На 4 декември отбелязваме Света Варвара. Родена в знатно семейство, тя приема християнската вяра. Това ядосало баща й езичник, който я предал на градоначалника и лично я обезглавил. На този ден християните си припомнят за мъченицата. В Православието Св. Варвара се счита за покровителка на починалите от внезапна смърт - които са нямали време да се покаят и причестят. В българските вярвания Света Варвара покровителства плодородието, децата, домашните птици, болестите и най-вече шарката. Народът смята, че тя, заедно със Св. Сава, е сестра на Св. Никола и казват: “Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща.” Празникът е наричан още Женска Коледа - на този ден млади девойки "варварки" с нови премени, обикаляли по къщите и орисвали хората на щастие и берекет. Стопаните ги дарявали за благодарност с боб, сушени плодове, ябълки и брашно.

 Жените изпичали питка, която вечерта оставяли край огнището - за да може баба Шарка да дойде "да си хапне и да си отиде". Върху обредния хляб се палела голяма "варварска свещ", после стопанката на къщата разчупвала питата високо над главата си да пораснат класовете и децата. Смятали, че свещта има магически свойства и я пазели през цялата година. Вярвали, че, ако я запалят при буря или градушка, тя ще се разпръсне и че ще помогне, ако трудно ражда добитъка. На трапезата се слага пита с мед, ошав, пълнен пипер, пшеница, боб и други постни ястия, които се прекадяват. Свещта се пали и през другите две кадени вечери - срещу Коледа и срещу Сурва.

 На този ден домакинята приготвяла пшеница, варива или царевица - от нея всеки хапвал в къщата, за да не се "запече полето". Раздавала и на комшиите. Децата пък прескачали накладен огън на кръстопът, за да бъдат здрави през цялата година и "да не ги завари Варвара". На места се извършва обредното гадаене по първия гост, "полазник", влязъл в къщата - по това, дали е добър човек, пълни ли са му ръцете, гадаели каква ще е следващата година. На този ден се извършвал и магически ритуал на кокошките. Стопанката им хвърляла в ограден с въже кръг зърна царевица и казвала: "Яжте, съберете се, да не ходите по чужди дворове да се губите."

 5 декември Източноправославната църква посвещава на светеца Свети Сава Освещени, построил в края на живота си множество манастири и болници. В българските предания обаче най-често Сава е представен като светец - покровител на чумата. Българинът смята, че той е брат на Варвара и на Св. Никола, чиито празник се отбелязва ден по-късно - на 6 декември. В някои места честват празника на Свети Сава - покровител на вълците (вълчи пастир). Обредните практики са сходни като тези за Света Варвара, защото всичко се подготвя за деня на брат им Никола. “Варвара вари, Сава пече, Никола иде с голямата лъжица и гости гощава.” - казва народната приказка.

 Сава е свързан и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал заедно с най-старата жена в дома. Жената, която искала дете правела обреден хляб. Започвала да пресява брашно със сито обърнато наопаки, а най-старата жена й казвала "Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема". Предците ни изпитвали страхопочитание към Свети Сава защото вярвали, че "засява" болестите по хората, от там идва и израза "Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява." На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.

Източник: www.hera.bg