Слънцето ме погали и щом усетих проблясъка му в очите си,аз скочих от леглото. Бързо се облякох и изскочих на двора. Миришеше вече на пролет. Накъсах листенца от различни треви и ги сложих в най-специалната кошница - за великденските яйца. С баба бяхме приготвили най-различни бои: жълта-като слънцето, зелена-като тревата, синя-като небето, червена - като кръвта на Иисус, оранжева и лилава - като теменужките. Получи се пъстроцветна дъга, каквито са пролетните цветя. Първото боядисано яйце беше червено. Баба го взе, направи кръстен знак на челото ми и каза:
- Бъди здрав, румен, да бяга злото от тебе!
Взех внимателно яйцето и го сложих пред домашната икона. Продължихме боядисването. Кошницата ставаше все по-пълна и по-пъстра. Някои от яйцата нарисувах с восък, на някои залепих листа от цветята и после ги боядисахме. Боядисаните яйца бяха толкова красиви,че не можех да се отделя от тях. Бях доволен и щастлив, че помагах на баба. Така мина четвъртъка.
Разпети петък... Отидохме в църквата. Минах под масата и после си взех здравец. Всичко навяваше тъга, защото това беше най-тъжният ден за всички християни. На този ден е бил измъчван и разпнат на кръст техния Отец и Спасител Иисус Христос.
Неусетно дойде събота. Замесихме козунаците. И аз помагах - правех фигурки от тесто и ги украсявах. След като изпекохме козунаците, върху тях оживяха всички мои фигурки - слънца, кръстчета, причудливи плетеници. А само как вкусно миришеха!
Късно вечерта отидохме в близката църква. В ръката си пазех най-красивото яйце от нашата кошничка. Песнопенията бяха прекрасни. В тези мигове душата ми се пречистваше. Виждах мъките на Иисуса на кръста. Знаех, че той е загинал, за да ни научи да бъдем добри и да се обичаме един друг. Камбаните забиха тържествено. От всякъде се чуваха възгласи:
- Христос Воскресе!
- Воистина Воскресе!
Аз грижливо крепях горящата свещ. Пламъчето се люлееше от вятъра, а аз го пазех с шепите си. Исках да занеса горящата свещ в къщи. За мен пламъчето беше обич, светлина, любов. Веднага щом влязох в къщи, оставих горящата свещ пред домашната икона и си пожелах домът ми да е изпълнен с радост, щастие и много обич.
В неделя наредихме празничната трапеза. Чукахме се с боядисаните яйца. Всеки искаше неговото да е борак. Моето яйце излезе победител. През цялата година щях да бъда здрав, според поверието. Неволно се заслушах в гласа на прадядо ми. Той ме пренесе в миналото, в неговата младост. На Великден, на мегдана, писвали гайди и се залюлявали кръшни хора. Момците избирали високо дърво и връзвали люлка. Момите я украсявали с клончета и венци от пролетни цветя. Всеки искал да се полюлее, за да е здрав през цялата година.
Неочаквано на вратата се почука. Отворих и видях непозната жена с дете на моята възраст. В празничния ден те бяха окъсани, боси и тъжни. Поканих ги да влязат, а те запристъпваха плахо… Мама и баба дадоха на жената яйца и козунак, а аз дадох на детето шоколадово зайче. Очичките му радостно засияха.
Почувствах се доволен, че дарихме поне малко радост на страдащи хора в този празничен ден.
Автор: Кристиян Арбов, 9 г.