Преди дни колега учител написа в своя Фейсбук профил за дързостта на ученичка, потърсила сметка от него за свободно споделени думи в социалната мрежа. Госпожицата нахълтала в час и безцеремонно пред всички ученици поискала извинение за написан коментар, който обиждал нейното семейство. Думи на лично неодобрение на образователната реформа, но без каквато и да е персонална квалификация. В очите на момичето, обаче, обструкциите към депутатския труд на нейна роднина изглеждат като лична обида. Проблемът не е в емоционално изкривената представа за засегната чест от едно изречено несъгласие с нормативни текстове. Проблемът е в това, че едно осемнадесет годишно момиче, което изучава правата и ценностите е яхнало нетолерантен устрем и обвинява свободното слово. Два пъти по-голям проблем е, че е на прага на дипломирането, не уважава правилата и ползва вербални заплахи срещу въпросната свобода на словото.
Няколко дни по-късно в нажежен спортен сблъсък между училищни конкуренти едната агитка си позволява издигане на обиден транспарант, а опитът на преподавател да защити честта на училището е посрещнат с юмручна закана от ученик. Отново безцеремонно потъпкани права и поведение далеч извън правилата. Неотдавна ученик си позволи да изпрати за Свети Валентин писмо с вулгарни думи към своя учителка. Без плик и поща, а по друг ученик и достъпно за всеки поглед. Не си струва да коментирам, че това дори не е дързост, а чиста проба простотия. Тревожи ме унизителното отношение към преподавател и взломното нахълтване в личния му свят.
Три различни аспекта на един и същи провал. Училището като възпитателна институция. Резултатът от всички реформи, сътворени през последните две десетилетия. Вперени в това какво и колко трябва да се учи и забравили, че учителят формира преди всичко хора, а не ходещи речници или енциклопедии. Десетилетия, които изкопаха огромна пропаст между обучители и обучаеми. Учителите станаха безразлични чиновници, а учениците пресметливи прагматици. Отказахме да възпитаваме и те порастват с изкривената представа за права и ценности, за граници и допустимо поведение. Станахме съучастници в покушението срещу правилата. Снизхождението към дребните нарушения, като това да пушиш публично и демонстративно, е доза кураж, която все някога ще се излее във вулгарно послание или в скандални думи по време на учебен час. И докато гледаме на подобни прояви като тийнейджърски инфантилизъм нечия ръка посяга към учителя. Въпрос на време е да удари наистина. Преди да проумеем, че учителството не е просто скучна четиридесет и пет минутна лекция. Учителството е пример и възпитание. А то започва с уважение към правилата и правата. И строги санкции за тези, които ги нарушават.
Автор: Иво Райнов, учител
Гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф I“ гр. Ловеч
Източник: www.eratosten.wordpress.com