Великден се празнува три дни. Първият е винаги неделя, когато всички отиват на тържествена църковна служба. Свещта, която са държали там се отнася запалена в къщи. Всички се чукат с боядисаните яйца. Чието излезе най-силно, той ще е най-здрав през годината. На празника младоженци ходят у кумовете, у родителите на булката, като носят боядисани яйца или шарени перашки и великденски краваи и също получават от домакините.

 Момите, които са кумичили, отиват в дома на кумицата също с червени яйца. Всяка мома ще се облече за пръв съвършена мома: с наниза, с венец и закитена и ще иска прошка от кумицата. Идва ред на обичая "люленки". След обяд всички отиват на място, където има високо дърво и връзват люлка. Тук сега са дошли и момците. Всеки гледа да се люлее за да се предпази от змейове и болести. През празничните дни се играе и великденско хоро, което се прави на площада.

 Вторият ден на Великден се нарича още "разтурни понеделник", свързан с обичая "размятване на яйца" за предпазване от градушка и за плодородие. Момите и момците застават на някоя поляна и търкалят червени яйца помежду си. Поздравът "Христос воскресе" се спазва 40 дни.

"Ой, великденче — Слънчице, живота е пиленце — червено и шарено, от тебе изквачено!" (Народна песен).

 Великден, или още както го наричат Пасха (от староеврейски - означаващ „преминаване"), е празник, който води началото си още от древността - скитащите номадски, семитски и тракийски племена го празнували, радвайки се на пролетта, на събуждането на природата и живота. С възникване на християнството празникът се свързва с възкръсването на Исус Христос и затова отначало празникът на евреи и християни съвпадал по време. Но през 325 г. на Никейския събор е взето решение великден да се празнува на първата неделя след пролетното пълнолуние. Затова и досега празникът няма определена дата в календара. Трите тържествени дни се честват през времето от 4 април до 8 май.

 В една старинна легенда се разказва, че преди много години, когато Бог ходел по земята сред хората и ги лекувал, имало едно царство. в това царство живеел зъл магьосник. Заключил топ водата и слънцето в една дълбока пещера с девет катинара. Минали много години. Народът работел от сутрин до здрач, но земята нищо не раждала без вода и светлина. Тревата изсъхнала, животните измрели, птичките изчезнали. Хората живеели в малки тъмни къщурки, обрасли с бурени, с които се хранели. Те Забравили своите традиции и толкова много се озлобили, че постоянно враждували помежду си.

 В една нахлупена къщурка, сгушена в диплите на планината, живеел млад мъж с две дечица — момиченце и момченце. Злият магьосник отвел майката насила в своите палати, за да му слугува. Тежка била зимата, мраз и студ сковавали земята. Дошла пролетта и един ден бащата отишъл в гората за свежи коренчета. Там издялал едно дървено яйце, боядисал го с червена пръст и решил да го занесе на своите дечица да си поиграят. Когато се върнал у дома, децата били заспали и топ сложил червеното яйце до главичките им, та като се събудят сутринта първо него да видят. Легнал си и той. През нощта насън при него дошъл един белобрад старей и го предупредил, че на другия ден в къщата му ще дойде злият магьосник, за да вземе и двете му дечица. „Но ти не се бой, рекъл дядото, дръж червеното яйце в ръката си!" Казал му това и изчезнал. Този белобрад старей бил Дядо Великден.

 На другия ден в каляска, впрегната с триглав змей, с гръм и трясък пристигнал магьосникът и спрял пред къщурката. Ужасил се бащата и силно притиснал двете си дечица в здрава прегръдка. Червеното яйце се търкулнало край главиците на децата и заблестяло като малко слънчице. Сетил се бащата за съвета на добрия дядо великден. Грабнал топ яйцето в ръка и го вдигнал високо над главата си. Тоз час цялата земя се огряла с голяма светлина. От тази светлина магьосникът ослепял и в същия миг силата му се загубила и той се превърнал в черен бръмбар.

 Хората разбили катинарите и освободили слънцето и водата. Небесното светило се издигнало високо и огряло цялата земя. Водата се спуснала от планината, весело забълбукала и заляла гората, полята и нивите. Дърветата се раззеленили, птиците и животните се завърнали по родните места и земята възкръснала за нов живот. Оттогава хората посветили този ден на Дядо Великден. Боядисват в червено яйцата и празнуват възкръсналата природа.

 „Великден без алено яйце не е великден!" - казва народът. Практиката да се боядисват яйца за Великден е толкова стара, колкото и самият празник. В народните вярвания яйцето се осмисля като символ на жизненото начало, на обновителните процеси в природата, на прераждането и възкръсването за нов живот. Затова във всички древни митологии е отразена вярата, че "целият свят" е създаден от яйце. Едно от първите упоменавания за световното яйце се среща в древноегипетските папироси от периода на Новото царство - XIV - XI век пр. Хр., съгласно което бог Тет се измътил от световното яйце в град Хермопол (край Кайро). Е „Книга на мъртвите" глава 85 се говори за това, как осем хермополски богове са възникнали в първичния океан Нуне и сътвори-ли изначалното яйце, от което в образа на птица се е появило Слънцето. А в „Текстовете на саркофазите" се съобщава и за яйцето на Озирис. в него заедно са били Озирис и Сет, които са братя, но единият е носител на доброто, а другият - на злото. Митът сочи, че изворът на доброто и злото е един и същ.

 През средните векове яйцето е символизирало четирите елемента на мирозданието: черупката олицетворявала земята, мембраната е въздухът, белтъкът — водата, а жълтъкът — огънят. в митологията и в бита животът и смъртта са винаги свързани, затова яйцето станало символ не само на живота, но и на смъртта. В музея на народния бит в Базел (Швейцария) се пази костюмът на Смъртта, окичен с гирлянди от яйчени черупки. А в един от музеите на Милано има картина на Пиеро Франческа от 1472 г. - Дева Мария с младенеца, над която виси яйце — символ на смъртта и вечния живот и надеждата, докато свят светува. Може би затова все още по българските земи пред кукерите в празничните шествия върви старей, който носи яйце. Та нали кукерите „умират", за да възкръснат отново с природата, с надеждата за жадуваното утрешно благополучие.

 Великденският хляб е вторият основен символ за този ден. Той никога не се реже, а се разчупва от най-възрастния в дома на толкова парчета, колкото са хората в семейството, като задължително се оставя къшей хляб и за Бога. След празничната трапеза иде ред на песните, сключените хора и люлянките. Всяка мома трябва да се полюлее, за да не я залюби змей, да е здрава и да лудеят момците по нея.