Във пролетната нощ, люляни
от зноен дъх и звезден звън,
сънувахме ний твоите рани
и тихо плакахме насън.
Ний плакахме за теб на кръста,
за себе си и за света,
за своите ястребови пръсти
и стари, каменни сърца.
И ето: утрото е свежо,
блестят грамади розов цвят,
във млечносинята безбрежност
ята от гълъби летят.
И бий в сърца ни нежна сила,
и ний простираме ръка —
със пръсти, жадни да помилват
децата, птиците, света.
Асен Разцветников