Много хора все още изпитват неудобство, когато чуят или когато произнасят тази дума. Но всъщност тя означава “пол”. Особено трудно е, когато трябва да обясним на децата си онези отношения между мъжа и жената, които в крайна сметка са ги довели на този свят. Някои родители мислят, че това е разговор, който трябва да се проведе в началото на пубертетната възраст. И грешат. На практика сексуалното възпитание както и възпитанието въобще започва с раждането на детето. Дори се говори, че отношението на майката към бебето, което е още в утробата й е от голямо значение за по-нататъшното му развитие.

  В края на втората година малкия човек вече има представа за своята полова принадлежност и се идентифицира с родителя от същия пол. Психолозите съветват децата до 4-5 годишна възраст да виждат често родителите си голи и така сами да разберат физическата разлика между половете. Много често малчуганите пипат половите си органи, а момченцата получават видима ерекция. Често на такива действия родителите реагират остро със забрана и наказание, което е крайно неправилно. Не трябва да се насочва вниманието на децата към външните полови органи като към зона “табу”, нещо срамно, порочно и недопустимо. Защо да забраняваме на децата си нещо, което всеки нормален човек в зряла възраст прави без да изпитва чувство за вина?! Децата до навлизане в пубертета (около 11-13 години) са сексуално неактивни и за тях половите органи имат значение единствено като различителен белег между мама и татко, а често се смятат и за отделителни органи.

 Когато детето е наясно със своята полова принадлежност, то много по-лесно приема и социалната роля, която му се задава от културната норма. Момиченцата играят с кукли и имитират майките си, а момченцата са запалени по колички, багери, танкове и играят на войници и полицаи. Много родители започват да се тревожат, когато детето им не спазва тези “изисквания”. Смятат, че ако едно момченце обича да играе с кукли от него може да стане хомосексуален мъж. Това обаче не е така. Ако детето не се насърчава да приема поведението на срещуположния пол – няма нищо страшно. След време тези “страсти” под натиска на средата се забравят.

 Понякога,обаче, родители, които силно са желали да имат момче, започват да се отнасят към новороденото момиченце като към бъдещ мъж. Те искат от него да бъде силно, решително, строго. Възможно е и обратното – към новороденото момче, “неизпълнило” желанието да се роди момиче, да се очаква да е мил, любвеобилен човек, да домакинства, да го обличат подчертано женствено и т.н.
В такива случаи детето е смутено в своята полова идентификация. Не може да намери вярно своя пол и дори след това да няма сексуални проблеми, преживява много по- трудно пубертетната възраст.

 След 4-годишна възраст децата са в състояние да разберат как се появява бебето, стига да им е обяснено на достъпен език и без притеснения. На 10 годишна възраст за момиченцата е задължително да знаят какво е менструация, как, защо, и кога се появявя. На момчетата след 11 години трябва да се разясни какво са мокрите сънища, защо се появяват и с какво са свързани. Няма мъж, който никога в живота си да не е мастурбирал и затова трябва да се каже на момчето, че това не е грешно и пагубно за здравето му, стига да не изпълва цялото му съзнание. Някои родители погрешно смятат, че децата им са още малки за тези разговори и остават шокирани, когато установят, че те гледат порно филми и крият куп порнографски списания под леглото си.

 Други очакват, училището или някой друг да проведе този разговор, защото изпитват срам и неудобство да говорят на тези теми. Вероятно самите те не са получили тази информация от своите родители и просто не знаят как да го направят и какви думи да използват без да бъдат вулгарни. За радост сега има много хубави, съобразени с различните възрасти книги, които могат да помогнат на родителите да разкрият пред детето оня свят, без който не можем: Светът на сексуалното общуване между половете, на любовта между мъжа и жената, на физическото и емоционално израстване през което преминава всеки един от нас. И трудностите, които съпътстват пътя към зрелостта, за които ние - възрастните за съжаление сме забравили.

Източник: www.varnaparents.com