50 години след дипломирането си девическата паралелка 11. В от випуск 1968 г. отново влезе в Руската гимназия в Пловдив. Този път на вратата не чакаше тогавашният директор, който да следи дали всички са с барети. Нито от втория етаж връстници се опитваха да хвърлят шапки на неизрядните.

 Тъмносинята манта с бяла кръгла якичка от миналото Петрана Вълчанова бе сменила с розово сако и кожен панталон. „И училището се е променило, и себе си не можем да познаем!”, ахнаха някогашните девойки, които сега карат втора, че и трета младост. Събра ги отново 60-годишнината на ЕГ „Иван Вазов” и Денят на отворени врати в рамките на честванията.

 Откакто паралелката се дипломирала, всички се видели накуп за 25-годишнината на школото, а оттогава се събират всяка година. Красимира Враснелова дойде на честването с метална кутия, пълна с черно-бели снимки с къдраво бяло крайче, както са ги правили по онова време. От вътре изскочи спомен от бригада в Голямо Конаре. Валеше много силно и ни прибраха в културния дом, разказа Красимира. Покойният лидер на КНСБ д-р Желязко Христов, който тогава бил душата на всяка компания, пръв се качил на сцената. И учениците си спретнали импровизиран концерт. По онова време училището имаше театрален състав, хор, гимнастически отбор, а аз свирех на цигулка в оркестъра, припомни си възпитаничката на елитната гимназия. В ония години все още се изучавал само руски език с втори – немски. Всичко се преподаваше на руски, даже и немският, върна лентата 11. В.

Пенсионирани учители от пловдивско училище се срещнаха отново след години

 Изпитваха ни по 6 пъти по всеки предмет, контролните – отделно, спомни си и Божана Гиндева. Никога не е съжалила, че е учила славянския език, бил й от голяма полза и след смяната на политическия курс. Благодарение на руския защитих докторантура, защото цялата преводна литература излизаше първо на него и съм я чела така, обясни тя. Порасналите момичета си спомниха колко строги били правилата в училище по тяхно време. Като единайсетокласнички ги накарали да си подстрижат дългите коси. А гимназията имала две униформи – ежедневна и парадна от бял копринен шантунг. С официалната блокът на школото дефилирал на манифестациите, винаги до възпитаниците на Английската гимназия. А от уредбите гръмко обявявали средния успех на училището – все отличен.

 Наташа Маричкова пък е от випуск ’66, точно от класа на Желязко Христов. Били най-лудата паралелка. С обич си спомня учителката по търговия. Беше хрисима жена, но й се качвахме на главата, като придърпвахме с крака чиновете напред към дъската, разказа за ученическите лудории възпитаничката на ЕГ "Иван Вазов". Най-добрите житейски уроци получила от класната си Вера Минкова и учителката по руски език и литература Татяна Александровна. Езиковата гимназия ми даде много знания, като ме научи също на отговорност и дисциплина, благодарна е Наташа Маричкова, макар че пътят й не продължил с чуждия език. Не я приели да следва международен туризъм, омъжила се. На 70 г. днес е професионален готвач с две деца и трима внука.

79-годишна учителка все още работи в бургаско село

 Срещата на поколенията по повод 60-годишнината очерта и приемствеността между възпитаницине. Диана Георгиева е завършила гимназията през 1973 г. и вече 31 г. преподава в школото история. Ученичката й Гергана Георгиева също се върнала в училището си като учителка и днес води часовете по руски.

 Учители и възпитаници на ЕГ „Иван Вазов” с умиление разгледаха таблата с черно-бели снимки от архивите, запечатали моменти от часове по машинопис, трудово обучение, танци и ученически забави, тренировки по художествена гимнастика, прицелване по време на военно обучение. Сълзи предизвика и някогашният надпис над входа на училището „Добро пожаловать!” Тази вечер в Градския дом на куртурата е тържественият концерт за 60-годишнината на училището.

Учител целунал стълбите

 24 години от живота на Георги Георгиев са минали в кабинет 24 на Руската гимназия. А когато дошло време да се пенсионира, преподавателят коленичил и целунал стълбите на училището.

 84-годишният мъж се върна отново в класните стаи в Деня на отворените врати по случай 60-годишнината на школото, изтупан в тъмно сив костюм с дискретно райе и винена вратовръзка. Когато влязох за първи път, учениците възкликнаха: „Най-сетне мъж преподавател!”, спомни си учителят по литература. Винаги е държал да прочетат произведенията и да анализират сами, а не да преповтарят написано от друг. Изисквал еднакво да се познават и Вазов, и Шекспир.

Изоставените български училища

 Като единствен мъж в колектива на времето Георги Георгиев бил и много ухажван. Със смях разказва как посадил една бреза за колежката по руски Ирина Тончева. В школото после тръгнал слух, че фиданката била отскубната от ревност от Ирина Кънева – и тя учителка по руски. Моите ученици обаче после посадиха бор, който няма изтръгване, посочи снажното дърво до входа Кънева.

 Випуск 1968 г. връчи на ЕГ „Иван Вазов” свое послание към учениците, които ще завършат през 2058, когато школото ще закръгли 100 г. В него поколението от миналия век пожелава на младата смяна креативност и просперитет. И дава рецептата:

„Знайте, че:
- Вие сте специални
- Полагането на систематичен и усърден труд се отплаща
- Грешките предоставят ценна възможност за обучение
- Има аспекти от живота, които са извън вашия контрол
- Добрите решения водят до просперитет
- Лошите решения водят до сериозни последствия
- Уважение се гради, не се купува
- Начертайте си свой собствен път
- Останете верни на себе си
- Бъдете лоялни и говорете истината
- Бъдете толерантни
- Мислете извън матрицата”

 Малко преди да връчат посланието, авторите съжалиха, че не са го изписали на руски. Но пък учениците могат да си го преведат на езиците, които изучават. В момента те са 6 - английски, немски, френски, руски, италиански и испански.

Източник: www.marica.bg