Навсякъде, където през вековете е стигал руски крак, днес се среща един характерен знак – скромна дървена колибка с гъст пушек над нея. Руската баня – без нея руснаците наистина не могат. Правят я навсякъде, където се настаняват – от тихите степи на юг до сърцето на богатата Москва, безкрайната хладна тундра и суровите гори на север, та чак до границите с Китай и Монголия. За руския човек банята с гореща пара и ледена вода е чудодейно средство. Тя не просто хигиенизира, тя прави тялото здраво и едновременно с това лекува душата. Използвали са я като безотказно средство за прогонване на всякакви болести - от обикновена настинка, до махмурлук и полуда.

 Корените на това странно за южните народи водно удоволствие се губят далеч в миналото. Многобройните славянски племена, населяващи огромните територии на днешна Русия, не са имали писменост, но пък е сигурно, че добре са се напарвали в „парилните къщи”. Дървените парилки стават популярни и сред други народни на север – особено финските по Скандинавския полуостров. А някои учени предполагат, че корените на индианския вариант на парната баня – темаскал в Северна Америка, всъщност произхожда от Сибир. Херодот за първи път в писмената история разказва за руската баня. Документирайки пътешествието на Херкулес по Черно море, той  описва малките къщички с горящи печки в тях и нажежени камъни, върху които се изливала вода. Местните хвърляли конопено семе върху камъните, така че парата ставала невъобразимо гореща и люта  и „никоя елинска баня не може да се сравни с тях”.

 Друг летописец – Нестор, автор на първата книга на руски език, през XI век описва обичая за напарването в банята, развеселените и зачервени хора, които се бият с метлички по голите телеса, като внимателно пояснява, че по „този начин се мият, а не се измъчват”. И явно е имал основание за тази бележка, защото повечето чужденци са смятали целия ритуал по паренето и особено елемента с налагането с метлички за особен вид самомъчение и християнско себеотдаване.

 Не по малко удивление е предизвиквала банята и у нашествениците по тези земи. През зимата на 1237 г., когато внукът на Чингиз хан прегазва южните части на Русия, единственото, което му привлякло окото, била гледката на разгорещени хора в ледените води. Съветниците му обяснили, че в тези „упражнения” се крие тайната на руската сила. Татарите остават трайно по тези земи, но банята пак не изчезва, а просто се възприема от монголските племена и трайно остава в културата им. Несъмнено най-голямо влияние за разпространението на руската баня из Европа има Петър I. Първото нещо, което направил при пристигането си в Холандия е да изгради  дървена баня. А по време на престоя му в Париж войниците му най се забавлявали да се мятат в ледените води на Сена след хубаво напарване пред  изумените погледи на събралата се тълпа. Обяснението било, че от лошия парижки въздух силите на войниците отслабнали и имали нужда от обновление. Построяването на парилнята е истинско майсторство.

 Всеки елемент има значение и заслужава специално внимание. По традиция и до ден-днешен банята се изгражда от кръгли дървени трупи на борове и ели. Най-добрите са от северните райони, където дърветата растат бавно, трупат плътност, така че после при нагряването отделят по-малко смола. Помещенията са две: стая за събличане и почивка, където се пийва чай, хапват се пироги и закуски, и основното помещение – парилнята с нажежената печка и камъните върху нея, т. нар. каменка. Това е сърцето на банята.

 Гъстите ароматни пари, тишината и горещината отпускат напълно всички сетива, насищат кожата с влага, отпушват порите и отмарят тялото. А масажът с метличките по тялото е като най-фина ароматерапия. Приготвянето на метличките също е важен ритуал. Събрани още от лятото брезови, липови и хвойнови клонки се сушат на сянка и се пазят за зимните къпания. Преди употребата им те се накисват в гореща вода, за да „подишат” и етеричните им масла да попиват леко в кожата. Принципите на самото парене в общи линии са запазени и до днес. Горещите камъни върху каменката се поливат с вода, която насища въздуха с гъсти пари. Човек лежи спокойно, диша с пълни гърди и напълно забравя за външния свят. В парилнята е тихо, тъмно и упойващо сигурно – както казват руснаците, „като в утроба”.

 Всеки елемент от това преживяване е наситен с много фантазия и познания за лечебната сила на билките и влиянието им въху човешкото тяло. Дори водата, с която се поливат камъните, не е просто обикновена бистра вода, а билкова настойка от различни треви и аромати. Билките се подбират в зависимост от целебния ефект, който се търси. Страдате от простуда или грип? Най-добрият вариант за вас е настойка от хрян или горчица. Горещите пари отпушват дробовете и прочистват дихателните пътища. Други билки – лавандула, мента, бреза, евкалипт, мащерка, лайка помагат при всевъзможни други заболявания, но и действат общоупоскояващо и реаксиращо на нервната система.

 Ако полеете камъните с настойка от квас или бира, в банята се понася упойващ аромат на топъл хляб. А само една лъжица мед във водата е достатъчна, за да изпитате усещането, че попивате сладкия аромат с кожата си. Силно ободряващо действие имат и парите, наситени с мирис на кафе – няколко лъжици кафе във водата са напълно достатъчни за освежаване и бистрота на ума. Кулминацията е самият завършек – обливането с ледена вода. Рязката промяна на температурата стимулира силно кръвообращението, закалява тялото и създава изключително усещане за очистване и обновяване. За истинско прераждане. Или както хубаво го е описал неизвестен автор от древността, „…десет са преимуществата на парилнята – бистрота на ума, свежест, бодрост, здраве, сила, красота, младост, чистота, приятен цвят на кожата и вниманието на жените”. Май няма нужда да се добавя нещо друго. Просто опитайте.

Източник: www.banispa.com