Айтос е старо селище, основано още в Древността от траките. Останки от новокаменната епоха около града  свидетелстват, че на това място отдавна е съществувало селище. Останките от три кули (северозападно от града) са от средновековната крепост Аетос' (на гръцки - орел), издигната между 650 и 750 година, откъдето идва и днешното му име.

  Айтос е разположен на мястото, където е имало селище от неолитната епоха, тракийско селище и крепости от античната епоха - Аквилея и Аетос. Последната крепост е съществувала и през Средновековието. Четири пъти градът е бил разрушаван и се е местил на ново място. Според легендата селището е основано от Аетос - ученик и последовател на Орфей. Тази легенда се е предавала от поколение на поколение и е добре позната сред жителите на града.  С това име е отбелязан от византийския хронист Никита Хониат и в хрониката на френския рицар Жофроа дьо Вилардуен. През 1206 година Аетос, както много други градове в Тракия, е разрушен от кръстоносците, предвождани от Хенрих Фландърски, брат на Балдуин I Фландърски.

  Според легендата Аетос бил син на Калидас - жрец в храма на Залмоксис в Месемврия, днешния Несебър. Баща му го пратил да се учи на музикално изкуство при Орфей. Обучението му продължило няколко години. След убийството на Орфей (счита се, че известният поет, музикант и философ е живял около 1400 г. пр. Хр.) Аетос се завърнал в Месемврия, но заварил града опожарен, в руини. Голяма част от населението му загинало при вражеското нападение, а други побягнали на запад. Той също тръгнал на запад, но уморен задрямал при днешните Бургаски минерални бани. В древността изворите се стопанисвали от три нимфи целителки. На това място му се присънил Орфей, който му поръчал да продължи да върви на запад и като намери хълма с веригата за закотвяне на кораби, познатия ни днес с крепостните руини хълм „Хисаря", ще срещне свои сънародници и там да основе град. Така и станало. Каменни стени ограждали града, а на площада се издигала златна или бронзова статуя на Аетос със златната лира на Орфей. Подземни ходове свързвали града с храма на възвишението „Хисаря", които били отлично скривалище за жителите на града по време на вражески нашествия. Предполага се, че някъде в тях и досега лежи тази статуя.

През 60-те години на ХХ век при строителни работи е разкрит наистина вход към голям тунел, но не е изследван, а с цел обезопасяване на мястото, скоро след това е закрит. Според жители на града случайни разкрития на такива тунели са правени неколкократно.

  Като укрепен град Айтос израства отново след 1488 година. По-късно, през XVII век, пътешественикът Евлия Челеби го отбелязва с името Ченгис, а през Възраждането е известен като Орлово или Орловец. По това време той е значително селище с прочут панаир. След Одринския мир от 1829 г. много жители на града и околните села се изселват в Бесарабия, но въпреки това по време на Освобождението населението му достига 3000 жители.

 Легендите, свързани с Айтос, никак не са млако. Народните предания разказват, че трима братя-юнаци водили героични битки по тези места. Скалите, по които стъпвали, се огъвали под тежките им стъпки и оставяли големи вдлъбнатини, широки и дълбоки като казани. Затова местността, където се намират тези вдлъбнатини, се нарича Казаните. Вечер тримата братя-юнаци се прибирали, за да си отдъхнат след тежките дневни боеве. За да се прикриват от враговете си, те се превръщали в три сини скали. Когато тежката бран завършила и враговете били разгромени, тримата братя-юнаци отново се прибрали в подножието на скалната планина за отдих. И днес те вкаменени, положили огромните си тела върху земята, продължават да почиват до появата на нови вражи сили.

 Трябва да отбележим, че горепосочните скални образувания са толкова дело на природата, колкото и "Джокондата" на Леонардо Да Винчи. Те са феноменални скулптурни композиции на древни ваятели и са носители на безценни познания за античните бит, култура и мироглед. Дело са на строителите, ваятелите и жреците на известната египетска владетелка Хатшепсут Мааткара, превъплъщавала се в богинята Бастет, дъщеря на Ра (Слънцето). Това ги датира към 1480-1470 г. пр. Хр.

 В началото слънцето изгрява под брадичката на човеколъвско лице, което е магия за опазване на езика, красноречието и властта. След това се появява в отвора на скалата с формата на Бастет, пред "братята", който отвор представлява "Окото на Хорус" и е магия за мъдрост и прозорливост, така нужни на всеки отговорен ръководител. Този феномен сме наблюдавали и преди на Беглик Таш. Каменното съоръжение вероятно се е използвало и за определяне Слънчевата мощ за годината, която се променя в период най-често от 11 години, могъщ инструмент в работата на жреците при изготвяне на прогнози и вземане на решения относно важни държавни дела. Лъчите на изгряващото Слънце обхващат в отвора последователно младия лъв Михос, след това Бастет и накрая кучето - богинята Сопдет, което явно е разбиране за цикъла на живота - младост, зрялост и "третата възраст" - типично за древните египтяни и траките, делящи времевите цикли на три.

 Знаете, че богинята Сопдет в древен Египет е символ на звездата Сириус от съзвездието Голямо куче и е следваща по блясък на небесната сфера след Слънцето. Нейният първи хелиакален изгрев, т.е. поява в ореола на Слънцето, определя Новата слънчева година в древен Египет. В този смисъл на "Тримата братя" древните са посрещали тържествено и Новата година.

 Откритите изображения на тримата братя върху едноимените скали подсказват, че те не са художествена измислица, а владетели на района през първата половина на 15 век преди Христа. Седнали на трона в доспехи и с оръжието си - уромфеи и лъкове, леко усмихнати и с пронизващ съсредоточен поглед, те оставят впечатление за опитни бойци, приели отговорно тежката си мисия за опазването на хората от района и изграждането на ритуално-жреческия и отбранителен център, а като цяло и на Айтоския геоглиф, за който признаваме е един от най-красивите, за които знаем не само в границите на България, но и в света.

 Около тримата братя пейзажът напомня камениста пустиня, като тук се среща Айтоския клин – генгер. За първи път бодливото храстче е описано през 1888 г., като проучванията след това показват, че генгерът е ендемит за България. Сега видът е включен в списъка на застрашените растения в България. Местностите Тримата братя и Казаните около Айтос, където са находищата му, са обявени за природна забележителност, а Айтоският клин е включен в европейския списък на редките, защитени и ендемични растения с категория рядък.

 Изхождайки от шлемовете на тримата братя предполагаме, че са били аристократи от местното население, а не египтяни, но спечелили безрезервно доверието на владетелката Мааткара. Легендата казва, че "вечер се превръщат в скали". Точно вечер силуетите на трите скали наподобяват силуетите на полегнали котка и лъв, на Бастет и Михос.

 На името му е кръстен и Етнографският комплекс “Генгер” в град Айтос - създаден през 1988 година като алея на занаятите, която да съхрани паметта за традиционния поминък на българите. Комплексът разполага със занаятчийски работилници, ателиета по приложни изкуства, медникарство, кошничарство, в които може да се наблюдава целия производствен процес, както и да се вземе участие в него. Намира се в началото на алеята на парк "Славеева река", в който се намира и притегателният за посетителите на града Айтоски зоокът.

 Друга популярна легенда за Айтос е тази за ловеца нападнат от мечка и спасен от орел. Ловец излязъл на лов. Нападнала го мечка. Повалила го и щяла да го разкъса, но прилетял орел и накълвал очите на мечката. Притичали другите ловци. Намирайки своя другар окървавен и припаднал, помислили, че виновен за това е орелът и го убили. Дошъл в съзнание, ловецът им обяснил, какво се е случило. В знак на признателонст към орела, той му издигнал монумент, а също наредил градът да се развива в архитектурен план във формата на орел.

 В Айтос може да се посети уникална музейна етнографска сбирка: къщата музей „Ченгелиеви“; къщата музей „Петър Станев“; църквата „Св. Димитър Солунски“ с ценна иконопис. В сърцето на града е разположено и читалището „Васил Левски“. Айтоските минерални бани се намират в източната част на града. Температурата на водата е около 41 °С, дебит – 30 l/s, годна е за пиене.

 В околностите на Айтос има интересни забележителности, които заслужават да бъдат посетени и видени. Градът има интересни културни и природни забележителности. B Айтоския Балкан се простират големите горски дъбови и букови масиви. Северно от града се намира чудно скално образувание от три скали – тримата вкаменени братя. С годините градът е създал прекрасно оформен градински парк „Славеева река“, наречен така поради красивите песни на славеите по тези места.

Автор: Никола Николов