До 1946 г. те са били поне 750 000 декара. Какво се случва след реституцията през 90-те и защо трябва да бъдат спрени схемите за заграбването на тези имоти. А средствата от тях да подпомагат образованието. Има една институция, която винаги е била свещена за българския народ и на която той не би позволил да се посегне - училището.

 Вероятно мнозина сънародници не са и чували за съществуването на училищни земи, което е в интерес на тези, които опитват да ги заграбят точно поради липсата на публичност и прозрачност. А всъщност училищните земи са възможност за допълнителни средства за модернизация на училището и образователния процес. Но вместо това са на път да се превърнат в поредната схема, чрез която някои искат да се обогатят, ограбвайки българските училища и бъдещето на българските деца. За какво става дума?

 Още през Възраждането е било въпрос на чест дори и за жителите на най-малките села да имат училище. Понякога най-богатите са предоставяли къщите си за училища или са строили такива със собствени средства в двора на селската църква. Ръководството на училищата, както и финансирането им е било в ръцете на църковно-религиозната община и на занаятчийските организации, които са ги издържали. След Освобождението младата държава не е имала достатъчен финансов ресурс за издръжка на около 1500 селски и 70 градски училища при 3 000 000 население (общо за Княжество България и Източна Румелия). За да осигурят бъдеще на децата си чрез образованието им, българите масово отделяли от залъка си за закупуване на земя за училищата, с чиято ежегодна обработка се е осигурявал достатъчно стабилен доход, за да не се закрие едно или друго училище. Така едно селско училище постепенно е ставало собственик на 100, 200, 500 до 3000 дка земя.

 Интересен факт е, че в началото на 40-те години на ХХ век в царска България броят на училищата нараства до 10 000! Това показва жаждата на българите за образование. По време на комунизма с индустриализацията на държавата градското население нараства от 1 700 000 души (при 7 000 000 население) през 1946 на 5 800 000 души (при 9 000 000 население) през 1985 г. - повече от 3 пъти! С това се увеличават градските училища и намаляват значително селските. По-късно в демократична България, с непрестанната миграция и емиграция общата бройка на училищата продължава да пада и през 2000 г. в страната имаме 3500 училища, а през 2018 г. те са вече под 2500...

 Много сгради на закритите училища в последните 20 години пустеят и се рушат или са разпродадени от общините. Никой обаче не говори какво се случва със земите на закритите училища, които по закон трябва да се прехвърлят на т.нар. приемни училища. Още по-лошо е, че земите и на действащите училища стават обект на частни икономически интереси, а би трябвало приходите от обработката на земята да отиват за нуждите на образователната система и децата.

 Поводът да започна това проучване бе конкретен казус - опитът за “приватизиране” на 1787 дка земя, собственост на ОбУ “Св. Паисий Хилендарски” в първата ни столица Плиска, не от някой друг - а от училищното настоятелство, председателствано от г-жа Тонка Начева - настоящия кмет на градчето.

Училището е на път да загуби земите си, атакувано в съда от г-жа Начева, която иска настоятелството да ги придобие “по давност” на основание чл.79 от Закона за собствеността, поради редица законови пропуски.

Преди няколко дни Апелативният съд във Варна потвърди на втора инстанция решението на Окръжен съд - Шумен, за придобиването по давност на земята от училищното настоятелство, председателствано от г-жа Тонка Начева, тъй като, в последните 20 г. НПО-то, представлявано от нея, било страна по договорите за аренда, а не училището... Друг много интересен факт е, че никой официално не е поставял въпроса защо на това, а вероятно и на хиляди други училищни настоятелства е позволено да са регистрирани в частна, а не в обществена полза, след като би трябвало да защитават обществения, а не частния интерес?

 През 2017 г., след намесата на министъра на земеделието Румен Порожанов и неговия заместник Цветан Димитров преписката по възстановяване на земята на училището в Плиска беше предоставена на училищния директор, след като това беше отказвано повече от 20 г. от страна на поземлената комисия на община Каспичан, с цел да бъде отстранен действителният собственик. Притежавайки оригиналните документи за собственост за първи път от 1995 г., когато земята е възстановена на училището, се констатира, че през 1997 г. неизвестен служител на поземлената комисия на община Каспичан е издал фалшиво - “нищожно”, протоколно решение за собственост на 1778 дка земеделска училищна земя на името на училищното настоятелство, което е регистрирано едва през 1998 г.!

 Фалшификаторите е можело да се съобразят поне с датата на появата в правния мир на настоятелството! Въпреки че Районна прокуратура - Нови пазар, отказва да стартира досъдебно производство за доказване на престъпление за изготвяне на документ с невярно съдържание (поради давност), то Районният съд в град Нови пазар реагира бързо и постанови, че земеделските земи са училищна собственост и настоятелството няма право да ги стопанисва, а фалшивото решение на поземлената комисия от 1997 г. обяви за нищожно.

 В медиите открих много подобни примери като този в Плиска за скандална употреба на училищните земи във всички краища на България за едни или други икономически цели, рядко в подкрепа на учениците и образованието им. Например общинският съвет в Шумен продава през октомври 2010 г., със съгласието на Сдружение “Шуменско училищно настоятелство”, 1700 дка училищна земя на частна фирма за Индустриален парк в града. След сделката липсва публичен отчет какво е станало с парите от продажбата? Къде са инвестирани? Носят ли приход, какъвто щяха да получават годишно от по 80-100 лв. рента от декар, каквато е тя в този край - т.е. 130 000-170 000 лв. приход годишно? Или парите от продажбата са в банка и инфлацията вече ги е изяла?

За да се установи мащабът на дарените за нуждите на училищата земи, реших да проуча данните за тяхната национализация в края на 40-те години на ХХ век. Преди година по моя молба Държавна агенция “Архиви” прави 6 месеца обстойно издирване на архивни документи за национализирани училищни земи. След преглеждане на 936 инвентарни описа на архивни фондове и 1661 архивни единици са изготвени 1943 броя заверени ксерокопия на архивни документи.

 Съгласно информацията в страната приблизителният размер на земите, описани в документите, е 629 028,547 декара. Това са земеделски земи, ливади, градини, лозя и горски фонд. Не може да се конкретизира броят на училищата и училищните настоятелства, тъй като в повечето случаи данните в документите са обобщени за даденото населено място. За допълване на информацията от отделите “Държавен архив” в страната е изготвена и справка в Дирекция “Централен държавен архив” (ЦДА). В нея са открити данни за следния приблизителен размер на земите на училища и училищни настоятелства - 183 534, 53 декара.

 Като обобщение можем да кажем, че на територията на цялата страна може да се говори за поне 750 000 декара, които училищата в страната са притежавали до аграрната реформа от 1946 г.

 При реституцията на училищните земи в страната през 90-те години на миналия век тази собственост е била възстановена или предоставена за управление на различни субекти - на училищата, на общините или много често на училищните настоятелства (регистрирани по тогавашния Закон за лицата и семейството), а не, както е било редно, цялата собственост да се възстанови на училищата - липсвали са, както и и в момента, ясни законови разпоредби.

 Липсва регламентиран правен статус на земеделски земи на училищата, както и гаранции за самостоятелното им управление. Много от членовете на регистрираните училищни настоятелства през 90-те години продължават да са същите лица и сега, въпреки че децата им отдавна са завършили и нямат реална връзка със съответното училище, какъвто е случаят и в гр. Плиска. В много случаи настоятелите дори си позволяват да си гласуват заплати от приходите от училищните земи! Неморално е да получават приходи за сметка на децата ни! Настоятелът е дарител и благодетел, а не консуматор!

 След намесата на премиера Бойко Борисов през 2017 г., по негово настояване, кметът на община Каспичан разпорежда проверка на училищното настоятелство в Плиска през август същата година, която констатира много нередности, като липса в устава на настоятелството на създаването на контролен съвет, Председателят не разполага със специално пълномощно от УС да се разпорежда с финансовите средства на сдружението. Проверяващата комисия резонно поставя въпроса защо г-жа Начева продължава да получава хонорар като председател на настоятелството, след като е била избрана за кмет на Плиска, не е проведен обществен търг за избор на арендатор, липсва регистър на договорите за аренда, които са сключени на занижени цени и 3 г. подред не са актуализирани въпреки клаузите в договорите, което нанася сериозни финансови щети на сдружението в размер на хиляди левове.

В началото на 2019 г. председателят на парламентарната комисия по образование и наука Милена Дамянова иска становище по казуса с училищните земи в Плиска от министъра на образованието и науката Красимир Вълчев. Той констатира законови пропуски за осъществяване на контрол на дейностите на училищните настоятелства. МОН няма законодателна възможност да проследява какво се случва с училищните земи, които настоятелствата стопанисват, тъй като те са самостоятелни юридически лица. При липсата на контрол, министърът допуска, че приходите от рента от училищните земи могат да не се ползват по предназначение, а именно за подкрепа на училищата и детските градини

В отговора си до г-жа Дамянова министър Вълчев заявява, че “възникват проблеми свързани с управлението” на земеделските земи на общинските училища, които “произтичат от това, че съществува практика общините да се разпореждат с възстановените земи на общинските училища, като прилагат разпоредбите на Закона за общинската собственост и съставят за тях актове за публична - общинска собственост, без да се съобразяват с горецитираната разпоредба, определяща правния им статут на частна собственост.

Последиците от това са, че общинските училища губят правото да управляват самостоятелно възстановените земеделски земи в своя полза и за своя сметка”. Министърът уточнява и за друг проблем, който “възниква и с възстановените по ЗСПЗЗ земеделски земи на закритите общински училища. За закритите държавни училища правоприемникът на техните активи и пасиви е посочен в заповедта за закриване на министъра на образованието и науката. Поради липса на конкретен правен регламент титуляр на правото на собственост на възстановените земеделски земи на закритите общински училища е съответната община”. Министерството на образованието и науката подкрепя предложението за законови промени, които “с оглед конституционно и законово регламентирания правен статут и неприкосновеност на възстановените земеделски земи на общинските училища нормативно да уредят гаранции за самостоятелното им управление, както и правила относно функционирането и контрола на дейностите на училищните настоятелства”. 

Пет неща, които могат да се направят

 Предвид постоянното покачване на цените на обработваемата земя (средно около 1000-2000 лв./дка) и на арендните приходи в страната (средно около 50-100 лв./дка годишно) е ясно, че ефективното управление на училищните земи би дало на стотици български училища допълнителни средства и би подобрило съществено материално-битовите условия, при които учат българските деца. Подобни допълнителни приходи са особено важни за училищата, намиращи се в икономически по-изостаналите райони на страната. Наред с това инициативата по възвръщането на собствеността на имотите на техните автентични собственици - българските училища, би възстановила волята на дарителите от първите години след Освобождението на България за дълготрайна и устойчива подкрепа за българското образование и би стимулирала отново традиционните ценности на дарителството, с които е свързана нашата история още от периода на Възраждането.

 Затова Д.О.Б.Р.О., съвместно с в. “24 часа” стартира инициативата “Да спасим земите на българските училища”. Призоваваме всички ангажирани институции да се сезират по този проблем и в спешен порядък да се проведе широка обществена дискусия, като се извърши незабавна инспекция на статута на всички училищни земи и настоятелства в България и се предприемат необходимите нормативни промени, водещи до постигането на следните цели:

 1. Статутът на училищните земи да се приравни с този на държавните и общинските земи - т.е. да не могат да бъдат придобивани по давност,

съгласно параграф 1 от Закона за собствеността, с разпоредбите на който е въведена забрана до 2022 г. държавни и общински имоти да бъдат придобивани по давност. Към този момент това е възможно съгласно чл. 587 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС. Забраната да важи и за неприключили производства пред нотариус и за всички висящи искови съдебни производства по чл. 108 от ЗС, неприключили с влязло в сила решение в съдилища в РБ независимо на каква фаза е съответното съдебно производство. Министерският съвет или народни представители трябва да внесат спешно предложението в парламента до края на този месец, за да спасим училищните земи на първата столица Плиска, преди решението на Върховен касационен съд на последна инстанция.

 2. Да се въведе законова забрана за продажба на училищните земи, като изрично законодателят уточни, че собственик на училищните земи са само училищата, а настоятелствата биха могли да ги подпомагат, но само безвъзмездно.

 3. Министерският съвет да създаде междуведомствена комисия, начело с министъра на образованието, включваща зам.-министър на земеделието, зам.-министър на регионалното развитие, зам.-министър на икономиката и зам.-министър на финансите, както и председателят на Държавна агенция “Архиви”, председателя на НСИ, предедател на Националното сдружение на общините, която да проучи какво е станало със 750 000 декара училищни земи, реституирани през 90-те години на 20 век, и да предложи ясен регламент за тяхното стопанисване.

 4. Да се въведе контрол от страна на държавните институции върху дейността и управлението на училищните настоятелства. Да се даде срок до края на 2019 г. всички училищни настоятелства, регистрирани в частна полза (какъвто е случаят с училищното настоятелство в гр. Плиска)- т.е. действащи извън закона, да бъдат пререгистрирани в общественополезна дейност, съгласно разпоредбите на чл. чл. 306, ал. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование, за да бъдат автоматично включени в специалния публичен регистър на неправителствените организации, контролиран от Министерството на правосъдието. Тези, които не го направят, да бъдат заличени служебно, а техните активи да се предадат на съответните училища, към които се водят настоятелствата. Да се въведе годишна финансова отчетност на настоятелствата пред МОН. Министерството да утвърждава избора на ръководните органи на сдруженията и да има право да ги одитира. Техните управителни органи да бъдат ограничени с мандатност до 2 г, но родителите - членове на настоятелствата, да бъдат освобождавани автоматично, когато децата им приключат своето обучение в съответното училище. Да се забрани получаването на заплати от членовете на настоятелствата. Да се ограничи до 1/3 броят на “обществениците” в настоятелствата. Останалите да са учители и родители. Да се определи ясно терминът “общественик”. Членовете на училищните настоятелства да бъдат включени в списъка на лицата по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности.

 5. Да бъде създаден от МОН, с подкрепата на общините, публичен електронен регистър на училищните земи и училищните настоятелства, до който всеки български гражданин да има достъп и да следи как се управляват те. Средствата от аренди и други постъпления от училищните земи, без значение дали те са управлявани от настоятелства, училища или от общините, да бъдат публично отчетни и да се инвестират в училищата и българското образование, каквато е била свещената воля на техните дарители. Ако общините, училищата или училищните настоятелства управляват училищни земи, да се регламентират административни разходи с таван максимум 5% от приходите или безвъзмездно. Остатъкът да се предоставя за нуждите на образователна система на територията на общината, съгласувано с регионалните инспекторати по образованието към МОН.

Източник: www.24chasa.bg