Още е рано. Май вие гнезда на високата бреза пред къщата. Свраките му помагат, чупят от сухите клони на чинара, стискат ги в острите си човки, карат се помежду си, нареждат се на шумна и смешна стража по стрехите, безупречно стегнати в черно-белите си костюми. Сутринта е сънена. Не бърза. Дълго се излежава. Увива се в мъглата като в същинска копринена нощница и се унася от птичите песни. Бавна е. Тихият вятър дръпва завивката й и я отвява като ехо от песен. Става сутринта. Измива очите си с роса, в която още се оглеждат сънища. Облича зелената си нефритена дреха. Нанизва на шията си герданче от цъфнали невени. Слага си зад ухото аромат от червени, розови и жълти рози. Облаците, разноцветни и надиплени като невестин чеиз, крият слънцето от очите й. Гълъбите, подхванали крайчетата на небето, литват и го опъват като платно за рисуване. Сънена е още сутринта, спъва се, ритва с малко краче и разлива боите по небето – светлосиньо, шипково розово, пурпурно, прасковено, златно. И какво да види – нарисувала сънищата си…
Майски сънища. Храсти с ароматен люляк. Лястовичи яйца. Пурпурни кандилки. Лилави ириси. Аромат на розови божури. Внезапно плиснали дъждове. Дъги. Дълги разходки с колело. Обещания, нацъфтяли по гладките клони на дюлята. Цели поляни с бяла паричка, глухарче и лютиче. Цъфнали кестени. Винени на цвят иглики. Ококорени сини незабравки. Хиляди нюанси на зеленото. Букет момини сълзи. Леки дрехи. Новоизлюпени пеперуди. Бяла акация. Първите макове. Първите череши. Първите ягоди. Огромни квадрати с яркожълта рапица и зелени избуяли жита.
Май е от оная уютна сигурност, дето си я носиш като любима кашмирена дреха. Май е усещането за цялостност, което ти позволява да гледаш на света с хиляди очи. Май е изтърсена торба с чудеса. Май е едновременно ръката, която те благославя, изпраща и която целуваш, когато се завръщаш. Май е дом. Май е топъл и сладък сън, от който и на мен не ми се събужда.
Автор: Ивелина Димитрова
Източник: www.myvelikoturnovo.com