Ако си заслужил двойка, Йоргов ще ти я напише. Ако говориш в час, ще те смъмри и най-вероятно повече няма да нарушаваш реда. Строг е, имаме респект, но е справедлив и човечен. Прав е, ако не спазваме дисциплина, нищо няма да научим. Може да звучи странно, но това разказват 17-годишни момчета и момичета от 11 клас на СУ „Сава Доброплодни“ в Шумен.

 В някои школа редът е труден, а при големите ученици почти невъзможен. В шуменското училище по изкуствата обаче, си обичат учителя по история Георги Йоргов, който не завърта лесно отлични оценки. От няколко дни са в еуфория – вече е сигурно, че на 1 ноември, Деня на будителите, престижната награда „Даскал Ботьо Петков“ идва точно в тяхното училище. И както малките ученици се изразяват, ще я получи „един господин, който много хубаво разказва“. Определението е на петокласник и става ясно, че не е случайно, защото Йоргов спазва максимата – „Урокът трябва да се изиграе. Като влезеш в час, трябва да бъдеш актьор. С глас, жест, мимики, трябва да прецениш кога да спреш, да направиш интелектуална пауза… Трябва да запалиш децата по това, което говориш“. Вече 40 г. играе на любимата „сцена“ в класната стая.

 И той като повечето български учители първо се е шлифовал далеч от големия град. Когато завършил история във Великотърновския университет, го разпределили в средното училище в община Каолиново. Само след година, едва на 25 г., станал най-младият директор на основното училище в село Пристое. След три с конкурс вече преподавал История на България във Военното училище в Шумен. Като асистент водел и лекции, и упражнения на курсантите. Повече от половината му стаж обаче, е в училището по изкуствата „Сава Доброплодни“, където учи на история таланти. „Ето, дори и в този момент, над нас тропат хоро, танцуват и се чува“, усмихва се Йоргов, докато разговаряме в училищната библиотека. Тази година преподава само на големи – 9, 10, 11 и 12-ти клас. Замества при малките, ако се наложи.

 И понеже има опит във времето преди демокрацията и след, логично любопитен e въпросът има ли разлика в поколенията? „Да, сегашните деца имат много повече информация. Преди трябваше да ходят по библиотеки, сега всичко го има в интернет и любознателните ученици бързо вадят много факти. Чели са и питат. Има класове, които ме държат 5 минути от междучасието и задават въпроси“, разказва педагогът. Затова учителят не може да се придържа само към учебника. „Винаги се стремя в часовете да актуализирам историческия материал, да го сравня с днешната обстановка. Често са възможни паралели със съвремието, а така поднесеното се възприема по-лесно“, обяснява Йоргов. Но държи на принципа – историческата коректност трябва да съществува, без да се съобразява с политическата конюнктура, трябва да се преподава истинската история.

 А колкото до дисциплината в час – при него няма разлика преди 1989 г. и сега. Редът е въпрос на учителя, който е възпитал взаимно уважение между преподавател и деца. Затова по-младите му колеги казват, че с класовете, на които той е преподавал история, много лесно се работи. Освен на история обаче, Йоргов казва, че първо учи децата как най-лесно да усвояват учебния материал. „Винаги, като почвам випуск, отделям първите няколко часа за пояснения – какво прави ученикът в час, вкъщи, видовете изпитвания, къде могат да се допуснат грешки, как се оценява тест, устен отговор“, споделя опита си Йоргов. После алгоритъмът на учене може да се ползва по всички предмети и дава възможност за 25 минути да се научи всеки урок. Разбира се, в клас трябва да внимаваш и да усвоиш около 60-70%.

 При по-големите Йоргов вкарва и академичен стил и така подготвя децата за университета. Още в училище неговите ученици умеят да си водят записки. Затова като го срещнат студенти, му признават: „Добре че бяхте вие и г-жа Полихронова. Можем да си водим записки, разбираме какво ни питат професорите. Аз нищо не съм направил, само съм дал методиката“. А най-голямото му признание е като го срещнат на главната улица в Шумен и му се хвърлят на врата. Мъже, завършили преди 10-15 г. Успели хора. Сред тях има и преподаватели по история. Макар че е мъж, и цветя обича да получава, но през 2014 г. той бил инициатор за първия учебен ден да няма букети, а парите за тях да отидат за наводнени бедстващи в Мизия. И децата се вслушали, събрали над 2000 лв., после инициативата станала национална.

 Учителят по история е и сред инициаторите Шумен да има паметник на Васил Левски. „Хубав е и е на мястото си, устояхме на нападките“, отдъхва си сега. Помни, че през 2015 г. помогнали и негови ученици, които направили компютърна възстановка как ще изглежда бюстът на 3-4 позиции в града и така доказали, че настоящото място е най-добро. „Който иска да си изчисти съвестта, да отиде и да сложи едно цвете на паметника на Левски. И затова ни е необходим“, съветва историкът. И без да си пада по излишното патриотарство е категоричен, че историята прави граждани, и това е неговата цел, и на колегите му. От няколко години заедно с преподавателките Светла Тодорова и Марияна Георгиева реализират проект „Заедно живеем, учим, успяваме“ за интеграция на различните етноси в училището и имат невероятни постижения по краезнание и патриотично възпитание. Между децата няма делене, има дискусии, съвместни презентации, екскурзии до исторически дестинации, разказват разпалено преподавателите. Преди 10 г., когато влязла за първи път в най-голямото шуменско школо, младата Тодорова аха да се откаже стъписана. Помни как Йоргов я потупал по рамото, развел я из цялото училище и усетила подкрепата, сега за нищо не би заменила преподаването. Още мнозина са благодарни на педагога с опит, който днес съветва всеки прекрачил прага на българско училище: „Ако мястото ти е тук, работи, но ако почувстваш, че не си за училище, не мъчи себе си и децата“.

 Когато номинирали Йоргов за наградата, всичките му колеги били единодушни, че достойно ще носи отличието. Последвало и одобрение от Консултативния съвет на директорите в средното образование, от Регионалния просветен инспекторат и комисия. Така 20-ата юбилейна награда, връчвана от Общонародна фондация „Христо Ботев“ идва в Шумен навръх празника. Българските учители имат нужда от внимание, поощрение, заслужават това признание, казва председателят на фондацията Боян Ботйов.

Източник: www.trud.bg