Потегляме от столицата Кампала с нейните гета и се отправяме към град Джинджа.

Предполагали ли са някога кравите, че ще ги накарат да минават по пасарелки?!

Търговски център край пътя.

Така горе-долу изглежда пространството край пътищата на Уганда.

Безбройните пазари.

Продават се или евтини китайски стоки, или плодове и зеленчуци.

Селски пътища.

А ето и самите села:

 Типична къща, площта е около 15 кв. м. – просто четири тухлени стени и отгоре ламаринен покрив.

Уганда е страната с най-голям прираст на населението. Всяка жена ражда средно по 5,6 деца (средният показател за света е 2,4). Стига се и до удивителни рекорди. Четиридесетгодишната Мариам Набатанзи от село на север от Кампала е родила 44 деца, от които 38 са оцелели. Но между другото съвсем наскоро разбрах, че такива красиви показатели може да се използват, за да се подлъгват туристите.

Респективно Уганда е най-младата страна в света. Средната възраст на населението е едва 14,8 години.

Селски пазар.

Магьосниците и шаманите в Уганда са уважавани, но същевременно от тях мнозина се страхуват. От една страна много хора използват техните услуги, а от друга страна магьосничеството се приравнява на използване на физическа сила. Затова, когато заподозрат някого в магьосничество, с лекота може да бъде убит. И съдейки по местните новини, убийството обикновено се извършва от тълпа – видимо заради страх, че обикновен човек не би се справил сам с магьосника.

За помощ към шаманите се обръщат дори и високопоставени политици. Например спикерът на парламента на Уганда Ребека Кадага вероятно си е сътрудничела с шамана Дамиан Акузе. След което той я обвинил, че не е платила магьоснически услуги на стойност от 200 милиона шилинга – това е почти 55 000 долара и дори е подал искова молба в съда. В нея той твърдял, че именно неговата магическа сила, която Кадага ползвала от 1990 г., са я довели до властта. След подаването на съдебната претенция, в дома на Акузе нахлули привърженици на Кадаги, извлекли знахаря навън и ги изгонили от селото.

Угандийското магьосничество има и своята мрачна страна – детските жертвоприношения. Ако ритуалните убийства на петли и кози не помагат, шаманът понякога казва, че не би било лошо да се използва детенце. Счита се, че такава „чиста“ жертва води до най-добрия резултат. Между другото от гледна точка на магьосника - белезите, пиърсинга и други подобни неща по тялото правят човека „нечист“. И много африкански родители правят белези на децата си, за да ги защитят от смахнатите магьосници.

Самото жертвоприношение протича по следния начин: на все още живото дете се ампутира някоя част от тялото. Разбира се, след такава процедура, много малко деца оживяват. Шаманите събират кръв, за да я смесят с трева и да направят от нея отвара. Понякога с детето „освещават“ дома. За целта – живо или мъртво, цяло или разчленено, то се погребва под фундамента на къщата. Като цяло се счита, че подобна жертва е на богатство и процъфтяване. Някои от богатите жители на Уганда считат, че за да станат членове на парламента, задължително трябва да убият дете. Така че ръцете на угандийските депутати са изцапани с кръв в прекия смисъл на думата. Хората вярват, че ритуалът по убийството на дете увеличава магическата сила на шамана. Това е омагьосан кръг: колкото повече убийства има записани на своята сметка, толкова е по-богат и авторитетен е шаманът. В резултат към него се обръщат все повече угандийци и биват убити още повече деца.

Между другото от всичко това страдат и „нормалните“ знахари, които не правят нищо повече от това да варят билки и които не принасят никого в жертва. В съзнанието на народа те също започнали да се отъждествяват с магьосниците и затова и те понякога стават жертва на убийство.

Твърди се, че в Уганда ежегодно изчезват около 3000 деца. Много от тях вероятно са били принесени в жертва.

Джинджа е вторият по големина промишлен център на Уганда, разположен на брега на езерото Виктория, точно на мястото, където води началото си река Нил. Тук се произвежда стомана, захар, бира и палмово масло. Освен това в Джинджа се строи завод на местната компания Kiira, която произвежда автобуси, електробуси, електромобили и дори е демонстрирала концепция за автобус на слънчеви батерии. Статусът си на град Джинджа е получила отскоро, през юли 2020 г., но вече е успяла да се побратими с китайския град Шънян. Така че не би било никак учудващо, ако скоро китайците налеят пари в новия завод.

Но тук китайците вече са изпреварени от индийците! Някога в Джинджа е живеела една от най-големите индийски общности в Африка. В началото те пристигнали тук, за да търгуват и да строят железопътна линия, а след края на Първата световна война отглеждали захарна тръстика по бреговете на Нил. Говори се, че край изворите на Нил, съвсем близо до Джинджа, бил разпръснат част от праха на убития през 1948 г. Махатма Ганди.

В началото на 70-те години на миналия век целият бизнес в града принадлежат на индийците. През 1971 г. на власт в Уганда идва диктаторът Иди Амин. Само след година управление той заповядва от страната да се изгонят всички азиатци. Много от индийците емигрирали в развитите страни.

През 80-те години, след бягството на Амин, някои индийци започнали да се завръщат в Уганда, но далеч не всички направили това. Много от къщите на индийците все още стоят празни. Оцелели са дори и техните храмове.

Всичко това са изоставени домове на индийци. А повечето от търговските компании в Джинджа и до днес са собственост на индийци – както гигантите на индустрията, така и малките магазинчета.

За разлика от столицата Кампала, в Джинджа има тротоари. В крайна сметка поне техните останки.

Политически плакат край надпис 'No posters'.

На работното място главното е комфортът.

На някои от манекените патриотичните угандийци са нарисували blackface, защото никак не е коректно да се стои насред Африка с бяло лице.

Поща.

В големите градове на Уганда навсякъде има реклама на Airtel Money – това е индийска електронна платежна система. Очевидно делото на индийците продължава да живее не само в локалния бизнес. Местните карат индийски мотоциклети и използват индийски мобилни приложения.

Блясък от колекцията „Пролет-лято 95“.

Улична храна.

Прясното мляко се продава в торбички.

Няма никакви ограничения за продажбата на алкохол. Той се продава и на сергиите. Виждат се бутилките със знаменития джин Uganda Waragi. Между другото можете да видите алокохол да се продава и в торбички, макар властите да се опитват да се преборят с това.

Улично ателие.

Нил. Макар че тук реката се нарича Виктория-Нил, а „нормалният“ Нил започва далеч на север, край суданския Хартум.

От названието става ясно, че Виктория-Нил изтича от езерото Виктория и се влива в езерото Алберт. След езерото Алберт – може да ви удиви, но това вече е река Алберт-Нил. На територията на Уганда няма други участъци на най-великата африканска река.

Виктория-Нил има много прагове и водопади.

Рафингът в началото на река Нил се счита за един от най-добрите в света: тук има прагове от всички 6 категории на сложност. Но ако опитът ви не е голям, има голям риск да попаднете в някоя угандийска болница.

Летището на Джинджа.

Местната авиокомпания предлага на туристите рейсове до националните паркове.