Всички употребяваме вербални клишета. Не, вербални клишета звучи претенциозно. От устите на всички ни понякога се изплъзват словесни шаблони, изпразнени от съдържание. Българският език като богат и пъстър е бъкан и с такива конструкции. Например, когато общуването върви лежерно и необременяващо, доста често се ползва "направо". НапраО-то не значи абсолютно нищо - то само маркира, че отсрещната страна хем не те слуша, хем няма грам желание да бъде активна част в диалог.

 Към "бива", "екстра", "направо" и прочие нищо-не-значещи думи съм безпристрастна и апатична. Все ми е тая. Има един словесен "боклук" обаче, който напоследък ме влудява. То е отрицателният еквивалент на "направо"-то - възклицанието "ужас", което ненавиждам, защото досега не съм срещала нито един случай, в който да е употребено уместно и адекватно. Широобхватността на "ужас" е грандиозна - от "фризьорката ме подстрига малко повече" през "намалиха заплатата на мъжа ми", "синът ми има петица", "купих развалено сирене", до "близък роднина се разболя тежко" и "един приятел катастрофира".

 Всичко се слага под един знаменател и всичко е "ужас". В употребата на това дразнещо възклицание няма нюансиране и степенуване - когато отсрещната страна оцени нещо като негативно, веднага му се слага стигма "ужас". И аз всеки път изпитвам ужас, когато чуя "ужас". Защото лично за мен, като човек, който се опитва да мисли и да борави целесъобразно с езика, такива ужасяващи думи като "ужас" е грубо и вулгарно да се използват напразно. Не съм суеверна, просто не ми харесва, когато езикът се изнасилва изкуствено. Ако бъдем буквални, "ужас" са природни бедствия, войни, разрушителни катаклизми, човешки трагедии и прочие, и не е адекватно на ежедневни неприятни ситуации, с каквито се сблъсква всеки в бита си, да се лепят подобни силно негативни етикети. Вероятно преувеличавам. И все пак, кое ви звучи по-стресиращо - "развали ми се пералнята" или "ужас". Да ти се развали пералнята е стандартна случка от бита, с която някак се справям. Но, чувайки по пътя към сервиза за ремонт неколкократно от случайни граждани, с които съм разменила приказка, "ужас", ситуацията започва да натежава и в главата ми.

 Най-неприятно и трудно обаче винаги ми е било, когато трябва да съобщя за сериозна криза или инцидент - лична болка, нещастен случай, болен човек и прочие. С приятелите нямам проблем - подбирам си ги. Но имам проблем с тези, които възклицават "ужас" точно тогава, когато имам остра нужда да чуя друго. Каквото и да е, но друго. Знам, че когато човек споделя за болезнено събитие от живота си (на колеги, работодатели, съседи и т.н.), той иска емпатия, съчувствие и топлина, а не подсилване на ужаса със словесни потвърждения (ужас!). И повярвайте, ако просто подменим клишето с по-малко драматично такова, можем да усмихнем някого и да не бъркаме грозно в болката му.

 Не съм употребявала "ужас" никога. Използвам други шаблони. Ако ситуацията е традиционна битова, спокойно мога да се измъкна с – "Не се връзвай на глупости. Толкова по-важни неща има в живота. Я горе главата". Ако някой иска да ми признае за драма в живота си, това значи, че иска да сподели, очаквайки подкрепа (не съжаление). "И това ще мине. Всяка болка е урок. Гледай философски на нещата. Спокойно, всички сме се сблъсквали с подобни неща.Те ни правят по-мъдри и по-силни" са чудесни алтернативи, които освен че не звучат грозно и арогантно, могат да дадат искрица надежда, а не да форсират нечия болка и драма.

Източник: www.highviewart.com