Учебната година отново е към своя край и за четвъртокласниците започнаха така наречените „малки матури“. Вчера около 60 000 деца се потиха над изпита по БЕЛ. Според МОН целта на Националното външно оценяване в 4 клас е да се измерят знанията на учениците по различните предмети, както и мониторинг на образователния процес. Но дали тази формулировка съвпада с мнението на учителите?

 Мариана Борисова е начален учител с над 30 години стаж в столично училище. Ето нейната позиция за това доколко са нужни и адекватни матурите за 4 клас. А наред с това и коментарът й за конкретни задачи от вчерашното външно оценяване по БЕЛ:

 „Лично аз нямам познати, нито колеги, които да одобряват този изпит в този му вид. Не че съм против изпитите, те трябва да удостоверяват до каква степен си напреднал, докъде си стигнал, какво можеш, къде си. Но на нашата целокупна общественост, голямата част от която са родители, не им стана ясно защо и с каква цел е приета точно тази форма на изпитване, кому е нужна, при положение че непрекъснато сме обсипвани със статистики, и то от международни източници, че нашите ученици били едни от най-неграмотните в Европа.

 Как е възможно ученици, които са неграмотни, непрекъснато да печелят призови места в международни математически олимпиади и състезания? Как е възможно българчета, които не знаят някой стих или песен (вярно е), да смайват чуждестранни умове с изключителната си даровитост – било като музиканти, в художествени изложби или спортни състезания? Докога българският ум и талант ще бъде ограничаван от мастити професори, всезнайковци и хонорувани преподаватели в университети, без реална представа за възрастовите особености, потребности и желания на децата на съвремието, ще взимат съдбоносни решения за тяхното обучение, бъдещо развитие и ще диктуват просто по статукво някаква форма, било на учебник, помагало, изпитен тест или решение, касаещо живота и бъдещето на тези деца?

 От МОН ми обясниха, че университетски преподаватели са изготвили поредния тест по БЕЛ, този, който дадоха вчера на 4 клас. Вярно е, че ще кажете, че учители също взимат участие със своето мнение. И знаете ли как? ПРОФОРМА! Всеки преподавател знае, че може да гласува за учебник с ПРИГОДЕН И НЕПРИГОДЕН. А отрицателното мнение нарочно е направено толкова сложно, че никой не иска да се обременява с обяснения, аргументи, мнения. Та въпросът е за днешните матури, а те – като вчерашните! Да се чудим отново – каква е целта на изпитващите – проверка на знанията или да порежем поредните четвъртокласници? Наистина си мисля, въпреки 30-годишния ми учителски стаж, колко от тези, съставящи тестовете за НВО – 4 клас, са просто хора, освен професионалисти.

 Каква е целта ви, господа? Какво целите с този вид матура за 4 клас? Защото не я разбрахме! Досега върви неяснота, напрежение между ученици, родители и учители. Мои колеги от 5 до 7 клас ни казват, че ако ние, началните учители, не дадем основата на граматиката по български език до 4 клас, след това всичко е загубено. И всички го знаем, само от Министерството не го знаят. Изведнъж решиха, че ще задълбаят в текста. Няма лошо, но как така изведнъж, без съгласуване, без промяна на програмата, на съдържанието на учебниците. Само по-гъвкавите издания взеха да бълват всякакви по вид помагала „Четене с разбиране“. И ние, учителите, взехме да се щураме какво да изберем, за да подготвим по-добре децата. И както винаги – по налучкване. В тая страна хазартът е на мода. Навсякъде! Дори в образованието! Има ли нещо ясно? Има ли категорични принципи? По какви критерии се провежда НВО?

 Вие, господа, министри, експерти, инспектори, познавате ли поне едно 10-годишно дете? Бихте ли го попитали тогава какво означава прозорлива? Може би, ако ви отговори, то вашето познато дете е от тези 10 процента много интелигентни деца. Именно „прозорлива“ беше верният отговор на 4 задача във вчерашния тест, въпреки че самият автор я нарича „хитрата лисица“. Оказа се, че много деца не знаеха какво точно означава тази дума и не им беше разрешено да попитат. На квесторите не им беше разрешено да обяснят. Нямаха дори възможността да насочат със синоним. Повечето деца бяха разочаровани и огорчени от липсата на всякаква съпричастност.

 Да, това е изпит, но трябва ли децата ни да бъдат смазвани от една безчувствена машина още на 10 години? Нямат ли право да попитат и да получат насока, обяснение, без да им се подсказва? И още нещо – от 11 въпроса вчера само 4 бяха с граматическа насоченост.  А сега един въпрос: Ако лъвът е подъл, а лисицата – хитра, вие кого бихте си избрали за приятел – лъвът или лисицата? Това трябваше да отговорят децата във въпрос № 6 и да го отбележат със знака √.

 Кой реши, че възможностите за избор са само две? Какво ще стане с дете, което не избере нито един от двамата герои? Няма ли право да не харесва нито един от тях? Кой определя ценностната им система с точки или липса на точки? Трябва ли единственият ни приемлив критерий за избор на приятел да бъде някой подлец или хитрец? На какво искаме да научим децата си? Какви хора искаме да ни управляват утре, решаваме сега!“

Източник: www.dnes.bg