Да избереш гимназията в Тетевен за някои деца е семейна традиция. Цялата фамилия на директора на Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване "Сава Младенов" в Тетевен инж. Зоя Петрова се състои от преподаватели. Тя е един от педагозите, на които предстои да прилагат реформата. Следващата неделя на "Арена Армеец" ще се съберат 12 000 учители. Идеята на събора, какъвто досега не е правен, е да повдигне учителския дух и да мотивира педагозите за реформата, която предстои. Въпреки всички приети закони и стандарти именно от тях и от труда им зависи дали тази промяна ще се случи.

 При Зоя Петрова учителската професия е по наследство. При това - и от страна на родителите й, и от тази на нейния съпруг. "И двамата ми родители са учители и може би са ми предали нещо генетично, за да обичам толкова професията си. Родителите на моя съпруг също са били учители - дори свекър ми, който вече е покойник, е бил повече от 30 години директор на училището в Рибарица", разказва Петрова. Професията на родителите наследяват и трите им деца. "Сестра ми също е учител по руски език , брат ми също е завършил ВИФ с педагогически профил". Единият от синовете на Петрова, който е съдия, също е съпричастен към преподаването -той води лекторски часове в Пловдивския университет.

 Петрова е един от немногото хора, които са удовлетворени от статуса в обществото, който има работата й. Повече обаче я удовлетворява възможността да направи нещо за училището, да се погрижи за учениците, които нарича "моите деца". "Искам да направя все по-добри условията, в които те живеят. Да направя все по-добри условията, в които моите колеги работят, защото тяхната професия е много трудна и заслужават много неща", разказва директорката. Тя е начело на училището от 13 години, като преди това минава по всички стъпала на йерархията - била е възпитател, преподавател, след това 10 години е помощник-директор. "В последните години с много труд успяхме да превърнем училището в един уютен и сигурен дом за учениците. Променихме много неща, обновихме материалната база. Имаме някои нови специалности, които се утвърдиха, например "Горско и ловно стопанство" с интензивно изучаване на английски език. В нея приемаме деца след седми клас, разказва Петрова. Паралелно с това развиват и традиционните специалности, които също са актуални, при това учениците имат възможност да приложат на дело онова, което сега въвеждаме на някои места под формата на дуално обучение - карат практики в реална работна среда. Тези, които учат "Горско стопанство и дърводобив", обикновено успяват да карат стажовете си в държавните горски предприятия и частните фирми около тях. Младежите, които учат в паралелки с профил на мебелисти, практикуват в мебелните фирми в града, които за съжаление напоследък намаляват, както и в подобни предприятия в региона.

 "Ученици за професионалното образование се мотивират трудно, но специално нашите има къде да се развиват след завършване, когато стъпят на пазара на труда. Особено от специалност "Горско стопанство и дърводобив". Много интересна специалност е дърворезбарството, която приема ученици от години. Всички те завършват с един изграден усет към хубавото и се реализират предимно в частната практика", разказва Петрова. Много от учениците, които избират гимназията, следват семейна традиция. Понякога, преди в училището да дойде синът, тук са учили дядо му и баща му. Тук се приемат ученици от цяла Северна България. "Училището има 107-годищна история, знаят ни като "горския техникум", казва директорката. "Имаме общежитие и стол, стараем се да им създадем условия, близки до семейните. Да уплътняваме тяхното време с извънкласни занимания, за да нямат възможност да изразходват енергията си в агресивни прояви", разказва Петрова.

Източник: www.standartnews.com