Поморийското езеро е естесвена свръхсолена лагуна, разположена на българското Черноморие, северно от гр. Поморие. В миналото Поморие е било остров, който чрез образуването на две пясъчни коси – на запад и на север - се е свързал със сушата. Днес езерото е отделено от морето от северната пясъчна коса, която е дълга около 5 км и широка 50 м. По протежението на тази пясъчна ивица са се сформирали пясъчни дюни, покрити със специфична растителност. Интерес представлява „черния” пясък, от който е изградена тази пясъчна коса, като цвета му се дължи на високото съдържание на железни окиси. Високата соленост на езерните води в комбинация с топлия климат още от древността са били предпоставка за развитие на солодобив чрез изпарение. Тези дейности има повече от 20 века история в района. Това предполага и превръщането на част от езерното крайбрежие в солници – специално създадени басейни за добив на сол.

 През втората половина на ХХ век е извършена голяма реконструкция на Поморийските солници, която е довела до изграждането на система от земно-насипни диги в езерото и разделянето му на един голям и няколко по-малки басейна. В западната част на езерото се е вливала р. Адата (Каменарска река), която за целите на солодобива е била отведена от езерото чрез отводнителен канал. Дъното на езерото е покрито с черна кал, богата на минерали и микроелементи, която притежава лековити свойства и се използва за медицински цели. Калолечението има дълги традиции в Поморие, като основните приложения са при кожни болести и заболявания на опорно-двигателната система. През последните години лечебната кал намира приложение и в козметиката, възстановяването и процедурите по разкрасяване. Лечебната кал е продукт, който се получава при разграждането и последващата минерализация на мъртвата органична материя (фито и зоопланктон) в специфичните условия на висока соленост.

 Високата соленост (над два пъти по – висока от тази на Черно море) е създала уникална среда, към която са се приспособили различни растителни и животински организми, като например солничното раче Artemia и растението солянка (Salicornia europaea). Разположението на езерото на западния бряг на Черно море, по протежението на който преминава втория по големина миграционен път на птиците в Европа – Via Pontica – обуславя голямото разнообразие от видове, което може да се наблюдава тук.

 В Поморие, древният Анхиало, морска сол се добива от незапомнени времена. Според българските историци, солниците са съществували още преди основаването на града (около V век пр. Хр.). Солта се превърнала в начин на препитание, а технологията се предавала от поколение на поколение. Музеят представя древната анхиалска технология за производство на морска сол. Той се състои от експозиционна зала и 20 дка действащи солници. Солниците към музея произвеждат сол по същия начин, както това е ставало в древността. Въпреки, че съвременното промишлено производство осигурява в изобилие, в миналото – солта е била рядкост. Точно затова, по някои места тя е имала стойността на злато. Още от древността е била предмет на икономически и търговски сделки, средство за икономическа размяна, лекарство или пък символ на добро благосъстояние. През османския период върху добива и търговията с морска сол е бил наложен държавен монопол. В различни периоди произвежданата в България морска сол е задоволявала различна част от потребностите на страната. Пазар на солта, произведена в Поморие и в миналото и сега е главно територията на съвременна България. В различни времена, обаче, сол се е изнасяла главно в земите на съвременна Турция, Гърция, Румъния и дори Грузия. Износът в страни, известни като производителки на сол, може да се обясни със специфичните качества на поморийската сол.

 До 1947 г. солниците в Поморие са били главно частна собственост. В периода 1947 - 1949 г. е била извършена национализация без по същество да се измени технологията на производството. Това са били солници с многократно събиране на солта. Този тип производство функционираше до 1981 г. включително. След това се извърши реконструкция на извънградските солници и се премина изцяло на солници от индустриален тип. Едновременно с това солниците, разположени непосредствено до града от края на 60-те години бяха изоставени и постепенно тяхната територия се застроява. В годините след 1989 г. започна обратният процес на реституция - възстановяване на собствеността на бившите им собственици. От гледна точка на производството интерес представляват извънградските солници, тъй като урбанизирането на градските солници е необратимо. Тук възможностите са различни както в областта на технологията на солопроизводство, така и по отношение на организацията на собствеността.

 Днес, музеят разполага със специализирана литература. Модерната музейна сграда е обзаведена със съвременна аудио и видеотехника и предлага отлични условия зa срещи и конференции. Разполага с богата колекция снимков материал от началото на ХХ век и копия на документи от периода XV – XIX век, които разказват за производството и търговията на сол по българските земи. Освен това, отблизо могат да бъдат разгледани автентични инструменти и съоръжения като дървени колички, гребла и други пособия. А на открито - възстановена част от теснолинейката за транспортиране на солта, допълва музейната експозиция. Музейните солници и днес произвеждат сол като използват автентичната „анхиалска” технология, която се практикува повече от 25 века. Тя се състои в последователно преминаване на морската вода от морето през езерото и оттам през няколко по-малки басейна с цел изпарение и повишаване концентрацията на солта. Процесът завършва с кристализация в малките солници с размери от 80 – 100 кв. м. Там слънцето, вятърът и майсторството на соларите, наследявали занаята от поколения, превръщат солената вода в бяла кристална сол – „бялото злато на Черно море”.

 Посетителите могат да видят "на живо" всички технологични операции, да разговарят със соларите за тънкостите на занаята, да усетят автентичната атмосфера на миналото. Една от задачите на Музея на солта е да запази материалната и духовната култура, свързана със солопроизводството, да съхрани и предаде на следващите поколения знанията и уменията на дедите. Музеят в Поморие е единственият в Българин и Източна Европа специализиран музей за производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода.

Източник: www.greenbalkans.org