великденските яйца също е обред, в който се кодират намерения за добро и бъдещо благополучие. Затова се обръща голямо внимание на обстановката и настройката, с която ще се пристъпи към това, както към всяко тайнство. Обстановката у дома е необходимо да бъде мирна, спокойна, без излишно бързане и напрежение. Атмосферата се изпълва с радост и в умовете се държат само чисти и светли мисли. Стара традиция е яйцата да се боядисват от най-възрастната жена в дома, но в днешно време е много по-ценно и стойностно в този процес да се привлекат всички членове на семейството.

 Боядисването може да се съпровожда с разговор за целите на семейството, какво искат да получат и постигнат, какви планове и намерения имат за следващата година. Знаем, че първото яйце задължително се пуска в червената боя, и след като изсъхне, с него се изписва кръст върху детските челца – за здраве и успехи. Следващите яйца може да отразяват въображението на участниците в процеса, да бъдат шарени, весели, украсени по всякакви разнообразни начини. Повече идеи за багрене и шарене на великденските яйца прочетете тук:

 Тази година Велики четвъртък е на 5 април. Обичайно през този ден в православните храмове се извършват богослужби и моления. Предпасхалните богослужения са Утреня, Василиева света литургия и общ маслосвет. Утренята за Велики петък се отслужва предходната вечер. Тогава се четат Дванайсетте евангелия – тоест откъси от Евангелието, които свидетелстват за последните страдания на Исус.

Днес, на Велики четвъртък, си спомняме за Тайната вечеря и заветите на нашия Бог.

 Обикновено Негово Светейшество Българският патриарх оглавява в София така нареченото Вечерно Последование на 12-те евангелия. По време на сутрешната литургия се причастяват вярващите. После следва общият маслосвет. Тогава духовници и вярващи се обединяват в молитва и се обръщат към Христос със смирение, вяра и надежда. Молитвата е Спасителят да излекува нашите душевни, духовни и физически болки, недъзи и немощи, да ни даде утешение и спасение. Вечерта се четат избрани текстове от Дванайсетте евангелия. По традиция множество богомолци изпълват храма, за да уважат с присъствието си четенето на текстовете, които са запазили свидетелства за последните страдания на Божия син. Божественото слово изпълва сърцата с благост и добро, възвисява ни над земните грижи и проблеми и ни пропива с усещането, че сме деца на Бога, духовни същества със земна опитност, а не хора с духовни стремежи.

 Вечерта при службата в храмовете отекват последните думи на Христос. Пресъздава се полагането на кръста върху плещите му и отнасянето до Голгота. Казват, че тази Христовата жертва е необяснима, защото тя надхвърля всички мерки са сравнение в този свят. Но тя активира в сърцата на вярващите един силен отклик на Божията любов и пламенна вяра, пречиства душите и мислите и провокира за живот в благост и добри дела. След изчитането на евангелските текстове, служителят благославя присъстващите в храма, а вярващите остават, за да продължат да се покланят пред Христовия кръст и да се молят в създадената свята и въздигаща душата атмосфера. При отслужването на маслосвета вярващите, които имат желание, се помазват с елей за здраве. Поначало Светото тайнство е предназначено за хората с тежки болести. Чрез маслосвета те получават Божия благодат – да бъдат излекувани страданията им, било то душевни или телесни.

 По време на службата свещениците се молят за изцеление. Вярва се, че молитвата, отправена в този момент, както и помазването, съчетани с вярата на служещите и на болния, ще донесе желаното изцеление и въздигане. Помазването се извършва седемкратно. Четат се по седем откъса от Апостола и от Евангелието. По този начин към болния се привлича Божията милост и благодат, която лекува и дава прошка за невидимите причини за болестта и за успокоение. На Велики четвъртък маслосвет се отслужва за всички вярващи, които просят Божията помощ. Тайнството се задейства с вярата и резултатите от него пак зависят от вярата на търсещия помощ.

 Понякога след маслосвет болните се излекуват напълно, а други получават само временно подобрение. Ако стане така, че не получат трайно и цялостно лечение, вярващите трябва да знаят, че имат Божията подкрепа в по-нататъшното понасяне на своето страдание.