В гората се роди елхичка,
В гората расна тя.
Зиме и лете стройна,
зелена беше тя.
Бурята и пееше песничка:
„Спи, елхичке, лека нощ!”
Студът със сняг я завиваше:
„Пази се, не замръзвай!”
Страхливо сиво зайченце
под елхата скачаше.
И често вълк - сърдитият вълк,
край нея все пробягваше.
Чуй! Как в гората често
под шейните скърца сняг.
Конче-вихрогонче
бърза, носи се напред.
В шейната пълно е с дърва,
а на дървата – старче си седи.
Взе нашата елхичка той,
от гората я прибра.
Сега тя, чудно украсена,
за празника при нас е дошла
и много, много радост
на дечицата донесе!
А знете ли, че...
Песента „В гората се роди елхичка” е на повече от 100 години! През 1903 г. княгиня Раиса Адамовна Кудашева (тя е била учител, детски поет и библиотекар) съчинила стихотворението „Елха”. Първоначалният текст бил публикуван в коледния брой на детския журнал „Малютка” („Кърмаче”). А след две години на базата на това стихотворение композиторът-любител Леонид Карлович Бекман (по професия агроном) съчинил песничка за своята дъщеря. Той не владеел нотното писмо, но нотите за песента записала неговита жена – Елена Александровна Бекман-Щербина.
Превод и адаптация от руски език: Александър Василев