Много пъти съм я слушала тази песен, но днес сълзите просто бликнаха от очите ми… Аз за съжаление не зная, дали моята Любима първа учителка - другарката Кузманова (от 5 ОУ“ Иван Вазов“ - гр. София) е още жива и ако да - къде ли е тя сега и дали се справя с мизерната пенсийка, която дават на хората като нея. И когато моите деца днес се гушкат в техните любими Учителки (г-жа Йорданова на Софи и г-жа Кюркчиева на Алекс), аз изпитвам толкова смесени чувства – от една страна (не ме е срам), да си го призная им завиждам, че още са малки и могат да се гушнат в тези жени и да се почувстват уютно. Добре че и двете госпожи са по-високи от мен, та понякога и аз се гушкам в тях (имам честта те да са сред приятелките ми, освен че са и госпожите на моите деца). И на мен ми става едно такова хубаво и уютно и знам, че всичко ще бъде наред… Когато виждам как децата ми гледат Госпожите с такова голямо обожание, не мога да не си спомня за моята др. Кузманова! Имам една снимка, на която тя ми дава дипломата, а аз я гледам с такова обожание, с такава Любов и заслушвайки се в текста на песента се замислих – наистина, колко ли побеляват косите на Учителките от нас…

 Другарката Кузманова беше млада, стройна, красива, винаги се обличаше много шик – даже по онова време на масова конфекция. Не зная дали тя си шиеше дрехите на шивач, но беше страшно елегантна! Тя бе човкекът, който ме научи не само на буквите, но и да обичам България, защото дотогава, повлияна от майка си, обичах само Гърция, макар и никога да не бях ходила там. Тя ме научи на естетика, научи ме да обичам красивото, доброто, научи ме на всеотдайност! Дори и днес, когато на моите приятелки и Учителки понякога им идват в повече проблемите в училище и възкликват в един глас – Не мога повече, ще ида да стана продавачка или каквото и да било друго!!! Аз само мога да се моля на ангелчетата, да им помогнат и да продължават да преподават, защото знам че и те самите ще чувстват опустошени от раздялата с децата, а и децата ми ще се почувстват изгубени!

 Наскоро си намерих един от дневниците (колко е хубаво, когато взема да почистя малко из натрупаните с вещи, кюшета) и там откривам, че съм си записала следното – Моля ви, мили ангелчета, когато децата ми тръгнат на училище, да им се падне Поне една Учителка, която да бъде с огромно и добро сърце, ще обича професията си и ще бъде духовен човек! И ето днес Софи е в трети клас, а Алекс - в четвърти. Мечтите ми държат моите деца за ръка от първия учебен ден! И ето, днес аз не зная как да изразя благодарността си към учителките и само продължавам да се моля, когато на моит деца се наложи да сменят училището след 7-ми клас, да попаднат отново на такива Учителки! И наистина не зная, дали е толкова важно дали ще завършат „елитно“ училище, или ще завършат едно „обикновено“ селско училище, за мен е важно, че когато завършат основното си образование, ще са научили важните уроци от живота! Да ценят и уважават приятелите си, да обичат България и да уважават историята си (благодарение на неуморните усилия на г-жа Йорданова, която където, каквото чуе за изложби и музеи, ги води и на г-жа Кюркчиева, която влизаше в какви ли не роли само и само децата да разберат и обикнат историята). Да се научат да прощават, защото всекидневно децата се сбиват, но под ръководството и напътствията и безкрайните миролюбиви монолози от страна на госпожите, все пак накрая децата си подават ръка, потупват се по рамото и прошката бива дадена. Учат се да работят в екип (почистваме заедно училището, за да се научим да пазим и за да ни е красиво).

 Учат се да готвят заедно – Мамо, мамо ще ме прощаваш, ама бисквитената торта на госпожата беше много по-вкусна!!! Учат се да помогнат на изпаднало в беда другарче, или да съпреживяват заедно всички мъката по починалото котенце или кученце, учат се от своите грешки и от грешките на своите другарчета. Научават с учудване, че и Госпожите се учат от тях! Учат се на естетика, на традициите, учат се, че понякога е по-сладко да дариш на нямащият, отколкото ти да се натъпчеш като пуйка, докато детето до теб да няма парички да се вземе дори една баничка! Учат се на първите любовни драми - Мамо, мамо, ама знаеш ли че еди кой си си харесва еди коя си, но тя пък си харесва друг… Казвам ви турските и индийските сериали пасти, да ядат! Сценарии мога да напиша по драмите, които се вихрят в класовете им… Учат се да се грижат и пазят природата, защото, когато сами засядат на двора цветя и дръвчета, ги пазят като очите си! Учат се да постигат мечите си, да гонят върхове, но и да знаят как да се изправят, когато ги победят, защото – Мамо, знаеш ли, госпожата ми каза, че е много горда с нас!!! И така, единственото, което ми остава да кажа от мое име и надявам се един ден от името на децата ми е:

Прости ми, прости ми прегрешенията и болките от другите и мен, ти хора ни направи – Учителко, Любима добър ден!

Източник: www.vipstories.eu