+ Предложи публикация
11.11.2018

Ужасни предци: как е изглеждала потребителската кошница през Каменната епоха

  Диня с размер на грахова шушулка, банани със семки, виолетови моркови и твърда царевица – нашите далечни предци са съзрели потенциала в тях и са селектирали великолепни сортове. на различни плодове и зеленчуци. С помощта на анализа на ДНК ние стигнахме до откриването на корените на съвременните селскостопански култури.

 Разказваме ви кога хората са започнали селекцията на плодовете и зеленчуците и как това се е отразило на тяхното качество.

Царицата на полето

 Предшественикът на царевицата се нарича теосинте (върху който преди девет хиляди години се е спрял критичният поглед на Homo sapiens) и той толкова малко прилича на своя съвременен вариант, че учените дълго време са поставяли родствената връзка под съмнение. Край на спора поставила разчитането на ДНК на съвременната царевица и на древния кочан на теосинте (до ден днешен той расте като диво растение в Южна Америка), намерен от археолозите в една от пещерите в долината Теуакан в Мексико. Остатъкът от растението, което било на възраст 5310 г., се оказало липсващото звено между жълтата царевица и теосине, който няма дори кочани, а стъблото му завършва с малки класове с твърди зрънца.

 По размера на своя кочан растението, намерено в пещерите на Теуакан, е по-близо до своя див предшественик – около два сантиметра дължина, но за сметка на това на външен вид повече прилича на съвременната царевица. Зърната на древното растение, лишени от твърда обвивка, са се разполагали около твърда централна част и били обгърнати от листа. Опирайки се на сравнителния анализ на три генома, учените достигнали до извода, че превръщането на теосинте в културата царевица се случвало постепенно, а не в резултат на рязка промяна на гените, както се считало по-рано.

Горчив горски плод на ивици

 През 2014 г. на аукцион, организиран от „Кристис”, е изнесен натюрморт на италианския художник Джовани Станки, който привлякъл вниманието не толкова на изкуствоведите, колкото на историците и ботаниците. Сред майсторски изобразените праскови, круши и ябълки се намирал и една доста странна диня, с наистина дебела (даже за диня) кора и с огромни семки. Сладката червена пулпа в плода била малко, а по-голямата част от плода изглеждала бяла и негодна за ядене. Динята действително изглеждала по този начин през XVII век, а нейният див предшественик – динята тсама (Citrullus ecirrhosus), растяща в африканската пустиня Калахари, представлява плод на ивици, не по-голям от пет сантиметра в диаметър, твърд и горчив. Съдържанието на захари в него е три пъти по-малко отколкото този в съвременната диня, но за сметка на това в него има мазнини и нишесте. Анализът на ДНК доказва, че тсама и съвременната диня са роднини.

 Първите, които решили да култивират дивия плод, били древните египтяни преди повече от четири хиляди години – в техните гробове често са намирани семена от древня диня.

Домат като касис

Преди няколко хилядолетия доматът също изглеждал по начин, по който днешният човек не би го разпознал. Гроздовете от малки плодове приличали на малко по-едричък касис. Южноамериканските индианци, които вероятно били първите „опитомили” домата, в процеса на селектирането му отдавали предпочитание на най-едрите плодове. В резултата на тази селекцията кардинално били променени структурата и работата на гена CRS, който отговаря за размера на плода. Провеждайки стравнителен ДНК-анализ между културните и дивите сортове на домата, международна група от учени установила, че във всички съвременни сортове домати, които се отглеждат от хората, е налице „повредена версия” на този ген.

Култивирането на домата се отразило и на неговия вкус – той станал по-сочен. Това е страничен ефект от опитите на селекционерите да уголемят размера на плода и от резултата на необикновено взаимодействие на гените, отговарящи за защитата на плодовете от сушата.

Виолетов смърдящ морков

 Дивият морков, който растял преди няколко хилядолетия в Близкия изток и Централна Азия, бил тънък, бял, горчив и миришел неприятно. Отглеждането му започнало заради ароматните му семена, а на кореноплода хората обърнали внимание едва в първите векове на нашата ера.

 Отначало култивираният зеленчук бил с жълт или виолетов цвят и едва през XVII  век се появил обичайният за нас оранжев морков. Някои изследователи приписват появата на характерния му днес цвят на холандските патриоти, които желаели кореноплодът да бъде свързван с тяхната нация, а други считат, че оранжевият морков не придавал на блюдата непривлекателния кафяв отенък и затова селекционерите го предпочитали пред виолетовия. Каквато и да е била причината за еволюцията, свързана с оранжевия цвят, тя се оказала правилна и много полезна.

С ъгласно резултатите от изследвания на американски учени, именно пигментите, свързани с оранжевия цвят (каротиноиди), правят моркова толкова полезен. Счита се, че каротиноидите са метаболическите предшественици на витамин А, който съгласно вижданията на съвременната наука  е много важен за доброто зрение.

Банани със семки

 Най-забележителната особеност на култивирания банан, чиито плодове днес можем да си купим във всеки магазин, е тази, че той не може да се размножава самостоятелно. Фермерите се сдобиват с нови бананови „дървета” вегетативно, засаждайки филизи, който изникват върху стари растения. За сметка на това предполагаемият див предшественик на банана Musa acuminate, който до ден днешен расте в Югоизточна Азия, се размножава самостоятелно, защото има доста едри тъмни  семки – по 50-60 във всеки плод. Черните точки в сърцевината на днешните банани от нашата трапеза са спомен от точни тези семена.

 Днешните банани са два пъти по-едри от своите диви предци, но са напълно беззащитни пред инфекциите и паразитите, на които прародителите им успешно са се противопоставяли. По-голямата част от културните сортове (47 процента) произлизат от така наречената група Кавендиш (Cavendish banana), а ограниченото генетично разнообразие винаги е равносилно на смъртна присъда, защото растението не успява да еволюира в крак с мутиращите вредители.

 Изход от тази неприятна ситуация намерили австралийски учени, които предложили на култивираните банани да се „присаждат” гени на техните диви предци. Изследователите вече са успели да отгледат няколко такива „подивели” растения, които успешно се справили с панамската болест по бананите, предизвикана от гъбите от рода Fusarium.

Превод от руски език за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Оценка 4.87 от 31 гласували
Създайте профил в УЧИТЕЛИ БГ - сайтът с най-много запитвания за уроци и курсове.
Регистрирайте се като:
Учител Треньор Детегледачка Детски психолог
Школа Училище Занималня Спортен клуб Детска градина, ясла Детски клуб, център
Родител / Обучаем


Създайте Ваш профил в сайта УЧИТЕЛИ БГ - над 150 000 родители и обучаеми на месец търсят индивидуални или групови уроци    Регистрирай се
Учители БГ използва бисквитки РАЗБРАХ