Явор* е четвъртокласник в столично училище - 15 септември беше само във вторник, но програмата му за следващите девет месеца вече е ясна. Ставане рано към 7 ч., учебен ден от 8.20 до малко след обяд, два пъти седмично уроци по английски. В допълнение са домашните за училище, както и по чуждия език, а те хич не са леки - "миналата година взимахме по 14 нови думи на урок и трябваше да ги пишем по 10 пъти. А понякога - и по 15", уверява той. Домашните пише в частна занималня близо до училище и се връща вкъщи към 6-7 ч. вечерта. Събота и неделя програмата на Явор няма да е по-лека - предстои му кандидатстване в един от "елитните" класове за петокласници в Софийската математическа гимназия, заради което ще ходи на няколкочасов курс всеки уикенд. Дали му харесва? "Тоалетната е мръсна, учителките са "бля" и "има много стълби", е кратката присъда на момчето. Но така искат мама и тате. А тяхната инвестиция не е малка - над 4 хил. лв. за всички допълнителни занимания през учебната година. "Това е компромис между неговите интереси и това, което ще му е полезно в бъдеще", смята майка му, която е юрист. Според нея без частни уроци детето й не би успяло да влезе в математическата гимназия, а тя чувства, че нивото в сегашното му училище е ниско: "Той може да поеме повече. Скучае в часовете, а учителите не му обръщат нужното внимание и това го демотивира." От друга страна, смята тя, уроците и пълната програма развиват чувство за дисциплина и детето се научава да учи постоянно, както и да разпределя равномерно работата си. Но дали тази натовареност се харесва на Явор? "Де да знам. Понякога е ужасно", вдига рамене той и допълва, че би предпочел да има повече часове по физическо, както и междучасия. Все пак в графика му остава известно място за уроци по тенис и шах, които частично запълват тази липса. Дали нещо ще се промени след тази интензивна година? Съдейки по опита на Тони, който ще кандидатства в гимназия през тази учебна година, отговорът е: най-вероятно не.

"Полудял е. Всички сме полудели"

 Тони е седмокласник в общообразователно училище в кв. "Бъкстон" на София. Неговият ден, както и този на баща му Калин, започва в 6.20 ч. И той като Явор приключва "официалната" училищна част по обед, но го очакват още час и 40 мин. уроци. До тях стига след най-малко час пътуване в градския транспорт. Бащата на Тони разказва, че синът му ходи на уроци още от първи клас - математика и български, два пъти седмично, по 80 лв. на седмица, вече 6 години. За цялата учебна година това прави над 3 хил. лв. Според Калин ходенето на уроци е задължително: "В училище им се преподава по методологията отпреди 20 години и те не получават нужните знания, за да се справят с тестовете, които им дават по-късно." Когато помага на сина си в подготовката за контролни, Калин забелязва, че трудността на тестовете е много по-висока в сравнение със задачите, които Тони решава в училище. Един от основните проблеми на седмокласниците според бащата е, че в тази ключова за децата година започва и разделянето на предметите като "Свят и личност" и "Човек и природа" на "съставните им" части - история, география, химия и физика. "Слава Богу, дипломата не е балообразуваща и децата могат да се концентрират само върху математиката и българския. Ако трябваше да ги натискаме по всички предмети, те просто няма да издържат", казва Калин. А как се отразява цялото това учене на сина му? "Полудял е. Всички сме полудели", казва бащата и допълва, че недъзите на образователната система вредят не само на детето му, но и на цялото семейство. "Обстановката постоянно е изнервена вкъщи, ставаш с детето, за да го изпратиш на училище, после си лягаш с него, а не е рядкост то да стои до полунощ и по-късно. Подчиняваш своето ежедневие изцяло на образованието му, което трябва да бъде задължение на училищата." Очевидно и на Тони не му остава време за почти нищо от септември до юни. Но след като усилената кандидатгимназиална кампания приключи, следват четири години на относително спокойствие, смята баща му, а после идва 12 клас, когато би трябвало зрелостниците да са достатъчно големи да мислят за собственото си бъдеще.

По 14 часа на ден

 Иван тази година ще завърши русенската математическа гимназия. Математиката му върви, българският - не толкова, но това не го притеснява, защото мисли да кандидатства в чужбина. Според него часовете за свободно избираема подготовка (СИП) по български език и литература ще му стигнат да изкара поносима оценка по предмета, а за математиката изобщо не се притеснява. Ходи и на уроци по английски (за близо 600 лв. на година), за да се подготви за стандартизирания тест, който ще му осигури място в британски университет. Отскоро посещава и шофьорски курсове. Не се чувства натоварен, но когато описва учебния си ден, осъзнава, че учи по 14 часа - освен задължителните 7 в училище и по още два СИП-а по математика и български, пише и домашни. "Гледам да приключа преди 8 ч. вечерта, но преди класни стоя и до 12, ако трябва да зазубрям теми", смее се той. Изпитите след 7 клас са убедили Иван, че от уроците има полза. "Тези, които ходихме на уроци тогава, успяхме да изкараме много по-добри оценки от останалите в класа ми." Но е наясно и че частните уроци затрудняват много семействата, и то далеч не само психически. "Семейството на моя съученик Станислав бе в много трудно финансово положение, но винаги успяваха да намерят пари за уроци", казва той. Дори и да се наложи да ходят по ръба, много родители се лишават, за да могат децата им да получат малко по-добра подготовка от тази в училище. С ниските си заплати преподавателите пък гледат на частните уроци като на много нужен допълнителен доход. "Възприемам ги така, както бих гледал на майстор в къщата - не очакваш да ти издаде касов бон, без формални отношения - споразумението е между две лица", казва един от учителите. И добавя, че ако държавата въведе някакви мерки срещу тази практика, би направил фирма на светло, но това ще оскъпи услугата, без да доведе до увеличаване на качеството.

За (из)останалите - консултации

 Какво се случва с тези деца, които нямат възможности за частни уроци? В училище са предвидени консултации, в които учениците, които изостават, да могат да наваксат. Според учители обаче проблемът с тези деца е, че на тях най-често им липсва мотивация. "Опитвала съм едва ли не да рекламирам консултациите, някои дори заплашвам, че няма да пусна в следващия клас", споделя учителка. От друга страна, доста от колегите й не искат да се занимават с това и часовете за консултации минават проформа. Тази безплатна официална версия на допълнителни уроци е далеч и от амбицията, и от възможностите да конкурира частните. И идеята за равния старт вече се е лишила от смисъла си, ако принципът не е какво би могло да постигне детето, а какви са финансовите възможности на родителите му.

*Имената са сменени

Източник: www.capital.bg