"Отварям прозореца. От вън лъхва една влажна струя, пресен, чист въздух. Заедно с нея нахълтва в стаята ми шума на концерта, който образуват стотици птици в клоните. Не ме сдържа ни минута. Обличам се и излизам на вън, по дъбите. Какъв концерт! Цялото птиче царство се разбудило в шумата, здрависва възкресаящата зора с радостни ликувания. Запяло, зацвъртяло, зачуруликало, залудяло; едно безконечно съчетание от сребристи звукове, от звънливи ноти пълни с празничен ек. Из всеки лист всякъш излиза един звук; една песен; всякъш всеки дъб се преобърнал на огромен музикален инструмент пее, звучи, шуми неистово, като една душа в пароксизма на радостта. Боже, колко е добро под тая музика! "

 Така Вазов вижда Банкя в разказа си „Утро в Банки” написан през 1900 г. Десет години по късно, тук е открита най-модерната обществена баня в България...

 През 1907 г. по инициатива на тогавашния министър на земеделието и търговията д-р. Никола Генадиев, започва строежът на Голямата баня в Банкя. Автор на проекта е мюнхенският проф. Артур Хохедер, а ръководител на строежа - архитект Нено Нешев. Предприемачи са братя Савови от София и банчанина Никола Рангелов. Строителството продължило три години, а тържественото откриване е през 1911 г. Тогава започва и оформянето на терена около банята в красив парк. По-късно паркът е разширен с допълнителни озеленени пространства в които са засадени екзотични дървесни видове. Заслуга за този райски кът има инж. Димитър Христов. Той не само направил плановете на терена, изградил го, но и допълвал ежегодно насажденията с видове от Софийската и европейските ботанически градини.

 Първият анализ на минералните води е направен още през 1890 г. от химика А. Найденович с голяма прецизност. Резултатите са потвърдени при анализа през 1905 г., когато министър Генадиев разпорежда изворите да се каптират. Тогава дебитът им бил 920 л/мин, а след земетръса през 1928 г. той нараства до 1205 л/мин. Водите идват от дълбочините на андезитния масив, главно по разседните пукнатини, по които е потънала Софийската котловина. Температурата им е 37°С. Препоръчват се при сърдечносъдови заболявания, заболявания на опорно-двигателния апарат, нервни болести, гинекологични заболявания, хипертонична болест.

 В Турско нямало баня, но била известна лековитостта на трите извора – два от тях били по-топли. Първоначално местните лекували в тях добитъка си. Процедурата била най-успешна в най-хладния извор, затова го нарекли „Светата вода”. Местните казвали: „Заболее ли добиче, окъпи го тук (в изворите) и ще оздравее”. Вярата в целебната сила на водата била толкова голяма сред местните, че граничела с фанатизма, че тя лекува всичко. Водата на трите извора се съединявала в едно, образувайки мочурлив гьол, наричан „Тинята”. След Освобождението Михаил Костенцев, първият софийски книжар след Освобождението, с няколко приятели обградили гьола с дъски, за да не им гледат местните срамотиите.

 По-късно било построено и помещението на старата баня, което си останало примитивно, въпреки по-сетнешните ремонти и достроявания. В тая първа баня имало два басейна – за мъже и за жени, покрити от привременна постройка. Тя се намирала на около 300 метра от каптажа. Влизало се отвън направо в двете къпални, които имали две помещения – басейн и съблекалня. Нямало нито душове, нито курни, където човек да се облее, за да не влиза потен и мръсен в басейна. След постройката на голямата баня, малката се използвала от околното работно население безплатно. Много от болните от ревматизъм и ишиас вярвали, че водата в нея била по-лечебна и затова също я предпочитали.

 Когато бъдещият поет Пенчо Славейков се схваща, след като заспива на пързалката и трудно се движи, баща му го довежда в Банкя да го лекува. Петко Рачов Славейков вече бил доста възрастен и немощен, а син му го носели в Банкя на носилка. Той нямал сили да го придържа в басейна, затова Михаил Костенцев му помагал. За съжаление минералната вода, направила толкова чудеса за ревматично болните, не помогнала на Пенчо Славейков да стъпи на краката си и да захвърли омразния бастун.

 По онова време не се смятало за срамно в женската част майки да водят момченцата си, а в мъжката – бащи да къпят дъщеричките си. Сред най-честите гости в женската баня били момченцата на капитан Паница, водени от гувернантката си, чужденка. Докато наоколо пищни матрони плували като русалки с дългите си метър-два плитки, момченцата на Паница се забавлявали, както те си знаели. Пускали в басейна хартиени лодки и събирали клетвите на лелките с пляскането и опитите си да плуват в басейна.

 Екзотична гледка бил калният плаж „Тинята”, в близост до банята, славещ се с лековитостта си. В слънчево време калта напомняла поляна с черни чадъри, опакована като че ли от Кристо. Отдалече мястото напомняло поляна с черни печурки. Болните от ревматизъм мирували, заровени до шията в калта, а за да се предпазват от слънцето, маскирали се с черни чадъри. Преди това всеки от тях като къртица си изравял дупка в калта според габаритите на тялото си. Мъжете се разпознавали от жените по мустаците и брадите, които стърчали над тинята. Жените пък цапали лицето си с кал и сред чернотата й бляскали само очите, носа и устата им. След процедурата черните фигури изпълзявали от „гробовете” си и припкали като привидения до банята, за да се измият. Местните ги наричали „караконджоли”.

 Двадесет години след построяването на банята и градината към него, те са описани от д-р Марин Русев по следният начин:

"... Тя представлява изящна монументална, двуетажна сграда, построена на около 50 м. източно от старата баня ... Постройката се намира в дъното на голям и художествено украсен с цветни фигури и лехи парк, прорязан през средата от малката рекичка ... и кръстосван от много сенчести алеи, с удобни пейки за почивка. Още с влизането си през голямата врата, посетителя върви по хубавата централна алея посипана с бял пясък, всред пъстроцветна, необятна гледка и гъсто наредени сенчести дръвчета. След минаването на красивият мост над рекичката, която разделя парка на две части: западна и източна, централната алея се разделя пред елипсовидната преходна фигура на две крила. Тези две крила опасват фигурата от север и юг и се сключват пак в едно от другата й страна, пред самите стълби на банята."

 Голямата баня по своя архитектурен стил, по своята величественост и модерно вътрешно устройство държи първенство в целия Балкански полуостров. Самата постройка, с квадратура 1 700 кв.м, представлява сложна форма, от един доста дълъг правоъгълник с две крила, издадени източно от двата края, във формата на полукръг. В средата на тоя полукръг се намира величествения портал с високи гранитни колони от страни. Пред портала се намира една доста висока рампа, до която водят отпред широки гранитни стълби, а от страни - широк автомобилен път. Отстрани на стълбата, върху края на рампата, има две големи гранитни вази, из които простират своите дълги внушителни листове двата столетника, като символ на дълголетното първенство което ще има банята, по своята красота и величественост, между останалите бани в България.

 През величествения портал се влиза в банята като в храм. И действително тя е храм на физическо здраве, на чистоплътност и духовно облекчение и ведрина. Вестибюла на банята представлява грамадна зала, с твърде висок и художествено изработен свод. В дъното на вестибюла се намира касата, в ляво от нея е кабинета на управителя, и в дясно лекарския кабинет. В страни от ляво и от дясно са поставени две еднакви много луксозни плетени гарнитури за почивка на посетителите след къпането. Мъжкото отделение е от ляво, а женското от дясно и двете са съвсем еднакви по големина и вътрешно устройство. Входовете въвеждат най- напред в доста голяма чакалня, с няколко пейки за изчакване реда, в случай че банята е пълна. От самите чакални два входа водят за ваните - 10 на брой, най- модерно инсталирани и за съблекалните на общата баня, построени на двата етажа по 20. има единични и двойни съблекални, но всички са широки и удобни, снабдени с тоалетни и закачалки. В двете отделения има и по една луксозна салон вана - царската баня.

 Самите къпални, със своето модерно устройство и приспособление, отговарят на всички условия за удобство и банско лечение; басейните са кръгли 6,30 в диаметър и вместимост 35 куб.м. минерална вода. Водата се влива в тях чрез три чучура и изтича през три големи горни отвора и по такъв начин лесно се променя и пречиства. Стените, както на басейна така и на цялото помещение, от вътре са облицовани с мрамор.

 От лявата страна на басейна се редят три мраморни корита, с двойни чешми за топла и студена вода, на които посетителите предварително се измиват. В дъното на източната част на къпалните се намира по едно отделение с още четири такива корита и двойни чешми, на които става предварителното измиване с помощта на теляци. От туй отделение една врата води още по на изток в парилнята - твърде разкошна, със стъклени стени и широки стълбища, по които сядат посетителите за да се подлагат на действието на парата. В дясно от парилнята е стаята с горещ въздух, а в ляво - отделението за масажиране с удобни легла и специалисти масажисти. От дясно до басейна се редят четири душове, единият от които е специално за нервно - слабите. Водата иде на струи от горе и бие кръстосано, подложеното на лечение човешко тяло ".

 Днес, Голямата баня в град Банкя, шедьовър на балнеоложкото строителство от началото на миналия век, както и териториите към нея са изоставени и запустели. Нещо повече, развлекателния комплекс състоящ се от ресторант - градина, минерален плаж и лятно кино, строени през 50 - те години върху част от територията на парка, бяха с лека ръка продадени и в последствие разрушени. Сега на това място, в центъра на град Банкя зее огромна и грозна яма. Минералната вода, символ на Банкя не се използва достатъчно, а самата Баня вече няколко години не работи.

 Централният парк на Банкя се намира в самия център на града. Разположен е в уютна котловина с формата на ъгъл, отворен на изток към шосето за София. На север и на юг са съответно платото "Окол" и "Тенев баир", а на запад хълма "Старо село". Заема площ от 59 000 кв.м и включва Централният парк и двата парка в страни от него - на югоизток Малкия парк и на запад - Паркът с Ротондата. Река Банска минава северно покрай двата странични парка и пресича централния парк. Частично, в района на градината с Ротондата, реката е покрита и върху нея е разположен градския пазар.

Източник: www.grad-bankya.blogspot.bg