Нагласа за развитие – в днешно време можем да срещнем тази фраза в обяви за работа, професионални автобиографии, описание на обучения за личностно или професионално развитие. Но нагласата за развитие не е някакво ново откритие и винаги е била ключова за оцеляването на човешкия вид. Да, още от палеолита! Факт е, че в днешно време сякаш сме преоткрили важността на тази нагласа и тя се е превърнала в един от основните маркери за личностен и професионален успех. Защо?

 Ако и вие сте съгласни, че успехът в живота не зависи от шестиците на изпитите в училище, значи се присъединявате към болшинството от учители, политици, психолози, изследователи и др., които са на същото мнение. В днешния бързо променящ се от технологията и научния напредък свят все по-силно отеква друг по-важен въпрос: “Какви тогава са онези умения и знания, които правят човека успешен?”

 Вие като учители, които всеки ден се изправяте пред формиращите се човешки личности, най-добре знаете, че нагласите, уменията и навиците на едно дете са изключително важни за неговия успех в училище. И реалността след училище не е много по-различна. Компаниите не търсят хората, които знаят колко точно е висок връх Еверест. Компаниите наемат хората, които могат успешно да управляват проекти, да си поставят цели, да намират начини да преодоляват трудностите, които изникват по време на работния процес, да си сътрудничат с колегите и да работят добре в екип. А тези нагласи, умения и навици се изграждат още в училище.

 Затова и през последните години политици, учители, психолози и учени започнаха да поставят все по-силен акцент върху развитието на “неакадемичните умения”.  Някои ги наричат “меки умения”, други “съществени умения за работното място”, трети НСН (нагласи, съществени умения и навици, на англ. MESH (mindsets, essential skills and habits)).  В prepodavame.bg използваме термините “умения на 21 век“, “емоционална интелигентност” и  “социално-емоционални умения”, които обхващат част от различните аспекти на тези умения и нагласи.

И макар да има някои разминавания в описанието и наименованията, всички те адресират онзи общ набор от умения и нагласи, които ни позволяват да разбираме и управляваме себе си, да разбираме другите и да можем да общуваме с тях, да си поставяме смислени цели и да взимаме решения отговорно.

Нагласата за развитие стои редом до тези ключови компетенции. Можем да я причислим към умението за самоуправление. Ако искате да разберете повече за него, прочетете статията ни “Какво представлява социално-емоционалното учене?”. А сега нека разгледаме нагласата за развитие по-отблизо.

Различни нагласи, различни ученици

Учениците с фиксирана нагласа вярват, че интелигентността и талантите са вродени черти, които никога не се променят. Може би сте чували някои ваши ученици да казват: “Аз не съм добър по литература! Не мога да се науча да пиша есе!”. Тези ученици често се страхуват да не изглеждат “глупави”, просто защото в тяхната представа човек е “умен” в някои области и “глупав” в други… и това не може да се промени. Обикновено децата с фиксирана нагласа се разстройват, когато направят грешка, защото в тяхната представа грешката не може да бъде поправена, човек не може да напредне в област, “която не му се отдава”.  Тези ученици лесно се отказват при трудни задачи. И това е логично – когато смяташ, че задачата изисква знание или умение, което ти нямаш и няма как да научиш (защото “не си добър по този предмет”), тогава съвсем естествено е да се откажеш, защото усилията ти да решиш задачата ще са безсмислени.

От друга страна, децата с нагласа за развитие вярват, че уменията им могат да се променят в резултат на положените усилия, упоритостта и това колко се упражняват. Учениците с нагласа за развитие биха казали: “Имам двойка на есето по литература. Трудно ми е да пиша есета. Но ако се упражнавам достатъчно до края на годината могат да изкарам 6!”. Учениците с нагласа за развитие използват грешките като основа за развитие -виждат къде са сбъркали и върху какво трябва да се упражняват. Тези деца приемат трудностите като нещо, което може да бъде преодоляно. Всичко това ги прави настоятелни при преодоляване на пречките.

Изследванията в тази област показват, че учениците с нагласа за развитие:

• са по-мотивирани и въвлечени в учебния процес, дори когато задачата е трудна;
• са по-склонни да прегледат отново и да ревизират работата си;
• имат по-добри резултати на тестовете по математика и български език;
• по-рядко получават слаби оценки и имат по-висок общ успех;
• по-вероятно е да завършат гимназия и университет.

Как да изградя нагласа за развитие у учениците?

Вероятно си мислите: “Да, всичко звучи чудесно. Ясно е, че нагласата за развитие е важна. Но как да я развия в моите ученици?”. Надали ние от prepodavame.bg можем да отговорим на този въпрос в рамките само на една статия. Затова сме предвидили цяла серия от статии, с които да ви споделим различни практики за развиване на нагласата за развитие у вашите ученици.

Все пак има някои основни стъпки, които можете да предприемете още сега, за да създадете подходящата “почва” за отглеждане на нагласата за развитие у вашите ученици:

1. Поощрявайте положените усилия, а не крайния резултат

Може би повечето от нас не са били възпитавани точно така, но всъщност е много важно да поощряваме усилията, които детето е положило, а не крайния резултат. Дори и крайният резултат да не е напълно задоволяващ, насочвайки вниманието към усилията на ученика, вие ще го насърчите да продължава да се упражнява. А упражнявайки се, учениците със сигурност ще напреднат.

Можете да казвате неща от типа: “Браво, справил си се добре! Положил си много труд, за да стигнеш дотук!” или “Поздравления, че не се отказа! Личи се, че си използвал различни стратегии, за да стигнеш до този резултат!”

2. Създайте култура в класната стая, която да толерира допускането на грешки и предприемането на рискове

Ето и една хитрина за вашата класна стая: представяйте трудностите и предизвикателствата като нещо вълнуващо и забавано, а лесните задачи като скучни и неразвиващи за мозъка. Така ще се сдобиете с ученици, които са ентусиазирани да правят трудни неща във вашите часове. Нещо повече – вашите ученици ще обичат да експериментират, докато намерят правилно решение. Използвайте грешките, които допускат като възможност да задълбочите в материала. Обсъждайте с учениците какво не се е получило добре в техния подход към задачата. А накрая ги насърчете да помислят какво по-различно могат да направят, за да получат по-добри резултати.

Пример: “Когато приключите с това упражнение, ще помоля всеки да сподели една грешка, която е допуснал, защото грешките ни помагат да учим и напредваме!”

3. Представете мозъка като нещо, което расте и се развива

Защо да не предложите на учениците си да украсят класната стая с постери, които да представят мозъка като орган, подобен на мускул? Тоест колкото повече се упражнава, толкова повече расте и се развива.

Всъщност точно това показват и последните изследвания в невробиологията: мозъкът е пластичен и колкото повече го стимулираме, толкова повече нови невронни връзки се образуват. Нещо повече – явлението се наблюдава през целия живот на човек! Разкажете на децата за пластичността на мозъка – изследванията показват, че това знание ще им помогне да засилят своята нагласа за развитие. (4)

4. Насърчете учениците да оказват подкрепа един на друг

Окуражавайте учениците, които се справят по-добре с учебния материал, да подкрепят останалите си съученици. Могат да им оставят мотивиращи бележки, в които обясняват своето разбиране за нагласата за развитие и да им напомнят да не си слагат етикети заради това, че в момента не се справят с нещо.

Може и да насърчите учениците да споделят помежду си стратегии, които са им помогнали да се справят с учебен материал, който ги е затруднявал. Така не само ще затвърдите нагласата за развитие на децата, но и ще създадете позитивна подкрепяща атмосфера в класната стая.

5. Наблегнете на процеса на учене и на упоритостта

Както обсъдихме по-горе, нагласата за развитие се култивира, когато наблягаме не на крайния резултат (например шестицата на контролното по математика), а на процеса на учене (например: “Какво направих, за да разбера по-добре как се решават текстови задачи за време, скорост и път?”).

За да научите учениците си да обръщат внимание на процеса, акцентирайте върху него и в класната стая. Може да направите това като насърчите учениците да споделят “черновите си” или пък междинния напредък по груповия проект, който сте им задали. Така учениците ви ще могат да видят как работата им се подобрява след полагането на усилия и след получаването на обратна връзка. Една подсказка от нас – ако позволите на учениците си да дават обратна връзка помежду си, отново ще насърчите създаването на позитивна и подкрепяща атмосфера в класната стая.

Как нагласата за развитие на моите ученици ще помогне и на мен като учител?
Всеки учител иска да има ученици, които са успешни не само в училище, но и в живота след него. Нагласата за развитие може да сбъдне това. Но не само!

Една от най-прекрасните човешки черти е способността ни да се променяме и развиваме постоянно. Да се учим от всеки опит. Затова и най-вълшебната страна на работата върху нагласата за развитие е, че докато стимулираме напредъка на децата, ние провокираме себе си и собствените си нагласи. А какво по-развиващо от това?

Източник: www.prepodavame.bg